Фьодор Тютчев
Сън в морето

От буря бе нашият чълн връхлетян

и бях, като в сън, от вълните люлян.

И две безпределности в моята гръд

играеха с мене, тъй както си щат.

Под вятъра тътнеха вал подир вал,

в скалите отекваше звън на цимбал.

И в хаос от звуци лежах вцепенен,

но моят сън беше над тях извисен.

Вълшебно-безмълвен и ярко искрящ,

сънят ми се носеше в мрака гърмящ.

Разкри той сред мълнии своята шир:

земя зеленееща, греещ ефир,

дворци, лабиринти, градини, тълпи —

безмълвен рояк, който глухо кипи.

Духът ми лица непознати съзря,

и твари, и птици с вълшебни пера.

Високо летях аз всред тях като бог,

а долу светът бе застинал и строг.

Но чувах, макар и унесен в мечти,

как с глас на магьосник морето крещи,

и в чудното царство на сън и покой

вълните връхлитаха с пяна и вой.

 

1830