Върнър Виндж
Дълбина в небето (14)

11.

Май щеше да е най-добре, ако нарекат Изчезващата „стария приятел“. Нейната унищожителна сила беше известна още на древните астрономи от Старата земя. За по-малко от осемстотин секунди звездата, фигурираща в каталога като „самотно кафяво джудже (с особености)“ преминаваше от магнитуд 26 на магнитуд 4. За период от трийсет и пет години обектът ставаше невидим, а през това време за него се правеха догадки и се появяваха различни теории. Още от древността наблюдаваха внимателно звездата, но мистерията около нея оставаше неразгадана. Веднага след първоначалното избухване излъчването имаше огромна мощ, но после светлината ставаше съвсем равномерна. Изчезва, появява се, изчезва, появява се… Това ставаше на всеки 250 години, а появата й можеше да се предвиди до секунда.

По време на хилядолетната си история човешката цивилизация се настани трайно далеч извън Слънчевата система на Земята. Изучаването на Изчезващата ставаше все по-прецизно и задълбочено и се правеше от все по-близко разстояние.

Най-накрая хората стигнаха до системата на Изчезващата и вече брояха секундите до нейната поредна поява.

По този случай Томас Нау дръпна една прочувствена реч, която завърши с думите:

— Това ще бъде наистина невероятен спектакъл.

Бяха се събрали в главната зала на лагера, за да наблюдават появата на звездата. Помещението беше претъпкано и поддаваше дори под натиска на леката гравитация на астероида. Отвън специалисти на Новородените наблюдаваха внимателно довършителните работи. На борда на корабите имаше разположени малки екипажи. Но Езр знаеше, че повечето Чуенг Хо и онези от Новородените, които в момента не са на смяна, се намираха в главното помещение. Хората от двете страни се държаха любезно, почти приветливо едни с други. От нападението бяха изминали четиридесет дни. Носеха се слухове, че охраната на Новородените ще бъде намалена до минимум след Изгрева.

Езр висеше близо до тавана. Сега като го лишиха от неговия шлем не му оставаше нищо друго освен да наблюдава само екраните по стените. От мястото си имаше прекрасна гледка към три от тях. Поне когато пред него не преминаваха други от присъстващите. Единият от екраните показваше пълния диск на Изчезващата. Другият предаваше картина от един от микросателитите, който летеше ниско в орбитата на звездата. Даже от петстотин километра повърхността й не изглеждаше заплашително. Гледката можеше да бъде сбъркана с тази от кораб, прелитащ над светъл облак. Ако не беше унищожителната й гравитация, досега хората да са кацнали на нея. През екрана бавно преминаваха „облаци“, а под тях проблясваше червеникаво сияние. Беше тъмночервената повърхност на кафявото джудже. Нищо не предвещаваше катаклизма, който щеше да настъпи след… шестстотин секунди.

Нау и неговият главен техник се присъединиха към Езр. Брюхел не се мяркаше наоколо. Това беше сигурен признак, че Нау е решил да разведри атмосферата — в такива случаи Ритцер Брюхел се изгубваше от погледите на присъстващите. Пастирът зае удобно място близо до Езр. Усмихваше се любезно като някой Клиент, предлагащ сделка.

— Е, предводителю на флота, все още ли се притеснявате за изпълнението на вашата операция?

Вин кимна с глава.

— Известни са ви препоръките, които направи моят управителен съвет. Преди Изгрева трябваше да пренесем всички летливи елементи откъм сенчестата страна на астероида. По същата причина трябваше да се скрием зад диска на Арахна.

Корабите и на двете флоти заедно с по-голяма част от екипажите сега бяха акостирали на астероида. Сянката на гигантския диамант би трябвало да ги предпази от лъчите на Изгрева, но какво ли би станало, ако нещата не се развиеха така, както ги предвиждаха…

Главният техник на Нау разтърси глава.

