Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пора, мой друг, пора! Покоя сердце просит…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Любима, време е! Покой духът жадува —

изтичат ден след ден и всеки час отплува

частица битие, а ние — без да спрем —

все за живот ламтим, но току-виж умрем.

 

Знай, няма щастие, но мир и волност има.

Лелея, като роб, една мечта любима:

да бягам надалеч — в щастливата страна

на чисти радости, и труд, и тишина.

 

1834

Бележки

[0] Стихотворението по всяка вероятност е писано през юни 1834 г., когато Пушкин напразно се опитва да получи оставка от дворцовата служба, която винаги му е тежала, и да отиде да живее на село — със своето семейство и своето творчество.

Край