Михаил Лермонтов
Пророк

Откакто дарба на пророк

ми даде Господ на земята,

аз само злоба и порок

чета в очите на тълпата.

 

Аз проповядвах и любов,

и правда, и мечти всевишни,

но с камъни и гняв суров

посрещаха ме моите ближни.

 

Главата си посипах с прах,

избягах надалеч от всички,

в пустинята, и заживях

подобно божиите птички.

 

Там покорявам всяка твар,

според заветите предвечни,

звезди ме слушат с радост, с жар

блестят очите им далечни.

 

Щом срещна град по моя път

и прекося го предпазливо,

пак старци внуците гълчат,

усмихнати самолюбиво:

 

„Деца, той пример е за вас!

Бе горд, с нас искаше да спори.

Глупак — твърдеше ни в захлас,

че Бог с устата му говори!

 

Добре го вижте — изтерзан

и мършав, полугол и бледен!

И как е мрачен той, и беден,

и как от всички е презрян!“

 

1841