Рекс Стаут
Убийството на 83-та улица (8)

Глава 8

Когато Улф се върна от оранжерията в единайсет в петък сутринта, Сол Панцър (десет долара на час, но заслужава двойно повече), Фред Дъркин (осем долара на час, заслужава си ги) и Ори Кедър (също осем долара, обикновено си ги заслужава) вече седяха на три жълти стола с лице към мен и с отворени бележници. Бяха дошли преди час. Сол, жилав и малко дребен, с изключение на ушит е и носа, би могъл да се захване с всяко житейско поприще, което му харесва, но си беше избрал да стане детектив на свободна практика преди години, защото можеше да работи само когато иска, да изкарва толкова пари, колкото му трябват, да прекарва много време на открито и да носи старата си плетена шапка от първи ноември до петнайсети април. Шапка с две лица като неговата, светлокафява от едната страна и карирана от другата, която изчезва за миг, щом я пъхнете в джоба си, може да ви е полезна, ако следите някого. Фред, по-нисък, но малко по-широк от мен, лесно би могъл да ви излъже. Тъкмо когато си казвате колко жалко, че част от физическата му сила не може да се замени с умствени способности, той успява да забие клин там, където е трудно да видите дори цепнатина. За голямо съжаление Ори знае колко добре изглежда. Огледалото често е удобно средство, независимо дали е собственото ви джобно огледало или е закачено на стената, но не и ако се интересувате повече от прическата си, отколкото от заподозрения.

Тримата станаха при влизането на Улф, който се ръкува с всички, защото не ги беше виждал от седмици. Тръгна към бюрото, а те обърнаха столовете си да са с лице към него. Казах му, че вече съм ги инструктирал, дал съм им 3 пари за разноски и сме обсъдили задачата на Ори — да провери алибито на Джарет. Улф погледна Сол и попита:

— Някакви забележки?

Сол затвори бележника си.

— Бих могъл да направя десетки. Кой не би могъл? Но ако искаме да разберем къде е била от март до октомври 1944, лошото е, че не знаем кога е променила името си от Карлота Вон на Елинър Деново. Винаги е трудно да разследваш толкова отдавнашни събития, още повече в този случай.

— Мислиш ли обаче, че оттам трябва да започнеш?

— Двамата с Фред сме на това мнение. Разбира се, най-голяма вероятност има да е синът, или по-скоро, при сегашното положение на нещата, той е единствената вероятност. Но това е работа за вас с Арчи. Относно Макрей. Балу е казал на Арчи, че иска да се срещне с вас.

Улф сви устни. Плащаше на четирима възрастни мъже, и им плащаше добре, или по-точно плащаше им клиентката, и поради това се налагаше да поработи. Той изръмжа:

— Арчи, позвъни на мистър Макрей. Аз ще говоря.

Сигурно си мислите, че е по-лесно и по-бързо да се доберете до вицепрезидента, отколкото до президента на банката, но не беше така. Някакъв жалък чиновник определено не искаше да ме свърже с мистър Макрей преди да чуе мистър Улф и докато двамата застанат на линията, така да се каже, глас срещу глас, Улф също се поизнерви. Той се държа любезно, посочи колко ще е признателен, ако мистър Макрей дойде в три часа, но Макрей не беше сигурен дали ще успее и в шест и попита не би ли било по-удобно да отложат срещата за понеделник. Искал да се измъкне от града през уикенда. Накрая все пак се съгласи да дойде в шест или по-късно. Сол, Фред и Ори останаха с нас до обяд. Обадих се във Вашингтон на един генерал с три звезди от Пентагона, който не беше забравил услугата, направена му веднъж от Улф по съвсем частен въпрос. Генералът ми каза, че с удоволствие ще приема Ори Кедър и ще му окаже всевъзможна помощ стига това да не застрашава националната сигурност. Прекарахме час и половина, докато уточним програмата на Сол и Фред. Те разполагаха само с двете имена и снимките, нямаха представа дали през онези отдавна отминали месеци Елинър е замръквала в самия Ню Йорк заедно с осемте му милиона жители, в някое предградие или дори в Уисконсин. Знаехме имената на само четирима души, които са я познавали по онова време: семейство Джарет — баща, син и дъщеря, и Бъртрам Макрей. Дъщерята живееше в Италия, а Макрей ми беше казал, че след като Елинър Деново се е изнесла от къщата на Джарет, я е виждал там само три-четири пъти през следващите шест-седем месеца. Трудно е да започнете, когато няма откъде. Можехме да опитаме единствено в три несигурни посоки: Фред щеше да обиколи магазините със снимките, като започне от химическото чистене и стигне до кафенетата около двете къщи на Джарет. Сол щеше да опита всичко, което му дойде наум — от стари телефонни указатели до архивите за покупки на кредит в магазините из централен Манхатън, а аз щях да дам обява във всички нюйоркски вестници.