— Почти цялото гориво ще отиде, ако решим да летим около планетата. — Техникът, Джау Ксин, изглеждаше почти на възрастта на Езр, но не притежаваше огромната компетентност на Вин, която му помагаше да ръководи Чуенг Хо. — Впечатлен съм от познанията на вашите инженери — и Ксин кимна към екраните. — Свършиха работата по укрепването на астероида много по-добре, от който и да е наш специалист. Невероятно е, че са толкова умели без… — Гласът му внезапно секна. Помежду им все още имаше тайни, но това можеше да се промени много по-скоро, отколкото очакваха Новородените.

Нау спокойно продължи оттам, където беше спрял Ксин:

— Хората ви наистина са много добри, Езр. Говоря съвсем искрено. Според мен те се противяха толкова енергично срещу нашия план само по една причина — искат всичко да е изпипано съвършено. — Той погледна към екрана с Изчезващата. — Помисли само — сега ние с вас пишем историята.

Около и под тях хората се бяха разделили в групи от Новородени и Чуенг Хо, но разговорите се водеха между всички. Екранът върху най-отдалечената стена показваше повърхността на астероида. Джими Дием и хората му опъваха предпазно сребристо покривало върху ледените блокове. Нау се намръщи.

— Това е за предпазването на леда и замръзналия въздух, сър — обясни Вин. — Върховете ще бъдат изложени на лъчите на Изчезващата. Покривалото ще предотврати изпаряването.

— Аха — кимна Нау.

Навън се забелязваха десетина фигури. Някои бяха привързани с вериги, други се движеха свободно. Гравитацията на повърхността беше пренебрежимо малка. Разстилаха сребристото платно с лекота, сякаш цял живот са се занимавали само с това — имаха хилядолетния опит на Чуенг Хо.

Езр се взираше във фигурите, опитвайки се да отгатне кой кой е. Те обаче носеха термокостюми и Вин успя да види само някакви тела, които сякаш танцуваха над тъмната повърхност. Езр не беше запознат с подробностите от плана на заговорниците, но Джими му даде съвсем конкретни заповеди, които му подсказваха накъде вървят нещата. Едва ли някога ще имат по-подходящ случай. В момента имаха достъп до електрическите джетове на борда на „Зев Бризго“ и можеха почти свободно да се движат извън лагера, където нямаше наблюдатели на Новородените. Очакваше се секунди след Изгрева да настъпи известно объркване. А тъй като Чуенг Хо отговаряха за стабилизирането на астероида и контролираха операцията, то биха могли да използват хаоса в полза на своята конспирация. „А на мен ми остава единствено да правя компания на Томас Нау и да се постарая да изиграя ролята си, колкото се може по-добре.“

И Езр се усмихна широко на Пастира.

 

 

Киви Лизолет изхвърча от въздушната камера, обзета от ярост.

— Проклятие! Майната му! По дяволите! Проклятие! — ругаеше на висок глас тя, докато смъкваше термокостюма. Някъде дълбоко в подсъзнанието й изплува мисълта, че трябва да прекарва повече време с Гонле Фонг. Със сигурност от нея можеше да научи още по-пиперливи изрази за отчаяни ситуации като тази. Тя захвърли термокостюма в шкафчето си и се гмурна надолу по главния коридор, без да си прави труда да сваля работния гащеризон и шлема.

За бога, как можаха да й сторят това! Натириха я обратно вътре да си бърка в носа, докато Джими Дием върши работата, която бяха поверили на нея!

 

 

Фам Тринли плуваше в пространството на около трийсет метра над изолационното покривало, с което опаковаха айсберга. Тринли се водеше ръководител на операцията по стабилизирането на диамантения астероид, макар всички негови заповеди да бяха само общи приказки, изречени с помпозен тон. Истинската работа вършеше Джими Дием. Неочаквано най-добрите предложения като това къде точно да закрепят и включат електрическите кабели и как да задействат програмите за фиксиране позицията на астероида дойдоха от Киви Лизолет. Ако спазеха всички нейни препоръки, Изгревът можеше да мине съвсем гладко без никакви поражения и последици.

А това изобщо не влизаше в техните планове.

