Върнър Виндж
Дълбина в небето (23)

20.

Преди експедицията Фам Тринли не проявяваше особено любопитство към Езр Вин. От малкото им срещи момчето му се видя затворено, лениво и най-вероятно некомпетентно. С две думи „нечий роднина“ — единственото обяснение за причината, поради която е попаднал в експедицията.

Езр започна да забелязва устатия и досаден старец Тринли едва след нападението. От време на време той дори успяваше да го изненада и забавлява, но много по-често предизвикваше у него отвращение. Времето на Бдение за Тринли съвпадаше почти 60% с това на Езр. Всеки път, когато младежът отидеше в Хамърфест, там вече седеше разположен Фам Тринли и разказваше неприлични истории на техничарите на Рейнолт. Решеше ли да намине в пивницата на Бени — ето ти го пак Тринли заедно с тълпа Новородени, шумен и самодоволен както винаги. От много време насам — всъщност от смъртта на Джими Дием — никой не смяташе изкуфелия старец за изменник. Чуенг Хо и Новородените трябваше да живеят заедно и да се спогаждат, затова мнозина от Търговците се държаха като Тринли.

Но този ден омразата на Езр към дъртака прерасна в нещо много по-голямо. Случи се по време на редовна среща на контролиращите Бденията, каквато се провеждаше на всяка Мсек. Както обикновено председател беше Томас Нау. Тези събирания нямаха чисто пропагандни цели, какъвто беше случаят с Управителния съвет на флотата на Езр. Мненията на специалистите и от двете страни бяха важни за вземането на правилно решение, от което зависеше тяхното оцеляване. И макар въпросът за това кой всъщност е шефът никога да не бе поставян направо, Томас Нау се вслушваше и взимаше под внимание повечето от съветите. Този път Ритцер Брюхел почиваше, ето защо се очертаваше събирането да протече без обичайните патетични речи и изказвания на висок тон. С изключение на Фам Тринли останалите присъстващи наистина притежаваха качества на истински ръководители.

През първите Ксек всичко вървеше гладко. Програмистите на Кал Омо представиха променените според изискванията на Новородените компютърни очила на Чуенг Хо. Интерфейсът сега беше по-ограничен, но и това бе по-приемливо от нищо. Анне Рейнолт изчете обновения списък на фокусираните, макар истинският им брой все още да оставаше тайна. Въпреки това Езр се досети, че отсега нататък Триксия ще има повече свободно време. Гонле Фонг предложи някои смени на хора из различните секции по време на Бдението. Езр добре знаеше, че от това тя ще извлече полза за страничните сделки, които тайно въртеше. Ала Нау невъзмутимо прие предложението й. Не можеше да има съмнение обаче, че е наясно с нелегалната дейност, която развиваха двамата с Бени… Но годините се изнизваха, а той продължаваше да нехае за това, което става под носа му. „И все така извлича облаги от черноборсаджийството.“ На Езр Вин никога не бе минавало през ума, че в едно толкова ограничено общество като това на L1 може успешно да се развива свободна търговия, но тя подобри живота на обитателите и в двата лагера. Повечето от хората вече имаха предпочитания кои да са им партньори за времето на Бдение. Навсякъде из стаите се появиха малките сфери на Киви Лизолет с бонзаи в тях. А разпределянето на екипировката и оборудването се правеше само от посветени. Това беше поредното доказателство колко нестабилна е системата за разпределяне на Новородените. Езр Вин продължаваше тайно да подозира, че Томас Нау е най-лицемерният злодей, когото някога е срещал — масов убиец, способен на най-невероятна жестокост, за да поддържа една лъжа. Затова пък бе толкова находчив, така привидно отстъпчив и благороден, че успя да заблуди всички. И притежаваше достатъчно лукавство, че да превърне черноборсаджийството в средство за укрепване на собствената си власт.

— Много добре. А сега по последната точка — той обходи с приветлив поглед насядалите около масата. — Това е най-интересният, но и най-труден за решаване проблем. Киви?

Киви Лизолет се издигна плавно от мястото си и опря ръка о ниския таван. На Хамърфест имаше гравитация, но тя стигаше, колкото колбите с пиене да се задържат върху масата.

