Михаил Лермонтов
Просяк ^[0]

[0] Свързано е с юношеската любов на Лермонтов към Екатерина Сушкова (1812–1888). Според нейните спомени, стихотворението е написано при посещението на двамата в Троицко-Сергиевската лавра. Пред вратите на манастира сляп просяк им се оплакал от някакви „млади господа“, които, вместо милостиня, му „напълнили паничката с камъчета“. (М. Ю. Лермонтов в воспоминаниях современников. Москва, 1972, с.87-89.)

Според Лермонтовите роднини Столипини обаче, самата Сушкова си е позволила тази малко груба шега със слепия просяк. (А. Столыпин. Средниково. — „Столица и усадьба“, 1914, №1, с.2-4.) Каквато и да е била истинската случка, поетът очевидно има предвид и евангелския мотив: когато поискаш хляб, да ти дадат камък (Мат., 7, 9). От всички тези елементи Лермонтов създава една запомняща се метафора на несподелената любов. ↑