Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Как ни дышит полдень знойный…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Нека диша знойно пладне

зад прозореца, но тук —

сред стени спокойни, хладни,

не прониква лъч, ни звук.

 

Лъха здрачина бездънна

на ухаещи вълни —

в тази сладост полусънна

потъни и отдъхни!

 

Тук фонтан шурти, в съня си

пее вечно нощ и ден,

и с роса незрима ръси

полуздрача възхитен.

 

Тук, всред сумрака нехайно,

трепетно повява тя —

на поета, влюбен тайно,

лекокрилата мечта.

 

1850

Бележки

[0] Стихотворението се отнася към началото на връзката на поета с Елена Денисиева (1826–1864). С него се открива т.нар. „Денисиевски цикъл“, съдържащ шедьоврите на Тютчевата любовна лирика.

Край