Върнър Виндж
Дълбина в небето (12)

9.

Като дете Езр Вин беше винаги закрилян и в безопасност. Само веднъж животът му висеше на косъм, но това стана поради една нелепа случайност, съчетана с престъпно нехайство.

Дори по стандартите на Чуенг Хо фамилията Вин. 23 се смяташе за многобройна с широко разклонено родословно дърво. Някои далечни роднини не се бяха виждали лице в лице от хиляди години. През повечето време Вин. 23. 4 и Вин. 23. 4. 1 живееха почти в двата края на Обитаваното от хора космическо пространство. Те се развиваха независимо едни от други, трупаха състояния и постоянно увеличаваха богатствата си. Може би идеята да се обединят отново след толкова време не беше от най-добрите, но по една щастлива случайност почти всички членове от трите клона се събраха едновременно в „Стария Киеле“. Те поизчакаха година-две, а после взеха да строят домове, които всяка здравомислеща цивилизация би нарекла палати. Споделеният бит позволи да преценят у кого колко е останало от общите им корени. Вин. 23. 4. 1 държаха вземането на всички решения да става с консенсус. Убеждението им не противоречеше на традиционните отношения във фамилията, но въпреки това леля Филипа се възмути. „Няма да допусна който и да било да се разпорежда с моята собственост!“, спомняше си нейните думи малкият Езр.

Вин. 23. 4 бяха сред най-близките роднини на родителите на Езр, макар техният диалект несе в по-голямата си част да звучеше напълно неразбираемо, фамилия 23. 4 не си правеше труда да се придържа към общоприетите стандарти. Стандартите, а още повече вписването в черния списък обаче бяха много важни неща. Веднъж по време на пикник един от възрастните имаше грижата да следи данните от скафандрите на децата, но автоматиката нещо засякла и отчела двойно време, а на онзи дори не му минало през ума, че „атмосферни секунди“ за неговия братовчед означава нещо съвсем различно от смисъла, който той влага в този термин. Езр обяздваше една малка скала, кръжаща около астероида, където се провеждаше пикникът. Беше очарован, че си има свой собствен свят, който се движи като жив под ръцете и краката му. Когато въздухът му се изчерпа обаче, неговите другарчета вече си бяха намерили други игри и забави далеч от самотния ездач. Отговорникът не обърна внимание на сигналите за помощ от скафандъра на Езр, а детето в станалия ненужен предпазен костюм едва не се прости с живота.

Езр си спомняше единствено, че дойде в съзнание под надзора на съвсем нов отговорник. Много Ксек след това всички се грижеха за него като за истински принц.

 

 

Досега Езр Вин се беше пробуждал след летаргичен сън винаги в прекрасно настроение. Вярно, не минаваше без обичайната дезориентация; винаги се появяваше и характерното за това състояние физическо неразположение, но спомените от детството му подсказваха, че те много скоро ще преминат и всичко отново ще е наред.

Този път събуждането не беше по-различно от предишните, освен че стана някак много по-нежно и внимателно.

Той лежеше отпуснат в безтегловността, сгушен в топлото легло. Ориентацията му бързо се възстанови — високо над него се виждаше таван. На стената зад леглото имаше картина… толкова педантично изработена; най-вероятно беше фотография. „Триксия мрази тези картини.“ Мисълта за миг проблесна в съзнанието му, повлече със себе си спомени и преживявания. Триксия. Триланд. Експедицията към Изчезващата звезда. При това той не за първи път се събуждаше тук. Беше преживял ужасни неща… Засадата на Новородените. Как ли успяха да я подготвят? Но защо не си спомняше нищо, което се е случило непосредствено преди да потъне в сън? Носеха се из космическия мрак в един повреден спускателен апарат, флагманският кораб на Парк е унищожен. Триксия…

— Мисля, че това най-после го върна в съзнание, Пастирю.

Гласът беше женски.

Той неволно извърна глава по посока на звука. Анне Рейнолт седеше на ръба на леглото му, до нея видя Томас Нау.

— О, стажант Вин, радвам се да ви приветствам отново сред живите.

Усмивката на Нау показваше загриженост, но дори тя не промени надутото му държание. На Езр му трябваха няколко секунди, докато успее да произнесе нещо сравнително разбираемо:

— Као… учи… Какво се случи? Къде съм?

— Вие сте на борда на моята главна резиденция. Изминаха осем дни, откакто вашата флота се опита да унищожи корабите ми.

— Ъ?!

„Ние да сме ви нападнали?!“

Нау подигравателно наклони глава, забелязвайки недоумяващото изражение на Вин.

— Държах да присъствам, когато дойдете в съзнание. Директор Рейнолт ще ви запознае с подробностите, но аз исках лично да ви уверя в своята подкрепа. Назначавам ви за предводител на онова, което е останало от флотата на Чуенг Хо.