След обяд се заех с това, но вместо да звъня по вестниците, възложих поръчката На една рекламна агенция, защото трябваше да е осемсантиметрово каре, а не малка обява. Улф беше съчинил текста:

Възнаграждение от $ 500

за всякаква достоверна информация

относно местопребиваването

и действията на

КАРЛОТА ВОН,

известна още като

ЕЛИНЪР ДЕНОВО,

от 1 април 1944 до 1 октомври 1944

Обява №…

Не мина обаче без спор с автора. Той искаше да е шестнайсет, а не осем сантиметра, а в долната половина да се помести снимката в полуфас. Възражението ми беше, че ще получим купища писма от хора, които биха се хванали за всяка възможност, да изкарат 500 долара. Трябваше да прекарам поне седмица да проверявам част от тях при вероятност едно на милион да са ни от полза, а и солиден процент от отговорилите щяха да се превърнат в досадници. Аргументите ми бяха приети. Другото възражение — от Сол, не от мен — беше, че щяха да ни залеят хора, които са я виждали при безполезни за нас обстоятелства, например тогавашната прислуга на Джарет, но Улф отхвърли това. Сигурно щеше да ни струва между пет и десет бона, но в дванайсетте банки имаше достатъчно. Разбира се, съществуваше още едно възражение — това нямаше да се хареса на Реймънд Торн поради подтекста, че в миналото на Елинър Деново има нещо, което трябва да се разследва, но само споменахме това без да спорим по въпроса.

В агенцията „Грийн и Бест“ заявиха, че ще е по-добре карето да е десет, а не осем сантиметра, но спечелих и този спор. Бъртрам Макрей пристигна в 6:08 с вид на човек, който се нуждае от почивка — тиковете, които бяха тръгнали от крайчеца на клепача, сега обхващаха цялото му лице и влачеше крака по коридора. Да участвате в решенията какво да правите с няколко милиарда долара чужди пари е съсипваща работа. Въведох го при Улф, поканих го на червеното кожено кресло, попитах дали иска да пие нещо, но той отказа, защото му предстояло да шофира сто километра. Седна, примигна срещу Улф и изрази надежда, че няма да го забавим много.

— Не искам да съм груб — добави той, — но имах тежка седмица и се нуждая от малко въздух. Не ви попитах по телефона, но предполагам, че става дума за Джарет.

Улф кимна.

— Натъкнахме се на препятствие. Много вероятно е той да не е баща на дъщерята на Елинър Деново.

— Какво? — Макрей остана с отворена уста. — Но защо? Нали той е изпращал чековете?

— Да. Това се потвърди. Благодарение на мистър Балу вас. Но дъщерята е родена на 12 април 1945, така че е зачената предишното лято, а мистър Джарет твърди, че го е прекарал в чужбина по работа за Комисията за военновременното производство. През месец юли е бил в една военна болница в Неапол, според него.

— Боже мой! — Макрей погледна към мен. — Не ви ли казах това?

Поклатих глава.

— А аз не ви попитах. Би трябвало, но не го сторих. Извинете. Затова мистър Улф ви задава този въпрос сега. Джарет ми каза, че е заминал за Англия в края на май 1944. После за Египет, Италия и Африка и се е върнал на шести септември. Сега проверяваме това и вие можете да ни помогнете. Джарет ме нарече лъжец. А той, според вас, лъжец ли е?