Фам Тринли също участваше във „великата конспирация“. Един от заговорниците, на когото малко разчитаха и който изобщо не беше допускан до най-рисковите операции. Този статут отговаряше напълно и на неговите планове. Той само сновеше напред-назад под оскъдната светлина на Изчезващата и в повечето случаи пречеше на останалите от екипа.

В дълбоката сянка между диамантените скали имаше скрито още нещо — здраво прикрепени кораби, временни убежища и рафинерии за добитите от планетата полезни изкопаеми, които също трябваше да бъдат предпазени от първите унищожителни лъчи на Изгряващата. Конструкцията на един от лагерите — Хамърфест, беше прикрепена към астероида на принципа на коренната система при дърветата и щеше да има твърде голямо отклонение, ако не поставеха допълнителни укрепления. Лагерът на Търговците пък приличаше на голям балон, завързан за повърхността. В него се бяха събрали всички будни Чуенг Хо и голяма част от Новородените.

По-далече от лагерите, прикрити отчасти от Диамант Едно, се намираха междузвездните кораби. Представляваха тъжна гледка. Беше някак неестествено символите на свободния човешки дух да са приковани един за друг като каторжници с вериги на краката. Видът им будеше и друг спомен — за китове самоубийци, гниещи на океанския бряг. Нямаше никакво време обаче да построят хангар и за тях. При това в сегашното си състояние те повече напомняха сметище за старо желязо. Новородените платиха скъпо и прескъпо за своето коварно нападение. След унищожаването на флагманския кораб близо денонощие Фам се носеше без посока в очуканата совалка, но накрая успя да се включи в контролната система на флотата. По всичко личеше, че Пастир Нау изобщо не подозира кой ръководеше битката в действителност. Само ако изпитваше и най-малко подозрение, Фам щеше да бъде или убит, или да потъне в дълбок летаргичен сън на борда на „Далечно съкровище“ заедно с другите оцелели бойци.

Макар нападнати коварно от засада, Чуенг Хо бяха на крачка от победата. „Щяхме да им видим сметката, ако проклетият «гнил мозък» на Новородените не ни беше изтръшкал до един.“ Само ако бяха обърнали внимание на тревожните сигнали, които изпращаха телата им! Но дори тази скъпо платена победа едва не се превърна в масово самоубийство. Бяха оцелели най-много два от корабите с двигатели за свръхсветлинна скорост. Още един-два можеха да бъдат ремонтирани като се съберат части от безнадеждно пострадалите. Ако се съди по дестилацията на летливите вещества обаче, сигурно трябваше да мине още много време, преди да се сдобият с водорода, необходим за гориво дори само на един кораб.

До Изгрева оставаха по-малко от петстотин секунди, Фам внимателно се оттласна от повърхността и се заиздига към скалите, докато защитното покривало не скри от очите му струпаните един до друг кораби. Горе Дием, Ду и Патил — вече бяха отпратили Киви да се прибира — трябваше за последно да проверят здравината на въжетата, с които е опаковано покривалото. По официалния канал, на който се свързваха хората от екипа, се разнесе спокойният глас на Дием. Фам обаче знаеше, че това е само запис. Под прикритието на изолационното покривало Дием и останалите се промъкнаха от другата страна на скалите. И тримата вече имаха оръжие. Удивително колко много операции изпълняваше електрическият джет, особено пък моделите на Чуенг Хо.

И така, Фам Тринли се оказа изоставен и изолиран от групата. Нямаше съмнение, че Джими с радост се е отървал от него. Доверяваха му се, само когато трябваше да се свърши нещо дребно и незначително — като да подхранва илюзията, че целият екип е още тук например, Фам Тринли сновеше непрекъснато напред-назад, така че да го виждат и откъм Хамърфест, и от лагера на Търговците, и усилено разговаряше с механичния глас на Джими Дием от записа.

Триста секунди до Изгрева. Тринли също се пъхна под изолиращото покривало. Отдолу се отриваше гледка към струпаните късове лед и внимателно складирания замръзнал въздух. Тъмният прах, образуван при разстилането на покривалото, сега отново се слегна по повърхността на диамантената планина.

