Върнър Виндж
Дълбина в небето (51)

48.

Повече от сто „умни глави“ напускаха Купола на Хамърфест. Какъвто си беше гениален, Тръд Силипан бе предвидил прехвърлянето да стане наведнъж. Когато Езр се отправи към каютата на Триксия, той плуваше срещу човешкото течение. Фокусираните ги подкарваха на групи по четирима-петима. Първо — по тесните капилярни коридори, водещи към стаичките им, после — по големите, водещи към главните, и най-сетне — в основните артерии. Пазачите действаха внимателно, но маневрата беше трудна.

Езр се дръпна назад в една ремонтна ниша — малък водовъртеж сред потока. Покрай него минаваха хора, които не беше виждал от години. Това бяха специалисти от Чуенг Хо и Триланд, фокусирани веднага след нападението, също като Триксия. Неколцина от пазачите бяха приятели на надзираваните от тях фокусирани. По време на Бденията те посещаваха изгубените. Отначало имаше много такива хора. Но годините минаваха и надеждата угасваше. Може би някой ден… Нау беше обещал да ги освободят. Междувременно „умните глави“ като че изобщо не ги беше грижа — за тях едно такова посещение беше почти досадно. Само редки глупаци продължиха да ги навестяват години наред.

Езр никога не беше виждал толкова много „умни глави“ на едно място. Вентилацията в коридора не беше толкова добра, колкото в малките каюти — вонеше силно на некъпани тела. Анне поддържаше собствеността на Пастира здрава — но това не означаваше, че са чистички и хубави.

Бил Фуонг се беше вкопчил в една стенна опора и насочваше хората си. Повечето екипи имаха обща специалност. Вин дочу откъслеци от оживени разговори. Можеше ли да ги е грижа за онова, което бяха намислили на света на Паяците?… Но не, това беше нетърпение, разсеяност и технически жаргон. Една по-възрастна жена — от хакерите на протоколите в мрежата — бутна пазача си и му заговори пряко:

— Кога, значи? — гласът й беше писклив. — Кога се връщаме на работа?

Един от членовете на нейния екип изкрещя нещо като „Да, временната памет е изхабена!“ и се приближи до пазача от другата страна. Далеч от пултовете си горките създания се побъркваха. Целият екип се разкрещя на пазача. Групата бе ядрото на все по-разрастващ се тромб в потока. Изведнъж Езр осъзна, че наистина е възможно да се случи нещо като бунт на робите — ако им се отнеме работата! Шефът на екипа на Новородените явно осъзна опасността. Той се изтегли назад и дръпна здраво зашеметителните ремъци на двете „умни глави“, които вдигаха най-силна врява. Те се загърчиха в спазми, после омекнаха. Лишени от център, оплакванията на другите утихнаха до разсеяна раздразнителност.

Бил Фуонг пристигна, за да успокои последния от „умните глави“-бойци. Запази си малко цупене и за шефа на екипа.

— Има още двама за препрограмиране. — Шефът на екипа избърса кръвта от бузата си и го погледна:

— Кажи го на Тръд. — Той грабна ремъците и издърпа изпадналите в безсъзнание „умни глави“ нататък при другарите им. Тълпата се раздвижи и само след няколко секунди пътят пред Вин се разчисти до края на коридора.

 

 

Преводачите не заминаваха с „Невидимата ръка“. В техния сектор от Купола трябваше да е спокойно. Но когато Езр пристигна, откри вратите на каютите отворени, а хората бяха задръстили капилярния коридор. Той се промъкна покрай суетящите се, вряскащи „умни глави“. От Триксия нямаше и следа. Но няколко метра по-нагоре се натъкна на Рита Лиао, която идваше от другата посока.

— Рита! Къде са пазачите?

Лиао вдигна раздразнено ръце.

— Заети другаде, разбира се! А сега някакъв идиот отворил вратите на преводачите! — Тръд наистина беше надминал себе си, макар най-вероятно това да беше само лоша реакция. По ирония преводачите — които се предполагаше, че няма да ходят никъде — никога не бяха чувствали порив да напуснат килиите си, а сега шумно настояваха за указания: „Искаме да отидем на Арахна!“, „Искаме да се включим непосредствено!“. Къде беше Триксия? Езр чу, че откъм горния ъгъл крясъците се усилиха. Тръгна по разклонението — и ето я и нея, заедно с останалите преводачи. Изглеждаше ужасно объркана — никак не беше свикнала със света извън килията си. Но като че го позна.

— Млъкнете! Млъкнете! — кресна тя и врявата утихна. Погледна неразбиращо Езр.

— Номер Четири, кога заминаваме за Арахна?

Номер Четири?

— Ъъ… скоро, Триксия. Но не с този рейс, не с „Невидимата ръка“.

— Защо не? Десетсекундното забавяне ме дразни!

— Засега вашият Пастир иска да сте наблизо. — Всъщност това беше официалната версия: на близка орбита около Арахна са нужни само по-низши мрежови функции. Фам и Езр знаеха друго, по-мрачно обяснение. Нау искаше на „Ръката“ да има възможно най-малко хора, докато корабът изпълнява истинската си мисия.

— Ще заминете, когато вече няма опасност, Триксия. Обещавам. — Той протегна ръка към нея. Триксия не се дръпна, но се вкопчи здраво в една дръжка на стената — съпротивляваше се на всеки опит да я замъкнат обратно в килията.

