Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Когда за городом, задумчив…, 1836 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD(2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
Съпоставени текстове
Когато край града замислен аз вървя
и в гробището там поспра се и съзра:
решетки, стълбове и гробници солидни,
където гният в мрак покойници най-видни,
край блатото без ред стълпени в тесен кът,
подобно просяци, дошли за да ядат;
чиновник и еснаф спят в бели мавзолеи,
на скулптор неуспял нелепите идеи,
редици надписи във проза, в стихове
зарад сиятелства, достойнства, чинове,
за рогоносец дърт сълзливости амурни;
и липсват от крадец отвинтените урни,
и пресен, хлъзгав трап с прозинати уста
очаква новите стопани на пръстта —
такива размисли картината навява,
че зло униние духа ми завладява.
Да плюеш и да бягаш…
Но мило е за мен:
на село, есенес, в превалящия ден,
по-дълго да побдя над гроба на предците,
където в свят покой отдъхват мъртъвците.
Най-скромни гробове, ала в простор голям,
и никакъв крадец не лази нощем там;
край древни камъни, край мъховете гъсти
минава селянин, въздъхва и се кръсти;
и вместо урни, бронз и мрамор знаменит,
безноси гении, харити с чорлав вид —
огромен дъб стои над гробове достойни,
полюшва се, шуми…
1836