Диамант. В детството на Фам Тринли единствено диамантите бяха признавани за богатство. Един грам обработен диамант беше достатъчен, за да се плати за убийството на принц. За средностатистическия представител на Чуенг Хо обаче диамантите бяха само една от разновидностите на въглерода, която се произвеждаше в индустриални количества. Но дори хората от Чуенг Хо малко се стреснаха при вида на скъпоценните канари. Астероиди като тези съществуваха досега само на теория. И макар те да не представляваха монолитна кристална структура, в тях все пак имаше доста внушителни диамантени късове. Дали бяха ядрата на газови гиганти или части от планета, взривила се преди много време по неизвестни причини? Този въпрос поставяше поредната неразрешима загадка от системата на Изчезващата звезда.

Преди да започнат работа Тринли внимателно проучи терена, макар и да не беше воден от същите подбуди като Киви Лизолет или Джими Дием. Между Диамант Едно и Диамант Две имаше падина, запълнена с лед и замръзнал въздух. Тя беше важна за Киви и Джими, но само от гледна точка на стабилизирането на астероида. С малко копане обаче Фам Тринли превърна тази падина в проход между тяхната работна площадка и Хамърфест. Тунелът не се виждаше нито от корабите, нито от лагерите. Той обаче не го показа на Дием; планът на конспираторите предвиждаше да превземат Хамърфест чак след като завладеят „Далечно съкровище“.

Тринли се запромъква през V-образната падина, приближавайки все повече към седалището на Новородените. Дием и хората му сигурно с изненада биха научили, че Фам Тринли не е роден в космоса. Понякога, докато се катереше по стръмен наклон като този, той усещаше световъртеж, от който страдаха единствено родените на твърда земя. Ако се постараеше малко повече, можеше да си представи, че не се изкачва в тясна дупка, а в скален комин на някоя планина. Комин, който постепенно се стеснява около него, докато накрая не го стисне в мъртва прегръдка.

Тринли спря за миг, придържайки се с една ръка, а тялото му увисна немощно без опората на въжета, котки и канджи, необходими за такова изкачване. Боже. Колко време мина, откакто за последен път се събудиха неговите инстинкти на човек, роден върху твърда земя. Той продължи упорито напред. Напред, а не нагоре.

По груби изчисления вече трябваше да е излязъл от Хамърфест и да се намира близо до комуникационния център. Покажеше ли се на повърхността обаче, имаше огромен риск някоя от охранителните камери да регистрира движението му. Разчиташе единствено на това нито една камера да не следи района по време на предстоящите промени. Все пак остана приведен ниско до повърхността. Стига да се наложи, щеше да припълзи още по-близо, но първо искаше да разузнае какво е положението. Той подпря гръб о диамантената стена, а краката му намериха опора в леда. После завъртя във всички посоки портативната си антена. След нападението Новородените се бяха превърнали в усмихнати тирани. Само в един случай заплахата от наказание беше недвусмислена — неразрешено притежаване на апаратура от оборудването на Чуенг Хо. Фам знаеше, че Дием и главните конспиратори са си запазили контролните шлемове и използваха един от тайните кодове за локалната мрежа. Почти целият заговор беше организиран под носовете на Новородените. Съществуваха начини за комуникация, при които изобщо не е нужно оборудване; а тия новаци познаваха единствено старата система от точки и тирета, която приличаше по-скоро на игра на сляпа баба.

Макар ролята му в заговора да бе твърде незначителна, Фам Тринли знаеше тези тайни, защото разполагаше с неограничено количество от забранената електроника. А портативната му антена би се приела като знак за непочтени намерения дори в мирно време.

Кабелът, който размота, пропускаше всеки лъч светлина, попаднал върху него. Накрая завършваше с миниатюрен сензор, чувствителен към електромагнитния спектър. Главната цел беше комуникационната система в лагера на Новородените, чрез която се осъществяваше връзката с лагера на Чуенг Хо.

