Михаил Лермонтов
Боязън

Страхувай се от любовта!

След като с жар те разтревожи,

с тъга ще те погуби тя,

а да те възкреси не може.

 

Жената скъпа в миг щастлив

ще ти даде — е, да! — ръката…

Но дни ще минат… Кичур сив

ще сложи между вас съдбата…

 

Ограбен, жалък ще си ти —

в креслото, с горест мълчалива

загледан в грозните черти

на свойта бабичка бъбрива.

 

А после ще потръпнеш цял

от спомена за младините,

когато огън е пламтял

зад тези старчески ланити…

 

Сам по̀ е леко да стоиш,

смъртта си весел да очакваш —

тъй двойна скръб ще си спестиш

и две сърца не ще оплакваш!…

 

1830