Той стана и потупа внимателно Вин по рамото. Езр проследи с поглед водача на Новородените, докато той излезе от стаята. „Предводител на флота ли?“

 

 

Рейнолт му донесе кадри от развоя на битката, чиято бруталност той трудно можеше да асимилира. Не е възможно всичко това да е лъжа… Хиляда и четиристотин души от Чуенг Хо станаха жертва на атаката — почти половината от личния състав. Четири от седемте междузвездни кораба на Чуенг Хо бяха унищожени, двигателите на останалите — извън строя. Почти всички по-малки средства за придвижване или имаха сериозни повреди, или изобщо не можеха да се използват. Подчинените на Нау се бореха с всички сили да потушат горящите в орбитата на планетата пожари. Като че ли нямаха нищо против да продължат „съвместната експедиция“. Всички суровини, които извлякоха от недрата на Арахна, сега щяха да послужат за снабдяване на поселищата, построени от Новородените в точка L1 на системата слънце/планета.

Рейнолт му даде да разгледа и списъците с личния състав. Всички на „Фам Нувен“ бяха мъртви. Капитан Парк и неколцина от членовете на Търговския съвет също станаха жертва на нападението. Повечето от екипажите на оцелелите кораби бяха невредими, но всички висши ръководители се намираха в състояние на летаргичния сън.

От нетърпимия главобол, който мъчеше Вин през последните минути, прекарани на спускателния апарат, нямаше и следа. Според Рейнолт Новородените го бяха спасили от някаква „злополучна зараза“. Само една зараза обаче можеше да се задейства едновременно на толкова места и по едно и също време — повсеместен психически срив. Лъжите на Новородените можеха да се приемат единствено като опит да се покажат цивилизовани. Планирали са тази атака още от самото начало и са я изчислили до последната секунда.

Анне Рейнолт поне не се усмихваше, докато изговаряше всички лъжи. Но тя изобщо рядко се усмихваше. Директор по въпросите за човешкия ресурс Рейнолт. Странно, дори Триксия не бе доловила какво се крие зад това. Отначало Езр мислеше, че Рейнолт се бори с чувството за срам, защото много рядко се решаваше да го погледне в очите. Едва по-късно осъзна, че за нея е също толкова вълнуващо да гледа физиономията му, колкото и да изучава стената насреща. За директора по въпросите за човешкия ресурс той не беше личност; на нея не й пукаше дори за загиналите.

Езр внимателно прочете всички доклади. Не изпита нито злорадство, нито болка, когато видя сред жертвите и името на Сам Дотрейн. „Името на Триксия обаче го няма в нито един от списъците.“ Най-сетне стигна до раздела с оцелелите и тяхното местоположение в момента. Близо триста души, които битката завари в лагера на Чуенг Хо, сега бяха на път към L1. Езр прегледа имената, опитвайки се да си припомни човекът, който стои зад всяко едно от тях — все млади хора, сред които нямаше учени или представители на Триланд. Нямаше я и Триксия Бонзол. Той отвори нова страница — друг списък. Триксия! Тя фигурираше в него и дори беше записана в раздела „Лингвистичен отдел“.

Езр вдигна очи от електронната книга и се постара гласът му да не го издаде.

— Какво е, хм, значението на този знак, който стои след някои от имената?

„При името на Триксия.“

— Фокусирани.

— Това пък какво ще рече?

Тонът му неволно стана остър и припрян.

— Все още са на лечение. Не всички се възстановяват така бързо като вас.

Погледът й беше твърд и невъзмутим.

 

 

Нау се появи отново на следващия ден.

— Време е да ви представя на вашите подчинени — започна той.

Двамата се понесоха по дълъг прав коридор към хангара с превозни средства. По всичко личеше, че това не е мястото, където се проведе банкетът. Усещаше се слаба гравитация, въпреки че се намираха на малък астероид. Совалката в хангара беше значително по-голяма от тези на Чуенг Хо и някак примитивно луксозна, в бароков стил. Вътре имаше ниски масички и бар, който можеше да се ползва от пътниците. Обграждаха ги широки прозорци с естествена гледка. Нау му даде време да огледа спокойно.

Совалката започна да се издига между косите подпори на поселището. То още не беше завършено, но изглежда щеше да стане просторно като лагера на Чуенг Хо. Не след дълго се озоваха над конструкцията. Гледката под краката им приличаше на митично морско чудовище. Оказа се, че са диамантените скали, събрани в едно. Повърхността беше необичайно гладка, без нито един кратер, но иначе по нищо не се различаваше от тази на астероида. Само на местата, където слънчевите лъчи попадаха върху оронен горен слой, сияеше пъстроцветна дъга. В просеката, образувана между двата диамантени върха, Езр забеляза складирани купчини сняг и огромни скални и ледени късове, очевидно добити от океанското дъно на планетата.