Тринли местеше антената като рибар, който замята с въдицата си. Тънкият кабел беше достатъчно здрав, за да действа успешно в среда с ниска гравитация. Ето тук. Сензорът увисна точно на линията между Хамърфест и лагера на Чуенг Хо. Тринли леко издаде дистанционното за насочване на антената извън улея, в който се криеше, и я ориентира към неизползваното летище в лагера на Чуенг Хо. Оттук можеше да се прикачи директно към локалната мрежа на флотата, а оттам — към системата за охрана на Новородените. Точно от това най-много се страхуваха Нау и хората му; ето защо притежаването на оборудване от Чуенг Хо се наказваше със смърт. Джими Дием постъпи съвсем разумно като не пое такъв риск. Фам Тринли обаче имаше някои предимства. Той умееше да използва старите, отдавна забравени възможности на техниката на Чуенг Хо… Но дори при това условие не би рискувал, ако Джими и останалите заговорници не вярваха така сляпо в успеха на своя план.

Май беше най-добре да говори с Джими Дием още сега. Около Новородените имаше твърде много неразгадани мистерии, за които хората от Чуенг Хо понякога дори не подозираха. Като например защо част от техните приспособления и оборудването им действаха така добре. По време на кръстосания обстрел тяхната тактика се оказа несъмнено по-добра, но Фам Тринли остана поразен от системата им за откриване и унищожаване на цели на противника. Не беше виждал подобно нещо в никоя битка досега.

Тринли имаше неприятното предчувствие, че не е далеч мигът, когато конспираторите ще бъдат притиснати в ъгъла. Въпреки това заговорниците смятаха, че това е най-добрият и в същото време последен шанс да отблъснат Новородените. Сигурно е така. Но цялата тая работа изглеждаше твърде нагласена, за да е истинска.

„В такъв случай се възползвай максимално от ситуацията.“

Фам се съсредоточи върху това, което показваше визьорът му. Той прихващаше телеметрите на Новородените и видеокартините, които те предаваха за лагера. Част от информационния поток лесно можеше да се дешифрира. Ония несретници Новородените прекалено се доверяваха на линиите си. Май дойде време за истинския шпионаж.

 

 

— Петдесет секунди до Изгрева.

Гласът отчиташе с равен монотонен тон последните двеста секунди до Изгрева. Цялото множество, събрано в залата, стихна и мълчаливо наблюдаваше екраните.

— Четиридесет секунди до Изгрева.

Езр се огледа скришом. Ксин трескаво местеше очи от един към друг екран. По всичко личеше, че е неспокоен. Томас Нау внимателно изучаваше гледката от повърхността на Изчезващата. Но съсредоточеният му поглед показваше по-скоро любопитство, отколкото страх или подозрение.

Киви Лизолет беше погълната от гледката върху екрана, показващ изолиращото покривало и екипа на Джими Дием. Изражението й продължаваше да е мрачно и намусено, още откакто влезе в залата. Само Езр можеше да предполага какво се е случило. И чувстваше облекчение от това. Джими използваше това невинно четиринайсетгодишно момиче за параван на конспирацията. Но той открай време поставяше целта над всичко. Ето защо Езр направи каквото е по силите му, за да опази момичето и да предотврати участието му в операцията. „Готов съм да се обзаложа, че Киви няма да му прости, дори когато узнае истината.“

— Първата вълна пристига след десет секунди.

Картината, предавана от микросателита, обаче оставаше непроменена. През облаците продължаваше да прозира само слаба червеникава светлина. Дали „старият чешит“ си правеше космически шегички с тях, или това наистина беше знаменателният миг?

— Изгревът!

Точно в центъра на диска на Изчезващата избухна ослепителна точка, която се разрасна за по-малко от две секунди и покри цялото лице на звездата. Картината, предавана от сателита, изчезна. Светлината ставаше все по-ярка, по-ярка и още по-ярка. Из помещението се разля меко сияние. То образува сенки върху отсрещната стена, а цветовете на видеотапетите бавно избледняха.

— Пет секунди след Изгрева — продължи механичният глас. — Данните сочат седем киловата на квадратен метър.

