Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Воспоминание, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Щом пак за смъртния денят притихне вън

        и пустотата на площада

нощта загърна пак с прозрачен здрач и сън —

        за дневния ни труд награда:

пред мене часове на размисъл текат,

        аз бдя самотен в тишината

и угризения ме парят, и гризат —

        като усойници — душата.

Мечти кипят. В ума, от скърби изнурен,

        се блъскат мисли — тежък сплитък,

и споменът жесток в безмълвие пред мен

        разгъва своя дълъг свитък:

чета живота си с погнуса и печал,

        треперя и се огорчавам,

съдбата си кълна и плача с горка жал,

        но думите не заличавам…

Аз виждам празни дни на пиршества и смях,

        на свобода необуздана,

и дни на бедност, скръб, изгнание — и в тях

        е младостта ми пропиляна.

Звучи приятелски… предателски привет

        всред пир на Бакхус и Киприда[1],

сърцето ми — светът, коварен и предвзет,

        ранява с яростна обида.

Аз чувам как бръмчат край мене клевети,

        как дрънка глупостта лукава,

злорадства завистта, суетността шепти

        и с кървав смях ме укорява.

И безутешен съм. И пак пред мен стоят

        два призрака с черти прекрасни,

две сенки, някога пресекли моя път,

        два ангела от дните страстни.

Ала и двамата с криле и огнен меч

        над мене бдят… мъстят без злоба —

и ми разказват те с потайна, мъртва реч

        за щастието и за гроба.

 

1828

Бележки

[0] При първата си публикация в алманаха „Северные цветы“ за 1829 г. стихотворението се състои само от първите си 16 стиха. В черновата обаче то е озаглавено „Безсъница“ и съдържа още 20 стиха. Впоследствие, в изданията на Пушкиновите съчинения „Спомен“ се печата ту като цялостен текст, ту втората половина се помества в раздела, съдържащ ранните редакции.

Тук аз предлагам стихотворението в първия му, тъй да се каже пълен вариант, защото смятам, че изоставените от Пушкин — по неведоми съображения — стихове имат съществено значение за разбирането на творбата. По този повод Я. Левкович пише: „Психологическият подтекст на стихотворението — неговата втора част — съдържа не покаяние, а разказ за преживяния живот и оценката за него.“ (Сб. стихотворения Пушкина 1820-1830-х годов. Ленинград, 1974, с.118.)

[1] Бакхус и Киприда — в античната митология бог на виното и богиня на любовта. У Пушкин — олицетворение на чувствените наслаждения.

Край