— Според мен той е много работи, но… — Макрей обърна поглед към Улф. — Сигурен ли сте в датата на раждане?

— Да. Не подлежи на съмнение. Мистър Гудуин е видял акта зараждане.

— Тогава сигурно ние… вие… боже мой! Той беше извън страната през цялото лято. Мога да проверя точните дати на заминаването и връщането му, но има ли значение?

— Не. Нужно е обаче да знаем дали Елинър Деново, тогава, Карлота Вон, също е пътувала в чужбина през онова лято, дори и за кратко време. Можете ли да ни помогнете в това?

— Не, разбира се. Виждали сме се само три-четири пъти, след като напусна. Почти не сме разговаряли. — Изражението и гласът му показваха раздразнение. — Можехте да ми кажете всичко това по телефона. — Той погледна часовника си. — Загубихме цял час.

— Може и да не сме. — Улф наклони глава. — Вие сте разстроен, мистър Макрей. Ние също. Не може да ни обвините, че с мистър Гудуин сме направили неоснователно предположение. От една страна бяха чековете, а от друга — обстоятелствата, разкрити от вас, че Карлота Вон е напуснала Джарет през пролетта на 1944, но двамата са продължили да поддържат връзка. Допустимо бе да предположим, че той й е осигурил друга квартира, ако отношенията им са тръгнали в посока, която той е предпочитал да не следва в дома си. Не е нужно сега да се отказваме от това предположение — достатьчно е само да го модифицираме. Вчера казахте на мистър Гудуин, че навремето сте си помислили за възможна връзка между Карлота Вон и сина на мистър Джарет. Бил е двайсетгодишен и предполагам в колеж, но не и през летните месеци — може би той й е осигурил друга квартира. Това не би било трудно за единствения син на толкова богат човек. Не е нужно да ви губя повече времето, като ви обяснявам очевидни неща — чековете, изпращани от мистър Джарет може да са били предназначени не за неговата дъщеря, а за внучката му. Бих искал да чуя вашето мнение.

Макрей се намръщи. Изгледа ме и попита:

— Казах ли такова нещо?

— Мога да го повторя дума по дума, стига да искате — кимнах аз.

— Не искам. Говорил съм глупости.

— Не, не говорехте глупости. Попитах ви за отношенията й с другите, включително и с вас. Това беше всичко. Попитах ви дали си спомняте нещо конкретно, но вие не си спомнихте.

— Разбира се, че не си спомняме Той се обърна към Улф. — Това е смешно. Изпращал й е пари двайсет и две години, защото синът му… Абсолютно смешно. Все едно. Има причина… Не. — Той сви устни, изгледа Улф, после мен, после пак него. — Искам да изясним едно нещо. Две неща. Когато мистър Балу ме попита за чековете и разбрах, че са изплащани по сметката на Сайръс Джарет, нямах никакви възражения да получите тази информация. Нямах нищо против да предоставя рутинна информация — не беше нищо повече от това — за да създам неприятности на Сайръс Джарет. Бог ми е свидетел, че той ми е създавал достатъчно. Но не бих ви предоставил информация, която ще причини неприятности на сина му, дори да имах такава, а аз нямам. Високо уважавам Юджийн Джарет не само като колега в нашата банка, но и като приятел. Ще ви кажа едно нещо и всички ще го потвърдят — Юджийн Джарет не говори с баща си от десет години. Моето мнение за баща му е умерено в сравнение с неговото. При него, разбира се, нещата са на по-лична основа — между баща и син. Знаете колко сериозно може да е това. Ако Сайръс Джарет е продължавал да изпраща пари на онази жена — Карлота Вон или Елинър Деново — през последните десет години, това не е било заради сина му, сигурен съм.

Макрей хвана облегалките и се изправи на крака.

