Върнър Виндж
Дълбина в небето (8)

5

Шерканер се добра до Териториалното командване два дни по-късно. Пътуването щеше да му отнеме и повече време, но благодарение на своя усъвършенстван предпазен колан той вече се спускаше с висока скорост по лъкатушещите пътища на хълмистите склонове. Би могъл да стигне още по-бързо, но на три пъти трябваше да спира заради повреди в механиката, а веднъж отказа дори цилиндърът. Това, че обясни пред лейди Инклиъри големия си товар с необходимостта от резервни части, беше по-скоро извъртане, отколкото откровена лъжа. В действителност взе със себе си само най-необходимите, които не би могъл и сам да си направи в някоя от крайпътните ковашки работилници.

Беше ранен следобед, когато след поредния завой пред него най-сетне се откри долината, където се разполагаше Териториалното командване. Тя беше изсечена в недрата на планината и се простираше на няколко мили по дължина. Склоновете й на места бяха толкова високи, че по това време на деня в ниското вече цареше здрач. Срещуположният край се губеше в далечината. Кралските водопади се спускаха от върховете с наистина царствено достолепие. Това беше и най-високата точка, до която бяха стигали туристи. Кралското семейство владееше тази земя и пещерите под планината още отпреди четиридесет Периода на мрак, когато все още беше обикновена графска фамилия.

Шерканер се нахрани добре в една малка крайпътна странноприемница, напълни с гориво резервоара и пое към кралските владения. Писмото от неговия братовчед му осигури безпрепятствено преминаване през вътрешните постове. По пътя имаше поставени бариери, а иззад тях махаха отегчени войници в развлечени зелени униформи. Покрай пътя се виждаха казармени постройки, плацове и складове за муниции, скрити зад масивни огради. Териториалното командване никога не е било обикновена военна организация. В началото по-скоро е служило за забавление на кралските особи, които са си играели на войници. После, поколение след поколение, държавните дела тръгнали по установени правила и в тях надделявал разумът, който постепенно изместил романтизма. Териториалното командване, отговаряйки на името си, стана главна щабквартира на висшето командване на Съглашението. Докато най-накрая се превърна в това, което е днес — място, където се създават най-новите военни стратегии на Съглашението.

Именно това вълнуваше въображението на Шерканер Ъндърхил. Той дори не намали скоростта при следващия патрул — полицаите бяха категорични, когато му наредиха да се движи неотклонно към крайната цел. Затова пък нямаше сила, която да му забрани да се оглежда на всички страни. Той постоянно се въртеше върху седалката, докато се озърташе наоколо. Единственият отличителен белег между отделните сгради бяха дискретно изписаните поредни номера. Имаше неща обаче, които несъмнено се набиваха на очи. Безжичен телеграф — дълги бараки около чудатите радиопилони. Хм, ако всичко се подчиняваше на строго определен ред, тогава сградите отзад трябва да са академията за криптонауки. Оттатък пътя се простираше писта, покрита с асфалт, без нито една неравност, по-широка и гладка от което и да е шосе. Затова не се учуди, когато два нискокрили моноплана кацнаха в далечния й край. Шерканер би дал мило и драго, за да разбере какво се крие под насмоления им брезент. По-нататък огромен багер настървено забиваше зурлата си в поляната пред една от сградите. Странната му форма навеждаше на мисълта, че с него трудно може да се придвижиш от едно място до друго.

Шерканер приближаваше края на долината. Отпред се извисяваха Кралските водопади. В ситните капчици, които изпълваха въздуха около тях, се отразяваха всички цветове на дъгата. Той мина покрай някаква сграда, която най-вероятно беше библиотеката, и направи последен кръг по площада, декориран в цветовете на кралската фамилия, където обикновено ставаха тържествените паради на Съглашението. Каменните сгради наоколо засилваха мистиката около Териториалното командване. Всеки път те посрещаха Новото слънце съвсем запазени, само с по някоя тъмна ивица върху фасадата или случайно откъртен транспарант. Вътре обаче всичко оставаше непокътнато.

Сграда 5007, гласеше надписът. Служба за физически изследвания, пишеше на табелата, към която го упъти постовият. Шерканер прие за добро предзнаменование, че още от самото начало се озова в центъра на всички важни посоки. Паркира между други две коли, спрели край пътя. Най-добре е да не се набива на очи.

Докато се качваше по стълбището забеляза, че слънцето е кацнало в края на пътя, по който пристигна. Вече се беше спуснало под зъберите на най-високите скали. В центъра на площада се издигаше статуя в чест на постигане на Съглашението, която сега хвърляше дълги сенки по поляната наоколо. Нещо му подсказваше, че другите военни бази едва ли са толкова красиви.

 

 

Сержантът пое писмото от Шерканер с видимо отвращение.

— Та кой е този капитан Ъндърхил…

— О, с него нямаме никаква роднинска връзка, сержант. Той…

— … и от къде на къде трябва да се съобразяваме с неговите желания?

— Ако бъдете така добър да дочетете писмото до края, ще разберете, че той е адютант на полковник А. Г. Кастелуърт, кралски интендант.

Сержантът замърмори нещо под нос, което звучеше от рода на: „Тия задници от службите по сигурността.“ Но въпреки това туловището му доби стойката на раболепно примирение.

— Много добре, господин Ъндърхил. Та как точно виждате своя принос във военното дело?

Нещо наистина не беше наред със Стойката на тоя приятел. После Шерканер забеляза, че краката от лявата страна на сержанта са в гипс. Май стоеше пред истински ветеран от войната. В такъв случай щеше да се окаже костелив орех, когото трудно можеш да подведеш. Шерканер си даваше сметка, че няма да му е лесно да омае дори благоразположена аудитория: твърде млад, прекалено слаб, за да се нарече красив, и вид на зубрач всезнайко. Тайно в себе си се надяваше да попадне в инженерните войски.

