Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Нищий, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Пред манастирските врати

стоеше, просещ подаяние,

един бедняк убит почти

от глад и жажда, и страдание.

 

За хляб той молеше едвам

и скръбно гледаше тълпата,

но някой мина и без срам

му пусна камък във ръката.

 

Тъй аз те молих за любов —

с тъга и сълзи, но напусто;

ти подигра се с моя зов

и с най-прекрасното ми чувство.

 

1830

Бележки

[0] Свързано е с юношеската любов на Лермонтов към Екатерина Сушкова (1812–1888). Според нейните спомени, стихотворението е написано при посещението на двамата в Троицко-Сергиевската лавра. Пред вратите на манастира сляп просяк им се оплакал от някакви „млади господа“, които, вместо милостиня, му „напълнили паничката с камъчета“. (М. Ю. Лермонтов в воспоминаниях современников. Москва, 1972, с.87-89.)

Според Лермонтовите роднини Столипини обаче, самата Сушкова си е позволила тази малко груба шега със слепия просяк. (А. Столыпин. Средниково. — „Столица и усадьба“, 1914, №1, с.2-4.) Каквато и да е била истинската случка, поетът очевидно има предвид и евангелския мотив: когато поискаш хляб, да ти дадат камък (Мат., 7, 9). От всички тези елементи Лермонтов създава една запомняща се метафора на несподелената любов.

Край