— Твърдите, че е интересен. Съмнявам се — тя направи крива гримаса. — Мога да се обзаложа обаче, че е повод за тревога. — Киви бръкна в дълбокия си джоб и извади оттам няколко чифта компютърни очила, върху които имаше щемпел „Разрешени за ползване от Спекулантите“. — Нека изпробваме играчките на Кал Омо. — И тя раздаде приспособленията на някои от присъстващите. Езр също си взе и отвърна с усмивка на притеснения й поглед. Макар да имаше телосложението на зряла стрентманианка, Киви все още не надхвърляше много височината на дете. Но и не беше вече малкото момиченце, което Вин помнеше, нито депресираната девойка от времето на Изгрева; през изминалите години тя съзряваше бързо и накрая се превърна в истинска жена. Откакто светлината на Изчезващата стана по-поносима, Киви започна да излиза в почивка от време на време, но въпреки това около очите й вече започваше да се оформя мрежа от бръчици. „На колко ли е сега? Дали вече не е по-голяма и от мен?“ Понякога тя възвръщаше предишната си игривост, но никога повече не се опита да предизвика или подразни Езр по някакъв начин. Той знаеше, че клюките за нея и Томас Нау са истина. Бедната Киви! Проклетата Киви!

И въпреки това не можеше да не признае, че Киви Лин Лизолет постигна много повече, отколкото Езр някога бе очаквал. А сега от нея зависеше уравновесяването на диамантените планини.

Тя изчака търпеливо, докато всички си сложат очилата. После продължи:

— Известно ви е, че създадох ареола около L1. — Внезапно над масата се появи триизмерното изображение на планината. Умаленият Хамърфест висеше отстрани точно пред Езр; една совалка премина над най-високата от кулите на лагера. Образът беше кристално ясен и минаваше през тези, които седяха на отсрещната страна на масата. Но щом се опита да погледне към Киви и после отново да извърне глава в предишното положение, изображението се разми. Очевидно автоматизацията, която коригираше картината спрямо положението на главата, не работеше добре и визуалната измама пролича. Нямаше съмнение, че програмистите на Кал Омо са били принудени да подменят някои от частите. И въпреки това крайният резултат не бе много далеч от стандартите на Чуенг Хо — самостоятелно координирани триизмерни изображения във всеки чифт компютърни очила.

По повърхността на планината се появиха десетина червени точки.

— На тези места са разположени електрическите джетове. — Последва серия жълти светлини. — А това е сензорната мрежа. — Тя се засмя леко и игриво, както я помнеше от детството й. — Тя може окончателно да разреши нашия проблем. Засега обаче това са само машини, които събират данни. И така, пред мен и моя екип стоят две нерешени задачи. Едната е сравнително лека: трябва да запазим позициите на L1 спрямо орбитите на другите небесни тела. — Орбитите на звездата и планетата бяха показани със символична линия около релефната фигура на L1. От едната страна на астероида се намираше Арахна; много по-далече, но по същата права линия, беше и Изчезващата. — Орбитата ни трябва да се преизчисли така, че гледани от света на Паяците, винаги да се намираме близо до ръба на слънцето. Ще минат много години преди да достигнат такова развитие на технологиите, че да ни засекат… По-сложната задача обаче се състои в това да държим постоянно в сянка Хамърфест, останалите блокове лед от океана и замръзналия въздух. — С всяка следваща година запасите, от които зависеше живота на колонията, се топяха — една част използвана за нуждите на хората, друга превърната в пара от слънчевите лъчи и безвъзвратно излетяла в космоса. — За жалост тези две задачи се оказаха несъвместими. Купчината натрошен лед и руда е доста неустойчива. Често стабилизирането на L1 причинява усукване и скални свлачища.

— Купчините лед и руда непрекъснато се движат — потвърди Джау Ксин.

