Върнър Виндж
Дълбина в небето (9)

6.

През последните години на Чезнещото слънце има много бури, някои от които са унищожителни. Въпреки това не биха могли да се сравняват с жежката пара и ураганите по време на Новото слънце. Фъртуните и виелиците преди настъпването на Мрака напомняха по-скоро болник на смъртно легло, чиято кръв постепенно изстива във вените. Лъчите на слънцето бяха живителни за техния свят и колкото по-слаби ставаха те, толкова повече изстиваше неговото тяло. Мракът изсмукваше и последните сили на планетата, а съпротивата й постепенно отслабваше.

Дойде време, когато точно по пладне редом със слънцето на небето грееха стотици звезди. После звездите станаха хиляди, а слънцето се изгуби сред тях… И Мракът влезе във владенията си. По-големите растения отдавна бяха загинали, а пудрата на техните спори лежеше под преспите. По-дребните животни имаха същата съдба. Понякога над някой оголен скелет се явяваше сияние. Душите на мъртвите, пишеха древните мъдреци; бактерии, които се хранят с мърша, установиха учените от по-късни епохи. Въпреки това на повърхността все още имаше живи хора. Някои биваха избивани, докато се опитваха да спрат по-силните племена (или по-могъщите нации), тръгнали да завладеят техните убежища. Други, чиито свещени места, наследени от предците, бяха разрушени, ставаха жертва на наводнения и земетресения. В по-стари времена е имало само един начин да се разбере какво всъщност е Мракът: всеки, останал на повърхността, можеше да постигне безсмъртие като описва до последния си час какво се случва около него. Освен това трябваше да съхрани труда си на сигурно място, за да не го унищожат пожарите на Новото слънце. Случваше се някои летописци, било поради случайно стечение на обстоятелствата, било поради внимателно планиране и огромно желание да се надникне в самото сърце на Мрака да живеят по една, дори две години след изчезването на слънцето. Един философ беше живял толкова дълго, че тези, които откриха последните му думи, издълбани в камъка, ги взеха за виденията на луд човек или за някаква метафора: „… и сухият въздух стана на скреж.“

 

 

За едно нещо Короната и Тийфщадт постигнаха пълно единомислие. Този Период на мрак щеше да се различава от всички досега. Той трябваше да е първият, атакуван от науката и поставен в услуга на войната. Докато милионите им поданици се оттегляха към своите убежища в недрата на планетата, армиите на двете страни продължаваха да воюват. Битката често се водеше в открити окопи, затопляни от парни котли. Но главните военни действия се извършваха под повърхността в дълги тунели, които навлизаха дълбоко под линията на противника. На местата, където тунелите на противниците се пресичаха, ставаха свирепи битки, в които главна роля имаха машините и отровния газ. Ако не се случеше сблъсък, тунелите продължаваха през варовиковите скали на Източния фронт, метър по метър, ден след ден, дълго след като битката на повърхността беше утихнала.

Пет години след настъпването на Мрака само техническият елит на Короната — около десет хиляди души, продължаваше подземната кампания на изток. Дори дълбоко под повърхността температурата беше много под точката на замръзване. Из завладените тунели все още циркулираше пресен въздух, но отворите, през които влизаше в тях, скоро щяха да се покрият с лед.

— Вече десети ден не се наблюдава никаква активност от страна на тийфщадтерите. Службата за екскавационни^[1] работи ликува.

Генерал Грийнвал поднесе към устата си ароматен бонбон и го сдъвка шумно. Шефът на разузнаването на Съглашението не се славеше като умел дипломат, а през последните дни стана още по-своенравен. Беше вече стар, а макар по света в момента положението на Териториалното командване да беше най-благоприятното, то също навлизаше в критична фаза. В бункерите близо до покоите на кралската фамилия бяха останали в съзнание само петдесетина души. С всеки изминал час въздухът ставаше все по-гъст. Грийнвал се раздели с внушителната си библиотека още преди година. Сега кабинетът му представляваше само едно тясно пространство с размери шест на три на един метър, притиснато до спалнята. Стените в малката стая бяха покрити с карти, а масата постоянно стоеше отрупана с радиограми и доклади за положението на бойната линия. Безжичните комуникации окончателно отказаха преди седемдесет дни. През последната година радиоспециалистите на Короната непрекъснато експериментираха с все по-мощни предаватели и даваха надежда, че ще запазят безжичните връзки до последния момент. Въпреки тези обещания обаче, сега единствената им връзка оставаше телеграфът.