Езикът имаше различен, триландерски акцент. Нима записът не беше направен от Новородените? Въпросът обаче само се мерна в съзнанието на Езр и беше изтрит от последвалите събития.

— Десет секунди след Изгрева.

В единия ъгъл на помещението имаше екран с гледка от света на Паяците. До този момент той тънеше в мрак, но сега светлината го обгърна и дискът на планетата засия в целия си блясък под лъчите на звездата, чиято мощ вече надхвърляше пет пъти тази на слънцето. И продължаваше да расте.

— Двайсет киловата на квадратен метър.

Данни за мощността на изригванията в миналото, сравнени със сегашната сила на Изчезващата можеха да се видят върху скала на един от екраните. Последният Изгрев изглеждаше не по-малко величествен от предишните.

— Неутронният поток още е под измеримия минимум.

Нау и Вин си размениха пълни с облекчение погледи. Това вече беше реална опасност, която не можеше да бъде предвидена и изчислена през огромните междузвездни пространства. Не един и двама от древните астронавти бяха станали нейни жертви. Сега можеха да са спокойни, че поне няма да се изпържат под радиоактивното излъчване.

— Трийсет секунди след Изгрева.

— Петдесет киловата на квадратен метър.

Навън планинският масив, покрит с изолиращо покривало, започна да сияе.

* * *

Фам Тринли слушаше публичния аудиоканал. Но дори и без информацията от него Изгревът беше съвсем очевиден. Въпреки уникалната гледка обаче, умът и вниманието на Тринли бяха заети повече с онова, което течеше по персоналните честоти на Хамърфест. Имаше моменти, когато техниците оставаха поразени от получените данни, а охраната беше на път да напусне постовете си. Ако всичко вървеше по план, Дием и хората му вече трябва да са под „Далечно съкровище“.

Погледът на Тринли непрекъснато прескачаше от една на друга картина, които се появяваха върху визьора на шлема му. Системата на флота досега се справяше добре с телеметрията. Ха. Новородените просто нямаше как да избегнат заложените там капани. Те все по-често прибягваха до нея и мощните компютри във флотата на Чуенг Хо. Което пък улесняваше шпионирането на Тринли.

Силата на сигнала отслабна. Дали не стана някакво преплитане на честотите? Тринли изключи няколко от картините върху визьора си и се огледа наоколо. Дискът на Изчезващата беше затулен от планинското било, но сиянието й огряваше всичко. Там, където ледът и замръзналият въздух останаха на открито, сега се вдигаше гъста пара. Сребристото покривало известно време вършеше работа, но после започна да се бръчка и хлътна надолу. Небето стана синкаво, а хиляди тонове вода и въздух се издигаха над повърхността във вид на плътна мъгла. Нейната пелена обгърна Хамърфест.

Тринли завъртя антената. Пропадането на връзката едва ли беше причинено единствено от мъглата. После нещо прищрака. Ето тук. Той отново улови трафика на Хамърфест. Само след миг успя да дешифрира кодовете им и пак беше в играта. Сега обаче следеше с едно око и бурята, която се надигаше около него. Появата на слънцето се оказа още по-грандиозен спектакъл, отколкото очакваха.

Тринли пусна пипалата си и в мрежата на Хамърфест. Има определени обстоятелства, при които компютърните програми започват да се държат странно, а техните създатели отказват да поемат отговорността за това. Системата си имаше своите тъмни страни, които сегашната екстремна ситуация можеше да активира.

Много странно. Сякаш десетки потребители използваха системата в момента. Освен това той не можа да влезе в някои участъци от мрежата на Новородените. Как е възможно това, щом като те бяха обикновени хора, току-що върнали се към висшите технологии благодарение на мрежата на Чуенг Хо. Много странна работа. Той пак се съсредоточи върху аудиотрафика. Несе на Новородените се разбираше лесно, но те говореха със силен акцент и много жаргонни изрази. „Дием… отпред при скалите… според плана.“

„Според плана ли?“

Тринли побърза да провери базата данни, за да разбере точно какво оръжие използва в момента екипът на Джими и кой вход ще предпочетат, за да проникнат на „Далечно съкровище“. Пред него се заредиха колони с имена… на заговорници. Фам Тринли беше включен като второстепенен участник. Още списъци. Тайният код на Дием. Първата версия само отчасти беше вярна; следващите файлове обаче съвсем точно повтаряха шифъра, използван от Джими и хората му. По някакъв начин бяха успели да прозрат измамата им и през цялото време да ги наблюдават отблизо. Нямаше предателство; просто някакво нечовешко взиране в детайлите и тяхното пресяване.

