Фьодор Тютчев
Mal’aria ^[0]

Ах, този божи гняв! Обичам туй незримо,

изпълващо света, обвито в тайна Зло —

в цветята, в извора, по-бистър от стъкло,

в лазурното небе на Рим, невъзмутимо.

И пак висока е безоблачната твърд,

и пак тъй сладостно сърцето ти копнее,

и топъл вятър пак дърветата люлее,

и розите дъхтят — и всичко туй е Смърт!…

 

Кой знае, може би природата разлива

благоухания и багри, звук и глас —

предвестници са те на смъртния ни час

и утешители на мъката горчива.

С тях страшната Съдба забулва своя лик,

когато тварите зове в небитието,

и зад воала лек укрива си лицето,

за да не разберем, че иде всеки миг!

 

1830