Грийнвал спря поглед на своя посетител — със сигурност щеше да е последният в Командването за следващите двеста години.

— Е, полковник Смит, вие току-що идвате от изток. Защо тогава не чувам никакви възторжени възклицания и приповдигнати описания от вас? Та ние надделяхме над противника.

— Генерале?

И тя отстъпи назад. Въпреки това вниманието на Виктъри Смит продължаваше да е погълнато от перископа на генерала. Ето защо Грийнвал се беше залостил в тази дупка — чрез своето приспособление следеше ненаситно последните картини от умиращия свят. Кралските водопади замръзнаха още преди две години. Тя можеше да види цялата долина — черна земя, покрита със скреж и лед, който образуваше чудати форми по скалите. Въглеродният двуокис от атмосферата. „А Шерканер ще види свят, още по-студен и мрачен от този.“

— Съжалявам, сър… Възхищавам се с цялата си душа на стореното от Службата по екскавационни работи. — „Или по-скоро на войниците, които вършат най-черната работа.“ Тя с очите си беше видяла кой има най-голяма заслуга за този успех. — Но вече дни наред те не са попадали на вражеска позиция. След окончателното настъпване на Мрака едва ли и половината от тях ще са в добра форма, за да продължат да воюват. Боя се, че службата погрешно е определила срока, в който трябва да прекрати работа.

— Да-а-а — сърдито подхвана генералът. — Явно са решили да поставят рекорд по издръжливост, но тъкмо да успеят и тийфърите взеха, че изчезнаха. — Той въздъхна и изрече нещо, което при други обстоятелства би му коствало службата; но когато светът е мъртъв от пет години, наоколо няма много любопитни уши, които да чуят думите му. — Знаеш ли, тийфърите не са чак толкова низша категория. При по-внимателно проучване и сред нашите съюзници могат да се открият твърде неприятни типове, които само дебнат кога Короната и Тийфщадт ще се хванат гуша за гуша и взаимно ще се унищожат. Именно сега е моментът да планираме действията на онези, които ще дойдат след нас. На всяка цена трябва да спечелим войната. Но ако разчитаме единствено на тунелите и Службата по екскавационни работи, тогава ще продължаваме да се бием години след идването на Новото слънце.

Той шумно схруска поредния бонбон и бутна Смит с предната част на тялото си.

— Твоят проект е единственият шанс да излезем на чисто.

Отговорът на Смит прозвуча твърде рязко и отсечено.

— Шансовете ни щяха да са още по-големи, ако ми бяхте позволили да остана с групата.

Грийнвал сякаш не схвана протеста й.

— Виктъри, ти работиш седем години по този проект. Наистина ли вярваш, че ще има полза от него?

Вероятно сгъстяващият се въздух беше причина всеки от тях да губи разсъдък. В противен случай нямаше обяснение за нерешителността на генерал Грийнвал, който иначе се славеше с категоричността на решенията си. Познаваше го от девет години. Според своите най-близки довереници Грийнвал беше личност с широки възгледи, но само докато не настъпи моментът за взимане на окончателно решение. След това не допускаше никакво съмнение или колебание, пренебрегвайки дори мнението на генерали с по-висок чин и кралските политически съветници. Тя не вярваше, че именно от него ще чуе въпрос, който звучи толкова тъжно и обезверено. Сега пред себе си виждаше само един уморен старец, който всеки момент ще отстъпи пред Мрака и това може би ще стане за последен път в неговия живот. Почувства се така, сякаш е потърсила опора, а тя в последния момент е поддала.

— С-с-ър, целите са определени много внимателно. Ако бъдат унищожени, капитулирането на Тийфщадт не подлежи на съмнение. Групата на Ъндърхил е разположена в едно езеро на не повече от две мили от мишените. — Това само по себе си вече беше изключително постижение. Езерото се намираше съвсем близо до главната складова база за Тийфщадт, стотици мили навътре в територията на Тийфър. — Юнърбай, Ъндърхил и останалите ще трябва да преминат само един сравнително къс участък, сър. Изпробвахме костюмите им за много по-дълъг от предвиждания период при условия, които…

Грийнвал слабо се усмихна.