— Точно така. Тук долу в Хамърфест постоянно се усеща движението им. Без постоянно наблюдение положението щеше да е още по-лошо. — Сега над заседателната маса се появи изображение на Диамант Едно и Две. Киви премина по средата на двете грамади и четиридесет сантиметра от ивицата между тях се оцвети в розово. — Ето това е количеството загуби, които редовно понасяме. За съжаление не можем да отделим от човешките ресурси, за да…

До този момент Фам Тринли слушаше мълчаливо, свел сърдито поглед надолу. Тъй като Нау най-напред назначи него да отговаря за стабилизацията, той явно беше затаил в себе си голяма обида, откакто сложиха Киви на мястото му. Сега обаче не се сдържа и избухна.

— Глупости! Очаквах да стопите част от леда и с него да забъркате лепило, което да впръскате между двата диаманта.

— Направихме го, но това вършеше работа само до едно време.

— И въпреки това не успяхте да стабилизирате диамантените планини, така ли? — Тринли се извърна към Нау и се надигна от мястото си. — Пастирю, и преди съм ти казвал, че съм най-добрият за тази работа. Момичето на Лизолет умее да ръководи добре предварително планирана операция и се старае не по-малко от всеки друг, но за сметка на това не притежава никакъв опит.

„Опит ли? Според теб още колко години ще й трябва наставник, а, старче?“

Нау обаче само се усмихваше мълчаливо срещу Тринли. Той сякаш не забелязваше абсурдните и свадливи забележки на дъртия негодник и продължаваше да го кани на срещите. С течение на времето Езр взе да подозира, че това е някаква проява на извратен хумор от страна на Пастира.

— В такъв случай сигурно пак трябва да ти поверя тази работа, боецо. Но отсега те предупреждавам, че тя ще отнема една трета от времето ти за почивка.

Тонът на Нау беше любезен, но Тринли долови заплахата в него. Езр усети как гневът се надига в стария човек.

— Една трета ли? — повтори Тринли. — Та аз ще се справя и за една пета от Бдението, дори ако всички останали от екипа са новобранци. Колкото и добре да са разположени джетовете, неуспехът се дължи на некадърно ръководство. Госпожица Лизолет не познава всички особености на техниката за локализиране, която използва.

— Обяснете — намеси се Анне Рейнолт. — Локализаторите са си локализатори. В този проект използваме и наша, и ваша техника. — Локализаторите бяха сред най-съществените елементи на автоматизацията във всяка цивилизация. Миниатюрни пособия разменяха импулсни кодове едно с друго по време на полет и ги превръщаха в алгоритми, с помощта на които можеше да се определи точното разположение на всяка част от експедицията.

Няколко хиляди от тях даваха постоянната картина на купчината лед и руда. Всички заедно представляваха нещо като по-ограничена система от тази на флотата, която осигуряваше информация за ориентацията, разположението и средната скорост на електрическите джетове и камарата останали суровини.

— Не е точно така — покровителствено се усмихна Тринли. — Нашата техника се съвместява добре с вашата, но за сметка на това на много по-ниско от нормалното за нея ниво на работа. Ето как изглеждат тези уреди. — Старецът усети, че отново свири първа цигулка. — Госпожице Лизолет, тези приспособления са ни напълно ненужни — продължи той, смъквайки очилата си.

— Позволете — обади се Нау, без да се обръща директно към някого от участниците в срещата. — Ето двата типа локализатори, които използваме.

Изображението на диамантените планини изчезна и на негово място се появиха два електронни уреда, пригодени за работа в условия на вакуум. Колкото и често да присъстваше на подобен род демонстрации, Езр все още не можеше да привикне с тях. При практическа работа с конкретна цел и ограничена територия беше лесно всички команди да се дават само с глас. Това, което Нау току-що направи обаче, беше под нивото дори на най-простите програми на Чуенг Хо. Някъде високо на върха в Хамърфест стояха един или двама от робите на Новородените, наречени „умни глави“. Те следяха всяка дума, казана по време на срещата, премисляха казаното от Нау и го препредаваха чрез системата на флота на други специалисти от „умните глави“. Резултатите се появяваха толкова бързо, сякаш Нау лично управляваше цялата база данни на флотата.

Както и можеше да се очаква, Фам Тринли изобщо не обърна внимание на ставащото пред очите му.

