Михаил Лермонтов
Недей си вярва ти ^[0]

Que nous font après tout les vulgaires abois

De tous ces charlatans qui donnent de la voix

Les marchands de pathos et les faiseurs d’emphase

Et tous les baladins qui dansent sur la phrase?

A. Barbier

Недей си вярва ти! Знай, творческата страст

        е по-ужасна от проказа…

Бълнуване е тя на твоя дух — в несвяст

        или в безпомощна омраза.

И в нея божи знак недей търси, недей —

        там кръв кипи, там буйства младост!

Ти в грижи по-добре живота разпилей,

        излей отровната му сладост!

 

И ако в някой миг вълшебен разбереш,

        че вдън душата мълчалива

един скрит извор, чист и девствен, и горещ

        със сладки звуци те опива —

недей го слуша ти, не трепери в екстаз,

        покрий го с було на забрава:

ни твоят строен стих, ни твоят леден глас

        кипежа му не пресъздава.

 

Ако в душата ти прокрадне се печал,

        ако нахлуе буря страстна,

отбягвай шумния човешки карнавал —

        със своята другарка бясна.

И горд бъди! Недей търгува с твоя блян,

        с гнева, със скърбите си странни —

и не показвай ти пред глупавата сган

        духа си, пълен с гнойни рани.

 

Кого вълнува там: дали си страдал ти,

        какво измъчва ти душата —

наивни пориви, младенчески мечти

        или надежди за разплата?

Край тебе, виж, тълпи търчат като деца

        по своите пътища привични

и на безгрижните и празнични лица

        не светят сълзи неприлични.

 

А има ли поне един човек сред тях,

        от тежка мъка непрегърбен,

без бръчки на чело, без спомени за грях

        и несломен от жребий скръбен!…

Знай, смешен е за тях и твоят плачещ взор,

        и твоят укор монотонен —

тъй както зачервен трагически актьор,

        размахал дръзко меч картонен…

 

1839