Совалката продължаваше да се издига нагоре. Иззад планинското било се показаха кораби. Бяха дълги повече от шестстотин метра, но дебелият слой прах върху тях ги правеше да изглеждат по-малки. Висяха в пространството, вързани здраво един за друг като неволници на пазар за роби. Езр започна бързо да ги брои наум като си даваше сметка, че едва ли вижда всичките.

— Докарали сте всичко на L1. Значи сте си присвоили находките и на двете експедиции, така ли?

— Боя се, че сте прав — кимна Нау. — Най-добре е да сме откровени, когато говорим по тази тема. Битката изтощи докрай и двете страни. За разлика от вас ние имаме достатъчно ресурси да се върнем у дома, затова пък ще се приберем с празни ръце. Обединим ли се обаче… От L1 спокойно се наблюдава света на Паяците. Ако наистина са навлезли в Ерата на комуникациите, тогава ще използваме техните ресурси, за да възстановим нашите загуби и поправим щетите от битката. С други думи — можем да получим почти всичко, за което дойдохме тук.

Хм. Това напомняше за дългите периоди на преговори и обработка, докато клиентът узрее за сделката. Чуенг Хо бяха използвали тази стратегия в няколко случая. Понякога тя дори даваше резултат.

— Ще бъде трудно за изпълнение.

— За вас сигурно ще е трудно — разнесе се глас иззад гърба му. — Но Новородените се справят с всичко. Най-добре е да запомниш това още сега.

Езр разпозна в този глас представителя на Новородените, който продължаваше да твърди, че Чуенг Хо са ги нападнали от засада дори след като унищожиха флагманския им кораб. Насреща му се усмихваше едър блондин. Казаното от него беше пределно ясно и недвусмислено.

— Ние винаги се бием така, че да спечелим. Скоро и Паяците ще го разберат.

Не беше чак толкова отдавна вечерта, когато Езр Вин седеше като равноправен съюзник до този човек, а той на свой ред беше погълнат от лекцията на Фам Тринли. Още там се разбра, че блондинът е грубиян и кавгаджия, но тогава нямаше голямо значение. Погледът на Вин пробяга по тапицираните с килими стени и се върна към Анне Рейнолт. Тя внимателно следеше разговора. Ако се съдеше само по външния вид, двамата с Брюхел бяха като брат и сестра. В русата коса на здравеняка се забелязваха червеникави отблясъци. Но с това се изчерпваше цялата прилика помежду им. Макар и с неприятен характер, той беше прозрачен като стъкло, а чувствата му — крайни и лесни за разгадаване. Единствената проява на емоция у Анне Рейнолт бе зле прикриваното нетърпение. Тя наблюдаваше събеседниците с изражение, сякаш е зърнала досадни вредители в градинската леха.

— Но ти не унивай, амбулантно търговче такова. Вашата собственост е извън всяка опасност. — И той посочи през прозореца. Долу се забелязваше зеленикаво петънце, което далечно напомняше кръг — лагерът на Чуенг Хо. — Паркирали сме го в орбита на осем дни разстояние от планетата.

Томас Нау леко повдигна ръка, сякаш искаше да посочи нещо на тавана, и Брюхел незабавно млъкна.

— Разполагаме със съвсем малко време, господин Вин. Известно ми е, че Анне Рейнолт ви е запознала с основните факти. Искам обаче лично да се уверя, че си давате сметка за новите си задължения и отговорности. — Той направи нещо с ръкавела си и гледката от лагера на Чуенг Хо се увеличи неколкократно. Вин мъчително преглътна; странно, това беше най-обикновен лагер, дълъг почти сто метра. Очите му трескаво изучаваха неравния купол от ватирана материя. Беше живял под него не повече от две Мсек, неведнъж проклинайки теснотията там. А сега чувстваше това място като втори дом — вътре бяха повечето от оцелелите му приятели. Толкова лесно можеха да унищожат и него! Засега обаче всичките му части изглеждаха непокътнати. Никъде не личеше куполът да е бил кърпен. Капитан Парк реши лагерът да е далеч от корабите, а Нау пощади убежището им.

— … ето защо вашето положение е от изключително значение. Като мой представител и предводител на флота вие поемете отговорност, равна на тази на капитан Парк. Винаги можете да разчитате на подкрепата ми. Ще взема мерки и моите хора да схванат това. — Поглед към Ритцер Брюхел. — Ще ви помоля обаче да запомните едно-единствено нещо: нашият успех, нашето оцеляване сега зависи от това дали ще ни сътрудничите почтено.