Езр погледна през рамо към Рита Лиао.

— Какво да правим?

— Почакай — тя докосна ухото си и се заслуша. — Фуонг и Силипан ще дойдат, за да ги натикат обратно в дупките им веднага щом натоварят другите на „Ръката“.

Господи, това можеше да отнеме доста време. Междувременно в лабиринта на Купола щяха да вилнеят двайсет преводача. Той леко потупа Триксия по ръката.

— Да вървим в стаята ти, Триксия. Виж сега, колкото по-дълго стоиш тук, толкова повече губиш връзка. Бас ловя, че си оставила очилата в стаята си. Можеш да ги използваш, за да зададеш на флотата своите въпроси. — Триксия вероятно не бе ги взела, защото връзката им с мрежата беше прекъсната. Но на този етап той просто се опитваше да издава разумни звуци.

Триксия отскачаше от дръжка на дръжка, изпълнена с нерешителност. Оттласна се рязко покрай него и прелетя по долното отклонение, което водеше към стаичката й. Езр я последва.

Каютата реагира на присъствието й — светлините спаднаха до обичайното мъждукане. Тя грабна очилата, а Езр се настрои към тях. Връзката не се беше разпаднала съвсем. Езр видя обичайните картини и петна от текст — картината не беше много оживена, но затова пък близка. Очите на Триксия се стрелкаха от екран към екран. Пръстите й трополяха по старата клавиатура, но като забрави да се свърже с информационната служба на флотата. Единствено гледката на работното й пространство я върна в центъра на нейния Фокус. Отвори се нов текстов прозорец. Графичните глупости по него се носеха толкова бързо, че това сигурно представяше паешка реч — някакво радиопредаване или, като се има предвид сегашното положение, изявление на военните.

— Просто не мога да понасям забавянето. Не е честно.

Отново продължително мълчание. Тя отвори друг текстов екран. Картините наоколо затрепкаха в поредица от цветове — един от видеоформатите на паяците. Все още не изглеждаше като истинска картина, но гледката му беше позната — достатъчно често беше виждал това в стаичката на Триксия. Беше комерсиалното новинарско предаване на Паяците, което тя ежедневно превеждаше.

— Грешат. Генерал Смит ще отиде в Далечния Юг вместо Краля — все още беше напрегната, но сега се дължеше на нейната обичайна фокусирана вглъбеност.

Няколко секунди по-късно Рита Лиао надникна в стаята. Езр се обърна и забеляза тихото изумление по лицето й.

— Ти си магьосник, Езр. Как успя да успокоиш всички?

— Аз… предполагам, че Триксия просто ми има доверие. — Това беше съкровена надежда, изказана като скромно предположение.

Рита измъкна глава от стаята, за да огледа нагоре и надолу по коридора.

— Да. Но знаеш ли какво стана, като я върна на работа? Всички останали просто тихомълком се прибраха по стаите си. Тези типове, преводачите, притежават по-голяма контролна функционалност от военните „умни глави“. Трябва ти само да убедиш алфа-члена и всички се равняват по него. — Тя се усмихна. — Но това май сме го виждали и преди — начинът, по който преводачите могат да контролират редовните „умни глави“. Те са си истински ключови компоненти.

— Триксия е личност! — Всички фокусирани са хора, проклета поробителко!

— Знам, Езр, съжалявам. Разбирам, наистина… Триксия и останалите преводачи наистина изглеждат по-различни. Трябва да си доста особен, за да превеждаш от естествени езици. От всички — от всички фокусирани, преводачите като че са най-близо до истинските хора… Виж, аз ще се погрижа да сложа всичко в ред и ще докладвам на Бил Фуонг, че положението е под контрол.

— Добре — отвърна Езр сковано.

Рита излезе от стаята. Вратата на килията се затвори. След миг той чу как в коридора останалите врати се захлопват шумно.

Триксия седеше прегърбена над клавиатурата — не беше чула ни дума от току-що казаното. Езр я погледа — мислеше за бъдещето й, за това как най-накрая щеше да я спаси. Дори и след четирийсет години спотайване преводачите не можеха да се преструват, че комуникират в реално време с Паяците. Томас Нау нямаше да получи никаква изгода, ако закара преводачите си на Арахна… все още. След като завладееше този свят, Триксия и останалите щяха да бъдат гласът на завоевателя.

Но това време нямаше да дойде. Планът на Фам и Езр също се осъществяваше по програма. С изключение на няколко стари системи и електромеханични помощни устройства, локализаторите на Чуенг Хо можеха да добият тотален контрол. Най-сетне Фам и Езр вървяха към истински саботаж — най-важно бе да се прекъсне безжичната енергия на Хамърфест. Този ключ беше почти чисто механична връзка, имунизирана срещу всякакви тънкости. Но Фам разполагаше и с още едно приложение на локализаторите — истински чакъл. През последните няколко Мсек те бяха натрупали пластове чакъл близо до ключа и осъществиха подобен саботаж в другите стари системи и на борда на „Невидимата ръка“. Последните сто секунди рискът щеше да е крещящ. Този номер можеха да пробват само веднъж, когато Нау и бандата му бяха твърде заети с установяването на собствената си власт.

Ако саботажът сработеше — когато сработеше — локализаторите на Чуенг Хо щяха да поемат властта. И ще дойде нашето време.