— Добре. — Той се приближи към изображението. — Трябва да споменем обаче, че това, което виждате в момента, е много повече от самите локализатори.

— Нищо не разбирам — обади се Киви. — Необходимо ни е захранване, данни от сензорите.

Тринли се ухили насреща й триумфиращо.

— Така си мислиш ти, но то беше в сила само в първите години след Изгрева, когато лъчите на Изчезващата изгаряха всичко. Сега обаче… — Той се примъкна още по-близо и пръстът му прониза изображението на по-малкия от уредите. — Бихте ли показали вътрешната част на локализатора, Пастирю?

— Добре — кимна с глава Нау.

Картината на локализатора от Чуенг Хо се разпадна на отделни пресечни и надлъжни нарези. Накрая строежът му беше детайлизиран до почти невидими тънки слоеве, не по-дебели от милиметър.

Тъй като седеше най-близо до Томас Нау, Езр внезапно усети как някаква нервна тръпка премина по тялото на стареца. Явно нещо от видяното внезапно прикова вниманието му. След известно време Езр се увери, че е на прав път.

— Божичко, тези частици наистина са твърде малки. Я да ги погледнем по-отблизо.

Изображението с големина на пясъчно зрънце взе да се увеличава, докато не стигна четиридесет сантиметра дължина. Стереоочилата възпроизведоха прецизно лъскавите и матовите му страни, за да се получи максимално близка до първообраза картина.

— Благодаря. — Тринли се изправи, така че всички да го виждат над лещите на очилата. — Пред вас е модел на локализатор от Чуенг Хо, защитен от каквото и да е външно въздействие и т.н., както си е редно в такива случаи. Забележете обаче, че в благоприятна среда — дори на сянка отвън — той си е напълно самодостатъчен.

— Захранване? — изстреля Рейнолт.

Тринли пренебрежително махна с ръка.

— Достатъчно е десетина пъти в секунда да бъдат стимулирани с микровълни. Не съм запознат с подробностите, но съм ги виждал да работят в много по-мащабни и продължителни проекти от нашия. Обзалагам се, че могат да осигурят съвършен контрол. Що се отнася до сензорите — в тях е заложено да следят само най-прости данни като температура, интензивност на светлината, звук.

— Но как е възможно Киви и останалите да не знаят всичко това? — възкликна Джау Ксин.

Езр отдавна усещаше накъде върви това представление, но с нищо не можеше да промени неговия ход.

Тринли великодушно сви рамене. Той все още не си даваше сметка колко далече го е отвел неговият егоизъм.

— Все ви повтарям, че Киви Лин Лизолет е млада и неопитна. Дори по-несъвършените локализатори стават за почти всякакви проекти. Усъвършенстваните модели се използват предимно във военни операции. Готов съм да се обзаложа, че текстовете, по които е учила, не са разполагали с подробности относно този вид модели. Аз обаче съм ги използвал и като инженер, и като военен. Макар и да не отговаря напълно на тяхната специфика, локализаторите са отлични съоръжения за осъществяване на контрол.

— Очевидно е така — замислено рече Нау. — Локализаторите и стационираните сензори са в основата на всяка добра охранителна система.

А тези песъчинки, оказва се, разполагаха със собствени сензори. При това не беше необходимо да бъдат включвани като елемент от по-разширена система; те самите служеха за система.

— Ти как мислиш, Киви — дали това ще улесни работата ти?

— Възможно е, но е твърде ново за мен; дори не съм подозирала, че техническите инструкции биха могли умишлено да ме подведат. — Тя помълча замислено за миг. — Като преценявам отново всичко от тази гледна точка разбирам, че ако разполагаме с повече локализатори и ги захранваме постоянно, ще сведем до минимум участието на хора в тази операция.

— Чудесно. Тогава разбери всички подробности от офицер Тринли и инсталирайте разширена мрежа.

— С удоволствие ще се заема с ръководенето на операцията, Пастирю — изопна се Тринли.

Само че Нау не беше глупак и трудно можеха да го преметнат по този елементарен начин.

