Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Синие горы Кавказа, приветствую вас!…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Сини скали на Кавказ, поздравявам ви! Моето детство откърмихте вие, на своите хребети диви ме носехте дълго, с небето сдружихте ме и оттогава аз само копнея за вас, за небето. Престол на природата вечна сте вие — над него летят като дим буреносните облаци — и който само веднъж от върха е отправил молитва към бога, той вече презира живота, макар в оня миг да е чувствал как горд е, задето живее!…

* * *

Често в зори гледах аз снеговете, скалите, далечните ледници; те под лъчите на слънцето грееха, в розов отблясък облечени — докато долу бе все още мрак, — и така възвестяваха те на случайния пътник, че вече е утро. И техните румени багри напомняха свян: тъй девойки, когато се къпят и в миг зърнат мъж, се смущават така, че дори не успяват веднага гърдите си с бяла одежда да скрият.

Колко обичах, Кавказ, твойте бури — онези пустинни и тътнещи бури, отекващи вдън пещерите, които отвръщат им в миг като стражи среднощни!… На хълма самотно дърво, устояло на вятър и дъжд; и лоза, тихо шушнеща в тясна клисура; и тайна пътека над стръмната пропаст, където рекичка безименна тича с вълни белопенни; и изстрел внезапен, и страх подир изстрела: враг ли коварен е туй или просто ловец… в този край всичко, всичко е толкоз прекрасно.

* * *

Въздухът там е тъй чист, като детска молитва. И хората там, като птици, живеят безгрижно, войната е тяхна стихия; и в смуглите скули душата им сякаш говори; и в тези опушени хижи, покрити със суха тръстика и глина, са скрити жените, момите: те чистят оръжия, шият със сребърна сърма и там, в тишината, линее душата им — южна, копнееща, неокована до днес от съдбата.

 

1832

Бележки

[0] Послание, отразяващо най-ранните впечатления от Кавказ, който Лермонтов има възможност да посети още като дете. Творбата е интересна като първи в руската литература образец на ритмизирана проза. Макар и графично оформен като белетристична импресия, „Сини скали на Кавказ“ представлява текст, строго издържан в дактилен ритъм, осъществен „свързано“ от край до край, т.е. без обособяване на метрични периоди. Това е оригинален и, доколкото знам, много рядък случай в поетическата практика — и по времето на Лермонтов и по-късно.

Известният лермонтовед С. Дурилин смята, че Лермонтов е започнал своята творба „като прозаически запис в дневника, но причудливата ритмика на тези мнимо-прозаически редове го е принудила да премине към стихотворни редове“. (С. И. Дурилин. Как работал Лермонтов. Москва, 1934, с.27.)

Към всичко това следва да се добави, че Кавказ заема изключително място и в живота и в творчеството на Лермонтов. Там прекарва той голяма част от военната си служба, включително като участник в битката при Валерик. Там живее той като изгнаник и загива на дуел в един юлски ден на 1841 г. На Кавказ са посветени редица негови ярки литературни произведения и множество картини с маслени бои, акварели и рисунки.

Край