Тринли набързо събра оборудването си и запълзя напред. Надигна глава над ръба и се ориентира по надвисналото покритие на Хамърфест. Оттук ъгълът трябва да е точно този, който му трябва. Ще насочи лъча право към „Далечно съкровище“.

— Джими, Джими! Чуваш ли ме?

Кодът беше на Чуенг Хо, но ако в момента ги подслушваха, Новородените лесно можеха да открият откъде идва сигналът.

 

 

Единственото, за което мечтаеше Джими Дием, бе да стане толкова добър водач, че да му поверят самостоятелен полет. После двамата с Цуфе ще се оженят, а женитбата им щеше чудесно да съвпадне с времето, когато експедицията до Изчезващата звезда започне да дава плодове. Разбира се, тези планове бяха отпреди атаката на Новородените. А сега? Сега той оглавяваше заговор и беше заложил всичко на карта. Е, поне най-после действаха…

За по-малко от четиридесет секунди изминаха четиристотин метра — целият път по слънчевата страна на астероида. Мястото беше чудесно за алпинизъм, дори да ги нямаше слънцето и сребристото покривало. За малко не изгубиха Фам Патил. При такова шеметно спускане трябваше да знаят точно къде да забият следващия клин и какво натоварване би издържала скобата, когато се отблъснеш от скалата и се спуснеш надолу. За щастие изчислиха предварително всичко до най-малката подробност, още докато разполагаха електрическите джетове. Не можеше да съществува никакво разумно извинение, ако някъде е допуснат пропуск. Патил висеше при близо половин G гравитация, когато клинът му изскочи от скалата. Щяха да го изгубят завинаги, ако Цуфе и Джими не бяха здраво завързани. Само още няколко секунди забавяне и лъчите на появилото се слънце щяха да ги изпепелят.

„Но въпреки всичко планът им проработи!“ Вече се намираха на срещуположната страна на кораба, където тия копелета не очакваха посетители. Когато очите на всички ослепеят за миг от бликналата светлина, те ще заемат позиции.

Сега клечаха под туловището на „Далечно съкровище“. Корабът се извисяваше шестстотин метра над тях. Бяха толкова близо, че различаваха ясно всички части в предната му част и очертанията на резервоарите. Внимателно бяха проучили въпроса и знаеха, че това е най-запазеният от всички кораби на Чуенг Хо. Вътре имаше необходимото оборудване, но което е по-важно — хора, които трябваше да освободят.

Всичко наоколо тънеше в мрак, но скоро пелената от газове щеше да се разсее. Слънчевите лъчи постепенно превземаха тъмнината. Джими и останалите, бяха свалили сребристите си наметала и термокостюмите. Скоро обаче ги полазиха мразовити тръпки. Те притичваха от прикритие до прикритие, влачейки след себе си инструментите и импровизираните оръжия като се стараеха да не ги изложат неволно на слънчевата светлина. „Май няма как да стане по-светло от това.“ Но уредът за отчитане на времето сочеше, че са минали по-малко от сто секунди от началото на Изгрева. Максималната мощ на слънцето щеше да бъде достигната след още сто секунди.

