Александър Пушкин
Елегия ^[0]

[0] Написано е на 8 септември 1830 г. в Болдино. Както е известно, Болдинската есен е най-плодовития период в творчеството на Пушкин, когато са написани знаменитите „Повести на Белкин“, множество забележителни стихотворения, три глави от „Евгений Онегин“, трите шедьовъра на Пушкиновата драматургия „Скъперникът-рицар“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“.

„Елегия“ е сред най-дълбоките, най-съвършени Пушкинови стихотворения и един от върховете на руската класическа поезия. По повод на тази творба известният пушкинист Дмитрий Благой пише: „Сякаш от някакъв връх, поетът с «умни очи» оглежда целия си живот — от единия до другия хоризонт, от утринната зора до залеза.“ И обобщава: „… печално започва болдинската елегия, печално и завършва. Но както и в стихотворението «По хълмите на Грузия», скръбта на поета е светла. В това се състои и необикновеното обаяние на стихотворението, в чиито четиринадесет стиха с пределна сгъстеност е вместена цялата история на трагичната и прекрасна съдба на Пушкин“. (Д. Д. Благой. Творческий путь Пушкина (1826–1830). Москва. 1967, с.483, 487.) ↑