Николай Некрасов
Едва ли не създание убого… ^[0]

[0] В това стихотворение Некрасов реагира на редица филистерски нападки, като например онези, които славянофилският вестник „Ден“ отправя срещу неговата поезия: „… Сарказъм, ирония и злъчна язвителност, неверие и отчаяние, с една дума всички епитети, чрез които се предават повече отрицателните душевни сили, отколкото положителните и съзидателни нейни способности, ще бъдат и най-характеристичните епитети за самата негова муза“. (День, 1864, №43, с.18.) Това има предвид поетът, когато казва:

Едва ли не създание убого

нарича ме критикът-съдия,

и ме съветва да внимавам много

при употребата на буква „я“.

Отговаряйки на подобни нападки, Некрасов открито заявява, че той изобщо не пише за този род публика, защото е убеден, че:

салонни, бляскави сюжети

са лукс за руските поети.

И веднага добавя, че пише за своите другари „по съдба, по труд, по Муза горда и нещастна, и озлобена и безгласна“. И се надява от тях да бъде чут и неговият граждански стон. ↑