Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Фонтан, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Виж, като облак несравним,

фонтанът строен как светлее,

разпръсква се и пламенее

от слънце влажният му дим.

 

Политнал до небето чак,

докоснал висини заветни, —

след туй в прашинки многоцветни

обречен е да рухне пак.

 

О, неуморен водоскок,

о, водоскок на мисълта ни!

Какви, не знаем, сили странни

те устремяват на възбог?

 

За теб небето е мечта!…

Но длан невидима, жестока

прекършва струята висока

и запокитва те в пръстта.

 

1836

Бележки

[0] В стихотворението намира отражение характерната за Тютчев идея за едновременното величие и безсилие на човешкия разум. Както струята, колкото и мощна да е тя, най-сетне е принудена, по закона за гравитацията, да падне отново на земята, така и битието поставя неумолими граници пред човешките копнежи.

Край