— Не, ти ще си много по-полезен като съветник и наблюдател — поклати глава той. — Това, което искам от теб, е да си поговорите двамата с Анне. Дойде ли време на Ритцер да се включи в Бдението, той също ще се заинтригува от новото решение. Освен това системата трябва да се програмира така, че да контролира обществения живот в колонията.

Така Фам Тринли сам показа на Новородените как още по-здраво да затегнат веригите около оцелелите Чуенг Хо.

Езр направи всичко възможно да не говори с никого до края на деня. Дори не беше подозирал, че е способен така да ненавижда глупавия стар клоун. Фам Тринли не бе масов убиец; просто всеки негов недообмислен или направен от глупост ход издаваше непочтената му природа. За жалост празноглавието му стана причина противникът да се добере до тайна, за чието съществуване дори самият Езр не подозираше дотогава. Технология, която неговите бойни другари бяха предпочели да отнесат в гроба, отколкото да я издадат на Томас Нау и Ритцер Брюхел.

До този момент той вярваше, че Нау държи Тринли до себе си, само за да се надсмива над стария глупак. Сега обаче прозря истинските му намерения. За първи път от онази далечна нощ в парка на лагера Чуенг Хо Езр изпита непреодолимо желание да убива. Рано или късно Фам Тринли щеше да претърпи някаква злополука…

След кратък размисъл Езр реши да остане в кабинета си. Всеки ден по това време в пивницата на Бени свиреше музика на живо. Тези концерти бяха едно от удоволствията за хората от Чуенг Хо, на което Езр не можеше да се наслади дори като обикновен слушател. Освен това имаше много работа за довършване. Някои от задачите му дори изключваха общуването с други обитатели на колонията. Той нахлузи новите компютърни очила и се зарови в библиотеката на флота.

Колкото и потресаващо да звучеше на първо време, съхраняването на флотската библиотека бе една от най-големите грешки на капитан Парк. В системата на всяка флота имаше въведена заповед за унищожаване на възлови дялове от локалната библиотека в случай, че попадането им във вражески ръце е неизбежно. Унищожението никога не можеше да обхване цялата база данни. Библиотеката съществуваше под формата на отделни части, пръснати навсякъде из корабите. Отделните елементи се свързваха помежду си в определен ред само при възникването на конкретна задача. Индивидуалните чипове — тези пъклени локализатори — съдържаха информация за нейното пълно възстановяване, поддръжката и ръчните операции. Въпреки това би трябвало да съществува някакъв начин за незабавното заличаване на основната база данни. Останалото можеше и да свърши работа в някои операции, но главните открития на Чуенг Хо, информацията за най-важните опити и заключенията от тях щяха да са унищожени завинаги. Или пък да съществуват единствено под формата на код в хардуера, достъпен единствено след щателно търсене на компетентен инженерен специалист. По някаква причина обаче инструкцията за безопасност не беше спазена при атаката на Новородените, дори след като стана ясно, че те владеят всички кораби от флотата на Чуенг Хо. Не е изключено Парк да е привел в изпълнение програмата, но някакви случайно образувани връзки в мрежата да са попречили — в противоречие с тяхното предназначение — операцията да бъде завършена.

Томас Нау оцени какво съкровище попада в ръцете му в мига, в който го видя. Робите на Анне Рейнолт разнищиха всичко до най-малкия детайл с нечовешката прецизност на фокусирани. Рано или късно щяха да се доберат до всички тайни на Търговците. Процесът обаче щеше да отнеме години; „умните глави“ не знаеха най-важното — откъде да започнат. Ето защо Нау използваше и голям екип нефокусирани, които работеха върху този пъзел, опитвайки се да обхванат проблема във всичките му аспекти. Езр също прекара Мсек наред, блъскайки главата си над него. Задачата носеше огромен риск, защото имаше шанс да доведе до добри резултати. Той се стараеше с всички сили дискретно да отклонява разследването щом приближеше до точка, от която лесно биха стигнали крайния резултат. Даваше си сметка, че стъпва по тънък лед и може да се провали, а Нау да усети двойната му игра. Това чудовище беше изключително лукаво; Езр дори понякога се питаше кой кого използва.

А днес Фам Тринли само с един замах провали дългогодишните му усилия.