Тримата се понесоха нагоре към главния отвор на „Далечно съкровище“, който се виждаше високо над тях. Това изкачване имаше едно голямо предимство — не съществуваше опасност корабът да се преобърне под тежестта им при липсата на гравитация. На борда трябваше да има екип на Новородените, готов да реагира веднага, ако Изгревът повредеше някоя от системите. Въпросът е дали той е подготвен за нахлуването на въоръжена група точно в разгара на шоуто. Много пъти бяха претегляли рисковете, но така и не откриха начин да ги избегнат. Успееха ли да завладеят кораба обаче, щяха да разполагат с най-доброто оборудване, истински оръжия и оцелелите бойци на Чуенг Хо. И ще имат всички шансове да сложат край на този кошмар.

Внезапно забелязаха, че диамантените планини също светят! Джими спря за миг, за да огледа по-внимателно. Макар да се намираха много високо, все още между тях и лъчите на Изчезващата оставаха триста метра плътна диамантена стена. Но и това се оказа недостатъчна защита. Разсеяна на хиляди снопове, ту мощна, ту приглушена, дифузна и пречупена, част от слънчевата светлина проникваше през кристалната структура. Тя образуваше разноцветни дъги, а от повърхността на скалата надничаха милиони умалени копия на слънчевия диск. С всеки изминал миг сиянието ставаше все по-силно.

„Толкова за смяната на мрака със светлина.“ Джими се овладя с усилие и продължи нагоре. От мястото, където се намираха в момента, главният люк изглеждаше като главичка на гвоздей върху корпуса на кораба. Колкото повече се изкачваха към него обаче, толкова по-голям ставаше той. Дием помаха на Ду и Патил, които се изкачваха от другата страна. Новородените бяха сменили шифъра при входа, разбира се. Затова пък всички механизми оставаха същите — както стана и в лагера. Цуфе успя да разбере новия код, шпионирайки с бинокуляра по време на работата на открито. Чудно колко ли охрана имаше на кораба? „Можем да ги надвием. Знам, че можем.“ Той посегна да набере кода върху контролния панел на люка и…

Някакъв глас избръмча в ушите му.

— Джими, Джими! Чуваш ли ме?

Думите едва се долавяха. Телетекстът показваше, че сигналът е декодирано лазерно излъчване, идващо откъм покрива в лагера на Новородените.

Джими замръзна: в най-лошия вариант врагът се гавреше с него; в най-добрия — Фам Тринли се беше досетил, че целта им е „Далечно съкровище“ и сега щеше да ги провали като последен глупак. „Забрави този идиот, а ако мисията успее, му избий и последните зъби.“ Джими погледна към небето над Хамърфест. Антената имаше виолетов оттенък и бавно се въртеше в светлината на Изгряващата. В космоса много трудно може да бъде засечен лазерен лъч. Но тук не се намираха в открития космос. Ако Новородените знаеха накъде точно да гледат, със сигурност щяха да видят линията на Тринли.

Отговорът на Джими беше компресиран до милионни от секундата и изпратен по посока на лазерния лъч.

— Веднага изключи това, смахнат дъртак такъв!

— Дадено. Но по-напред ще ти кажа, че те знаят за плана. Успели са да разшифроват кода.

Наистина беше Тринли, макар и да звучеше доста странно. Освен това никой не му беше казвал за кода.

— Всичко е нагласено, Джими. Но те все още нямат пълна информация. Върнете се! Каквото и да ви чака на „Далечно съкровище“, няма да е във ваша полза, а само ще влоши нещата.

Боже мили! Известно време Джими стоя като вкаменен. Ужасът от смъртта и поражението го измъчваше насън всяка нощ след нападението. За да стигнат дотук, те трябваше непрекъснато да поемат рискове. Той не изключваше възможността да ги разкрият. Но не си го беше представял точно така. Откритието на стария глупак може да излезе важно; но вече беше напълно безполезно. Да спрат и да се върнат обратно сега щеше да е най-лошият изход от ситуацията. „Прекалено късно е.“

Джими се насили да отвори уста и проговори.

— Казах да прекъснеш връзката.

Той се обърна отново към люка и набра новата парола, въведена от Новородените. Измина секунда, после двете части на люка се разделиха. Ду и Патил потънаха в полумрака на въздушната камера. Дием са забави само секунда, поставяйки малко приспособление отстрани на люка. Сетне ги последва.