— Тръгвам си — заяви той. — Може да забравите за Юджийн Джарет. Но ако разполагах с повече сведения, които биха ви помогнали срещу баща му, щях да ви ги дам с удоволствие. Откровено казано, бих искал да му се случи нещо лошо… Да го сполети някаква истинска неприятност. Същото желаят и много други. Той е този, който е изпращал чековете в продължение на двайсет и две години. Дали е било изнудване? Дали тя е знаела нещо, което да му навреди? Ако е така, надявам се, че ще го изровите. Откровено казано, бих ви помогнал, стига да можех. Трябват ли ви… — Той се поколеба. — Ако са нужни някакви средства…

— Не. Имам клиент.

— Е, добре тогава…

— Той се обърна и тръгна толкова бавно, влачейки крака, че не се наложи да препускам, за да го настигна в коридора. На вратата се поколеба дали да не ми каже нещо, но се отказа. Колата му, паркирана пред входа, беше Империал, модел 1965.

Като се върнах в офиса, Улф беше затворил очи и се почесваше по ухото. Отидох до бюрото си; седнах и казах:

— Ако искате да чуете мнението ми, не само той, но и ние си загубихме времето. Не вярвам на версията му за сина, дори да бяха смъртни врагове. Задължението му е било към майката, не бащата. Дявол да го вземе, трябва да е синът. Кой друг? Той изсумтя и отвори очи.

— Ами ако основното ни предположение е погрешно? Ако чековете не са свързани с раждането?

— Загубени сме. Оттегляме се. Но в такъв случай в писмото на Елинър няма само една лъжа, то цялото е лъжи, а това не мога да повярвам. Ако чековете нямат нищо общо с Ейми, защо Елинър е запазила парите за нея до последната стотачка?

— Жената представлява произволно съчетание от неразбираеми постъпки.

— Кой го е казал? — Аз.

— Не съвсем произволно. Той вдигна рамене.

— Имаш ли време за едно писмо преди да излезеш? Да го пуснеш сега?

— Не. Но не е зле да позагладя глупавата грешка, която направих. — Извадих бележника си от чекмеджето. — Мис Роуън ще ме нахрани, когато и да отида. Тя е жена, преизпълнена с разбиране.

— Пфу! — Той никога няма да забрави онзи път, когато Лили го нарече Пит и го напръска с парфюм „Houri’de Perse“. — Имаш ли домашния адрес на Юджийн Джарет?

— Намерих го тази сутрин. Мислех си, че на Сол може да му потрябва.

— До него. На домашния му адрес, препоръчано. „Уважаеми господин Джарет, от името на мой клиент се обръщам към Вас за информация относно дейността и връзките на мие Карлота Вон през годините 1943-та и 44-та, запетая, докато е била служител на баща ви, запетая, тъй като научих, запетая, че може да сте в състояние да ми предоставите някои подробности. Точка. Ще ви бъда признателен, ако бъдете така любезен да позвъните в офиса ми, запетая, на горния адрес, запетая, в понеделник, запетая, в единайсет сутринта, запетая, или в два и трийсет или шест следобед, точка. Надявам се, запетая, че някой от тези часове ще ви бъде удобен. С уважение“.

— Защо не му предложите и в девет вечерта?

— Както знаеш, не обичам да работя след вечеря, но предполагам… Много добре, добави го.

Дръпнах пишещата машина към мен и извадих хартия и индиго.

Половин час по-късно, карайки в северна посока по Хенри Хъдсън Паркуей, без да превишавам шейсет мили, не бях преизпълнен нито с професионална, нито с лична гордост. Професионално бяхме пренебрегнали клиентката. В петък сутринта й казах по телефона, че е слабо вероятно Джарет да й е баща, обясних й защо и това беше всичко. Тя заслужаваше да знае, че не е сгрешила за Деново и истинското име на майка й е Карлота Вон — бихме могли да й дадем поне това за седемте дни, откакто се занимавахме със случая. Относно личната ми гордост, отивах да прекарам уикенда край плувен басейн сред природата, докато в същото време. Ори се ровеше из военните архиви във Вашингтон, а Сол и Фред вървяха по следи, които вероятно нямаше да ги изведат доникъде. В момента би трябвало да извърша нещо блестящо, например да намеря някъде дюшек с косми от двама души и в лабораторията да установят, че те принадлежат на Карлота Вон, известна още като Елинър Деново, и Юджийн Джарет.

