Реймънд Фийст
Магьосник (2)

Предговор към ревизираното издание

Всеки автор би подходил с колебание и трепет към задачата да ревизира по-ранното издание на творбата си. Това е особено вярно в случай, когато книгата е била първото му усилие, оценена е като успешна според повечето стандарти и се преиздава непрекъснато в продължение на цяло десетилетие.

„Магьосник“ бе всичко това и повече. В края на 1977 г. реших да опитам перото си в свободното си време, докато работех за Калифорнийския университет, Сан Диего. Вече минаха петнадесет години и сега съм професионален писател, радващ се на успех, какъвто не съм си представял и в най-развихрените си мечти. „Магьосник“, първият роман от поредицата, станала по-късно известна като „Сага за Войната на разлома“, се превърна в книга, която скоро заживя своя собствен живот. Колебая се да го призная публично, но истината е, че отчасти успехът на книгата се дължи на пълното ми невежество за това какво може да донесе на една книга търговски успех. Желанието ми да се гмурна слепешком в дълбините на една приказка, обгръщаща два съвършено различни свята, покриваща дванадесет години от живота на няколко главни и дузини второстепенни герои, нарушавайки пътьом многобройните правила за изграждане на сюжета, изглежда, намери сродни души сред читателите по целия свят. След десет години преиздаване по скромната ми преценка чарът на книгата преди всичко се дължи на онова, което някога наричаха „врели-некипели“. Не храня по-голяма амбиция, освен да мога да заплета един добър разказ, задоволяващ усета ми за чудото, за приключението и приумицата. Оказа се, че няколко милиона читатели, много от които са я прочели в преводи на непонятни за мен езици, също са намерили в нея удовлетворение на собствения си усет за вълшебното сказание.

Но доколкото тя бе първият ми опит, при създаването на окончателната й версия известен натиск на пазара наистина се наложи. „Магьосник“ несъмнено е обемиста книга. Когато ръкописната й версия се озова на бюрото на издателя, ме уведомиха, че ще трябва да се съкратят около петдесет хиляди думи. И съкращавах. Повече изречение по изречение, но няколко сцени също така бяха или орязани, или премахнати.

Макар и да можех да се примиря някак с публикуваната версия, винаги съм имал чувството, че част от съкратеното е добавяла известен резонанс, контрапункт ако щете, към ключови елементи в разказа. Отношенията между героите, допълнителни подробности за един чужд свят, незначителни моменти на размисъл или веселие, уравновесяващи по-трескавите действия, изпълнени с конфликти и риск, всички тези неща бяха „почти, но не точно каквото имах предвид“.

Така или иначе, в чест на десетгодишнината от първата публикация на „Магьосник“ ми се позволи да се върна към творбата си, да доизградя и променя, да добавя и съкратя както ми се струва най-добре, и да предложа онова, което в издателската практика се нарича „предпочитаната от автора редакция“. Така, без старото предупреждение „щом не се е счупило, не го намествай“, да престава да кънти в ушите ми, се върнах към първоначалната работа, с която се бях заел тогава, когато все още нямах претенции, че съм добър в занаята, нямах статута на автор на бестселъри и общо взето нямах ясна представа с какво точно се залавям. Желанието ми бе да възстановя някои от онези изрязани късчета, някои от малките подробности, които почувствах, че е нужно да се върнат към налепа на разказа и тежестта на книгата. Друга част от материала се отнася по-пряко към следващите книги, към митичните опори на Войната на разлома. Някои по-продължителни дискусии за естеството на познанието между Тъли и Кълган в трета глава, както и някои от нещата, разкрити на Пъг на Кулата на изпитанието, определено попадат в тази зона. По онова време издателят ми не беше склонен да приеме идеята за продължение, затова част от тези неща бе отрязана. Връщането им може да звучи като самооправдание, но ги възстанових, защото чувствам, че принадлежат към оригиналната книга.

Онези читатели, които вече са открили „Магьосник“ и които може би се чудят дали си струва да си купят това издание, мога да успокоя, че нищо съществено не се е променило. Няма герои, които да са умрели, а сега да се окажат живи, няма битки, които да са били загубени, а сега да се окажат спечелени, а съдбата на двете момчета си е същата. Моля ви да не изпитвате подтика непременно да прочетете това ново издание, защото споменът ви за първоначалната книга е също толкова ценен, колкото моят, ако не и повече. Но ако искате да се върнете към света на Пъг и Томас, да преоткриете стари приятели и едно забравено приключение, тогава приемете това издание като възможност да видите и разберете малко повече, отколкото първия път. А на новия ни читател — добре дошъл. Вярвам, че тази книга ще те задоволи.

С огромна признателност искам да благодаря на всички вас, нови читатели и стари познайници, защото без вашата поддръжка и окуражаване тези десет години „врели-некипели“ нямаше да са възможни. Ако имам възможността да ви предложа частица от удоволствието, което изпитвам от това, че мога да споделя с вас фантастичните си приумици, то ние сме еднакво възнаградени, защото приемайки творбите ми, вие ми позволихте да създам нови. Без вас нямаше да ги има нито „Сребротрън“, нито „Мрак над Сетанон“, нито „Зла приказка“ или „Трилогията за Империята“. Писмата се четат, макар и да не им се отговаря — дори понякога да пътуват до мен с месеци — и добронамерените ви бележки са ме обогатявали неизмеримо. Но най-вече вие ми дадохте свободата да упражнявам занаят, с който в началото се залових просто за „да видя дали мога“, докато работех в колежа „Джон Мюр“ на Калифорнийския университет, Сан Диего.

Така че, благодаря ви. Мисля, че успях. И с тази работа, надявам се, ще се съгласите, че този път съм го постигнал малко по-елегантно, с малко повече цвят и резонанс.

Карта на Мидкемия