— Да, всичко това ми е известно. Самият аз неведнъж съм притискал тези от Генералния щаб. Но сега наистина трябва да го направим. Помисли само какво означава това. През последните няколко поколения ние постепенно навлизахме все по-навътре и по-навътре във владенията на Мрака. Сега обаче групата на Юнърбай ще попадне в самото му сърце — най-дълбокият Мрак. Какво ли ще е тогава? Ние се заблуждаваме, че можем да си представим истинската картина: замръзналият въздух, вакуумът… Но това са само предположения и догадки. Аз не съм религиозен, полковник Смит, и въпреки това… Чудя се какво ли ще открият.

Религиозен или не, но зад думите на генерала прозираха всички древни суеверия за снежни тролове, земни ангели и какво ли още не. И най-непредубеденият разум се плашеше при представата за Мрака, когато светът на практика не съществува. Виктъри с усилие потисна в себе си чувствата, предизвикани от думите на Грийнвал.

— Напълно е възможно да се натъкнат на всякакви изненади, сър. Аз също бих квалифицирала този план като обречен на провал, ако не съществуваше един-единствен фактор — Шерканер Ъндърхил.

— Да, нашият малък чешит.

— Да, сър, наистина необикновен чешит. Познавам го от седем години — от онзи следобед, когато се изтърси при нас с колата си, натъпкана с правени-недоправени модели и глава, пълна с невероятни планове и смахнати идеи. Голям късмет е, че този следобед графикът ми не беше много натоварен и имах време да го изслушам. Средностатистическите учени раждат приблизително по двайсет идеи за цял живот. Ъндърхил произвежда по двайсет на час. При него това е нещо като болестно състояние. Виждала съм такива като него и в школата за разузнавачи. Разликата е, че идеите на Ъндърхил са изпълними поне в един процент и той доста добре отсява полезното от плявата. Сигурно някой друг на негово място също би предложил с тинята от блатата да подхранваме екзотермите. Вероятно и на друг може да хрумне идеята за въздушните костюми, но той ни поднесе всичко това накуп. Още повече — неговите идеи проработиха. Това обаче е само едната страна на въпроса. Без Ъндърхил едва ли бихме успели да осъществим всички проекти само през последните седем години. Той има невероятна способност да привлича за своите проекти големи умове и да ги пали със своя ентусиазъм. — Тя си припомни първата реакция и презрението на Хрункнер Юнърбай през онзи следобед. И как след това само за няколко дни коренно промени отношението си, а въображението му на роден инженер беше изцяло погълнато от идеите на Шерканер. — Шерканер няма достатъчно търпение да изпипва детайлите, но това не е толкова съществено. По-важно е, че умее да подбере екип, който да го направи вместо него. Той наистина е просто… забележителна личност.

Всичко казано отдавна вече не бе новост и за двамата; през последните години Грийнвал неведнъж използваше същите аргументи в споровете със своите началници. И все пак именно така Виктъри можеше да вдъхне увереност в душата на разколебания старец. Грийнвал се усмихна, а погледът му стана някак странен.

— В такъв случай защо не се омъжи за него, полковник?

Тя не очакваше, че ще стигнат и до този въпрос, но, дявол да го вземе, сега бяха сами, пък и идваше свършекът на света.

— Имах такова намерение, сър, но водехме война, пък вие и сам знаете, че аз не съм… сред най-ревностните почитатели на традициите. Ще сключим брак след Периода на мрак.

На Виктъри Смит беше достатъчен само един следобед, за да си даде сметка, че Ъндърхил е най-странната личност, която някога е срещала. Трябваха й още няколко дни, за да разбере, че той е истински гений, който може да бъде използван за двигател на събитията и да промени хода на световната война. За петдесет дни успя да убеди и Страт Грийнвал в това. В резултат Ъндърхил получи своя собствена лаборатория, около която постепенно се нароиха помощни лаборатории за допълнителните изследвания по неговия проект. Между две свои мисии Виктъри обмисляше как да сложи ръка на феномена Ъндърхил — именно така мислеше за него, а мнението й се споделяше и от разузнаването. Това постепенно се превърна в нейна първостепенна задача. Бракът беше най-очевидното решение. Един брак в годините на Чезнещото слънце напълно би подхождал на възходящата й кариера. Всичко в нейния план можеше да е безупречно, ако не беше самият Шерканер Ъндърхил. Шерк се оказа личност със свои собствени проекти за бъдещето. Ето защо той стана най-добрият й приятел, с когото предпочиташе да крои планове, отколкото да го превърне в част от своите. Шерк вече знаеше какво ще прави след Мрака, но тя не би се решила да повтори пред никого неговите идеи. Малцината й приятели — даже Хрункнер Юнърбай — я харесваха, въпреки че беше родена извън фазата. На Шерканер Ъндърхил обаче особено допадаше идеята децата да се раждат извън установеното време. За първи път в живота си Виктъри срещаше отношение, което е нещо повече от обикновена търпимост. Въпреки това обаче не биваше да забравят, че живеят във военно време. Ако оцелееха, чакаше ги един нов свят, изпълнен със съвместни планове. След Мрака.