Не се чувствах особено по-добре и в неделя вечерта, когато карах обратно към Ню Йорк. Уикендът се беше объркал. Освен мен, никога няма повече от един гостенин. Може да е всякакъв — като се почне от някоя поетеса и се стигне до каубой от ранчото на Лили в Монтана. Този път беше Ейми Деново. Тя сложи добро начало само час след пристигането ми. Започна да ме нарича Арчи. Бихме на терасата. Тъкмо свърших пържолата, приготвена от Мими — те вече бяха вечеряли — и се захващах с боровинковата торта, когато Ейми извади цигара, аз й я запалих и тя каза: „Благодаря ти, Арчи“.

Лили, разбира се, не промени изражението си. Това не би било в стила й. Но доколкото знаеше, Ейми ме беше виждала само три пъти за общо девет минути и не беше нужно да е произволно съчетание от неразбираеми постъпки, за да полюбопитства какво става. Дали Ейми просто се държеше предизвикателно или аз бях решил да я опозная по-добре, но не у Лили и бях действал съответно? Не можех да й кажа защо мис Деново е наела Улф, така че премълчах. Създаде се обаче напрежение. Между нас с Лили има твърдо споразумение, че това, което правя, си е моя работа, освен ако не е свързано с нея, както и обратното. Но поради факта, че се бях запознал с мис Деново в нейния апартамент, случаят ставаше спорен и не допринесе за приятния уикенд.

Не допринесоха и някои други неща. Сред петимата поканени на обяд в събота имаше една жена със зелена перука, която разполагаше със сигурна вътрешна информация, че президентът Джонсън и Дийн Ръск са взели решение преди три години да избият всички китайци с водородни бомби — това била истинската причина за действията им във Виетнам. Разбира се, единственият начин да се държите с такава глупачка е да не й обръщате внимание, но тя продължи да повтаря историята на висок глас. Накрая й казах, че разполагам със сигурна вътрешна информация за сенатора Фулбрайт, който има любовна афера с една от държанките на Хо Ши Мин и това е истинската причина да настоява за прекратяване на бомбардировките. Сбърках. Историята й хареса и тя пожела да научи всички подробности.

В неделя следобед дойдоха неканени гости — една двойка, която бях виждал и преди — имаха къща близо до Бедфърд Вилидж. Самите те не бяха толкова неприятни, но доведоха един човек, който много искал да се запознае с мен. Казваше се Флойд Ванс и се представи като консултант по връзки с обществеността. Явно му бях нужен, за да се запознае с Ниро Улф. Търсеше си клиенти. Заяви, че ако някому е нужен обществен имидж, изграден от професионалисти, то това е именно частният детектив, и много искал да разработи проект и да го предложи на Ниро Улф. Каза също, че ако в момента работим по някакъв случай и му разкажа за него, би могъл да го използва като основа за проекта. При тези думи присвих очи, наострих леко уши и го пресякох, като си помислих, че може би самият той се опитва да изпълнява детективска поръчка за някого, например за Сайръс М. Джарет, но накрая реших, че това е просто един от онези хора, които до такава степен са се посветили на подобряване на чуждия имидж, Че не им остава време за техния собствен. Веднъж се запознах с такъв човек, който… не, стига за този уикенд.

Така че, както вече казах, не се чувствах много по-добре на връщане. Понякога и предметите помрачават радостта от живота — например, карате с осемдесет и пукате гума или бързате и ви се къса копче на ризата, но по-често причината са хората. Разбира се, от тримата, които спомогнаха за съсипването на уикенда, само Ейми имаше траен принос. Лили щеше да изпитва съмнения около седмица, а и кой на нейно място не би ги изпитвал, но нямах намерение да й давам обяснения. Ако двама души искат да се разбират помежду си, а се наложи да си обясняват един на друг някои неща, става опасно. Реших да разкрия на клиентката истинското име на майка й, когато съм в подходящо настроение.