Езр си заповяда да се успокои. „Просто погледни в библиотеката и напиши някакъв плиткоумен доклад.“ Това щеше да бъде отчетено като изпълнение на задачата и нямаше да му се налага да се прави на идиот пред всички. Той си поигра с ръчното управление, въведено заедно с новите „ограничени“ компютърни очила. Слава богу, те поне разпознаваха най-елементарните команди: визьорът неусетно смени гледката от неговия кабинет с екрана за вход в библиотеката. Докато се оглеждаше наляво и надясно, автоматизацията успя да се нагоди към неговите движения и накрая виждаше документите така ясно, сякаш висяха във въздуха пред него. Но когато се опита да използва контрола… Проклятие! Не беше възможно да ползва почти никаква информация. Явно са премахнали почти всички операции от интерфейса или са ги променили по техните стандарти. Сега библиотеката по нищо не се различаваше от обикновен тапет!

Той посегна да смъкне очилата и да ги смачка на пода. „Успокой се!“ Очевидно още не се бе освободил напълно от яростта, която разпали у него предателството на Тринли. Освен това очилата наистина бяха напредък в сравнение със статичните монитори по стените. Той се усмихна, припомняйки си как се пенеше Гонле Фонг, когато й се наложи да използва клавиатурата на Новородените.

И така, каква дейност да отчете за деня? Например да докладва за нещо, което би изглеждало напълно логично за Нау, но няма да разкрие нищо повече от онова, което вече знаеха. А, да — суперлокализаторите на Тринли. Сигурно информацията за тях се съхраняваше на по-високо ниво на секретност и до нея не можеше да се стигне случайно, а само ако се търси целенасочено. Той проследи няколко от най-простите връзки в най-очевидната им последователност. Едва ли стажант би попаднал случайно в това ниво на библиотеката. Сигурно Нау притежаваше — само мисълта за това докарваше кошмари на Езр — паролите към строго засекретените нива в мрежата и кодовете на тяхната защита. Сега Езр имаше същото ниво на достъп, каквото вероятно е имал и капитан Парк.

Никакъв шанс. Курсорът съвсем ясно показваше директорията с локализаторите. Малкият им размер не беше кой знае каква тайна, но дори онова, което можеше да се разбере от показаното, не даваше никаква информация за монтираните в тях сензори. Менюто също не съдържаше някакви извънредни съобщения. „Хм.“ В такъв случай, ако се вярва на Тринли излизаше, че менюто съдържа тайни, които са били невидими дори за капитанското ниво в библиотеката!

Унищожителната ярост, която го гризеше, незабавно се изпари. Езр продължаваше да се взира в данните пред себе си, изпитвайки огромно облекчение. Томас Нау едва ли би заподозрял нещо нередно в това. Сигурно нямаше друг сред оцелелите Търговци освен Езр Вин, който можеше да разбере колко нелепи са твърденията на Тринли.

Но Езр Вин беше отраснал в лоното на една от най-големите търговски фамилии. Като дете често му се случваше да остава на масата след вечеря, заслушан в разговорите около основните стратегии, които действаха по онова време. Нивото за достъп на капитана не допускаше съществуването на каквато и да било засекретена информация. По-вероятно беше част от базата данни да е изгубена; паролите понякога бяха толкова остарели, че търсачката не можеше да открие никакъв техен заместител. Независимо от тези частни случаи обаче, за капитана не би трябвало да има нито едно недостъпно ниво. За огромния период от време, в който се използва библиотеката, това би разрушило системата.

Езр щеше да се разсмее, ако не беше сигурен, че коригираните компютърни очила предават всеки звук на „умните глави“ на Брюхел. Независимо от това обаче последната находка си оставаше най-щастливата за деня. „Тринли успя да преметне всички ни!“ Старият мошеник блъфираше често и във всичко, но обикновено внимаваше какво говори пред Томас Нау. Дойдеше ли време да запознае Рейнолт с подробностите, Тринли неизбежно щеше да стигне до менюто на локализаторите… и да остане с празни ръце. Кой знае защо Езр не изпита особена жал към него: най-накрая дъртото копеле щеше да получи онова, което заслужава.