Страт Грийнвал беше достатъчно умен, за да се досети сам за повечето от тези детайли.

— Вие вече сте знаел, нали? Затова не ми позволихте да остана с групата. Според вас това ще е равно на самоубийство, а моето мнение не може да се приеме за трезво и непредубедено… Е, съгласна съм, че има огромен риск, но вие все още не познавате добре Шерканер Ъндърхил; саможертвата не е сред неговите приоритети. Според критериите ни той е по-скоро страхливец и не споделя ценностите, които са основополагащи за нас. Склонен е да рискува живота си, само когато любопитството надделее над разума. Затова пък става изключително предпазлив, когато иде реч за неговата собствена безопасност. Според мен групата ще завърши успешно мисията си и ще оцелее. Ако ми бяхте позволили да остана с тях, рисковете щяха да са по-малко. Сър!

Въздействието на последните думи беше подсилено от драматичното примигване на единствената останала в помещението лампа.

— Аха — отбеляза Грийнвал, — от дванайсет часа сме без гориво. Знаехте ли това, полковник? А сега и оловно-киселинните батерии се изчерпват. След няколко минути ще довтаса капитан Диредр с последните думи от церемониала на техническите служби: „Извинете, сър, но последните водни басейни ще замръзнат всеки момент. Инженерната рота моли да се присъедините към нея за последното изключване.“

Генералът доста добре имитираше пискливия глас на своя помощник. Грийнвал стана и се протегна през масата. С огромно усилие успя за пореден път да прикрие съмненията си и сега отново приличаше на коравия воин, когото всички познаваха.

— Дотогава искам да приключа с още няколко инструкции относно твоето бъдеще. Права си, наредих да се върнеш тук, защото не искам да рискувам живота ти в тази мисия. Двамата с твоя сержант Юнърбай водихме дълги разговори. Имахме на разположение девет години, за да те подложим на огромен риск и натоварване и да наблюдаваме как реагира мозъкът ти, когато животът на хиляди зависи от едно твое правилно решение. Дойде време да те изтегля от фронта, за да преминеш към по-специални операции. Ти си един от най-младите полковници в новата ни история, а след приключването на този Период на мрак ще бъдеш сред най-младите генерали.

— Само при условие, че мисията на Ъндърхил завърши с успех.

— Не ме прекъсвай! Независимо от крайния резултат в операцията на Ъндърхил, кралските съветници добре знаят колко си способна. Независимо дали аз ще преживея Мрака или не, ти ще заемеш моя пост само няколко години след идването на Новото слънце. Това означава, че вече не ти е позволено да поемаш индивидуален риск. Ако твоят господин Ъндърхил оживее, омъжи се за него и народете деца — това не ме засяга. Но никога повече не излагай живота си на риск. — И той размаха заканително ръка — шеговита заплаха вместо прощаване. — Сториш ли го, кълна се, че ще се върна от гроба и ще пречупя твърдата ти черупка.

Откъм тясното преддверие се разнесе шум на приближаващи стъпки. Някой задраска по тежката завеса, която служеше за врата на кабинета. Беше капитан Диредр.

— Простете, генерале, но инженерната рота е крайно настоятелна, сър. Там отвън ни остава електрическа енергия само за още трийсет минути. Те ви умоляват, сър…

Грийнвал изплю последния бонбон в стоманения плювалник.

— Много добре, капитане. Идваме незабавно.

Той заобиколи полковника и дръпна завесата. Докато Смит се колебаеше дали да тръгне пред него, той я избута през отвора.

— В този случай старшинството е последната ни грижа, скъпа моя. Никога не съм одобрявал опитите да шикалкавим с Мрака, но щом се налага да го правим, то аз ще съм този, който ще угаси лампите!