Мълчи, таи, укривай ти

и своите чувства, и мечти —

в душевната ти глъбина

те нека пръскат светлина,

като звезди, щом се здрачи:

ти им се радвай — и мълчи!

Как своя дух да изразиш?

Как с друг човек да споделиш?

Най-съкровеният копнеж

лъжа е, щом го изречеш.

А в тебе извор чист звучи:

ти пий от него — и мълчи!

Сам в себе си живей честит,

цял свят в душата ти е скрит —

един вълшебен, тайнствен сън;

смущава го шумът навън,

гасят го дневните лъчи:

чуй песента му — и мълчи!…

1830

Бележки

[0] Мълчание! (лат.) — Б.пр.

Било е любимо стихотворение на Лев Толстой, който често го е рецитирал наизуст, и го е включил в своята антология на най-ярките и най-дълбоки изречения на мислители и писатели от цял свят „Круг чтения“ (1908).

Коментарът на Толстой гласи: „Колкото е човек по-уединен, толкова по-ясно дочува той винаги зовящия го глас на Бога“. Подобно религиозно тълкуване е, разбира се, твърде едностранчиво. Значенията, които се съдържат в творбата са много повече и много по-дълбоки. (Вж. по-подробно анализа на Н. В. Корольова в сб. Поэтический строй русской лирики. Ленинград, 1973, с.147-159.) ↑

Край

Фьодор Тютчев Silentium [0]

Метаданни

Данни

Заветни лири

Руски поети

Информация

История

Сваляне / Връзки

Фьодор Тютчев
Silentium ^[0]