Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Телега жизни, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. —Добавяне

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Телега жизни, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. —Добавяне

Макар и често с тежко бреме,

тя леко движи се все пак;

и, беловлас, коларят Време

препуска буйния си впряг.

 

И сутрин всеки в нея сяда;

от нищичко не ни е страх,

крещим, терзани от досада:

„Хей, карай, мамка му …х!“

 

Но пладнето не е тъй дръзко;

страх всява всеки склон, овраг,

колата доста ни разтръска,

крещим: „Полека бе, глупак!“

 

И привечер лети колата;

и вече свикнахме почти,

и дремем, мислим за кревата,

а Времето с камшик плющи.

 

1823

Бележки

[0] Едно от многото Пушкинови стихотворения, свързани с идеята и образа на пътя — един символ, характерен не само за Пушкин, но и за руската литература изобщо. Освен това стихотворението далеч не е единственото, в което поетът прибягва до използване на нецензурни думи и изрази, и дори ги римува. (Един век по-късно същото прави С. Есенин). За разлика от другите — и български, и чуждестранни — преводи, тук е спазена точната фраза на оригинала.

Край

Макар и често с тежко бреме,

колата леко си лети.

Коларят лих, старикът време,

камшика майсторски върти.

 

При изгрев сме безумно смели.

Готови да строшим глави,

ленивия уют презрели,

крещим и псуваме: „Върви!“

 

На обед смелостта ни чезне.

Боим се от безумен бяг.

Пред възвишения и бездни

крещим: „По-леко бе, глупак!“

 

По залез свикваме с колата,

която бърза в своя път.

Вървим сънливо към кревата,

а пък конете си летят.

Край