— В продължение на три поколения вие военните, сержант, се опитвате да постигнете някакво предимство пред противника като работите дори след настъпването на Периода на мрак. Отначало това е траело само неколкостотин дни, но пък е осигурявало достатъчно време, през което да се разположат мини на най-неочаквани места или да се подсилят укрепленията. После този период станал година, сетне две — достатъчно за локализирането на голямо количество войска на позиции, подходящи за незабавна атака при Новото слънце.

Сержантът — Хрункнер Юнърбай, както гласеше табелката върху неговата униформа — продължаваше мълчаливо да го пронизва с поглед.

— Всеизвестно е, че и двете страни на Източния фронт усилено прокопават тунели, които ще позволят бойните действия да продължат още десет години след настъпването на следващия Период на мрак.

Юнърбай внезапно беше осенен от щастлива идея. Той се намръщи още по-страшно.

— Щом така смятате, тогава трябваше да се обърнете към Службата за екскавационни работи, а тук сме Служба за физически изследвания, господин Ъндърхил.

— О, това ми е добре известно. Без прецизни физически изследвания обаче нямаме никакъв шанс да проучим природата на ледниковите периоди и да останем активни, дори докато траят те. Освен това… моите планове изобщо не касаят Службата за екскавационни работи.

Той изрече последното като скоропоговорка.

— Тогава кого касаят?

— Аз… Аз предлагам да подберем подходящи цели в Тийфщадт, да се събудим по някое време през най-дълбокия Мрак, да се придвижим по повърхността до набелязаните мишени и да ги унищожим. — Е, поне успя да побере в едно изречение всички най-невероятни неща, които беше намислил. Той протегна ръце с умоляващ жест, изпреварвайки възраженията на събеседника си. — Обмислил съм всички възможни спънки за изпълнението на този план, сержант. За всяка мога да предложа решение или поне първоначална идея за нейното решаване.

Гласът на Юнърбай беше почти мек, когато го прекъсна.

— През най-дълбокия Мрак казваш, а? И твърдиш, че си един от изследователите в Кралския колеж на Принстън.

Това последното беше добавено в писмото от братовчеда на Шерканер.

— Да, по математически науки и…

— Млък. Имаш ли представа колко милиона изразходва Короната за военни изследвания в места като Кралския колеж? Минавало ли ти е през ума колко отблизо наблюдаваме работата на изследователите? Божичко, как ги мразя тия западняшки лекета! Най-важното, за което трябва да мислиш сега, е подготовката за Периода на мрак, а ти я подминаваш с лека ръка! Ако ти е достатъчно здрава черупката, ще бъдеш записан войник. В момента нашите измират на Източния фронт, момче. С хиляди ще погинат, защото не са подготвени за Мрака. Повечето от тях ще свършат още из тунелите, но няма да са малко и тия, които при Новото слънце няма да имат какво да ядат. А ти ми се пъчиш насреща и дрънкаш разни врели-некипели.

Юнърбай направи пауза, опитвайки се да овладее раздразнението си.

— Но преди да ти изритам задника и да те пратя обратно към Принстън, ще ти разкажа една забавна история. Както виждаш, аз съм малко нестабилен — и той размърда лявата редица крака. — Резултат от един спор. Докато отново вляза във форма, ще помагам да се пресяват всички измишльотини, с които хора като теб затрупват службата ни. За щастие повечето от тези боклуци пристигат по пощата. Веднъж на десет дни обикновено някой ни предупреждава за съществуването на нискотемпературна алотропна форма на калая, която…

„Охо, май съм попаднал на инженер!“

— … не трябвало да се използва при запояване. Поне да си проверяваха данните, а те само ни губят времето. Имаше един, дето прочел за радия и веднага ни препоръча да направим лопатите на багерите и изкопните машини от него. Тогава организирахме вътрешен конкурс кой от всички тия ще спечели званието идиот на идиотите. Е, господин Ъндърхил, мисля, че вие направо ми поднесохте в ръцете лавровия венец. С вашата идея да се събудите точно в най-дълбокия Мрак и да излезете на повърхността при толкова ниска температура, че е невъзможно да се достигне в никоя цивилна лаборатория, и вакуум, който дори ние не можем да постигнем… — Юнърбай замълча и се обърна назад. Дали търсеше информация в някой класификатор? После Шерканер осъзна, че сержантът гледа нещо, което е извън неговото зрително поле.

— Лейтенант Смит! Добър ден, мадам!

Сержантът едва не премина в течно състояние от любезност.

— Добър ден, Хрункнер.

Притежателката на гласа най-сетне се появи. Оказа се, че е… много красива. Имаше стройни, здрави, извити крака, а походката й се отличаваше с безподобна грация. Униформата й беше черна и Шерканер не можа да разпознае към кой род войски принадлежи. Единственият отличителен белег върху нея бяха тъмночервените знаци за чина и табелка с името. Виктъри Смит. При това изглеждаше неприлично млада. Дали не е била родена извън фазата? Тогава демонстративно подчертаваното уважение на Юнърбай не е нищо повече от присмех.

Лейтенант Смит съсредоточи вниманието си върху Шерканер. Отдалеч изглеждаше така, сякаш отношението й към него е добронамерено, но някак дистанцирано, странно.

— И така, господин Ъндърхил, значи вие сте изследовател в математическия факултет на Кралския колеж в Принстън.

— Всъщност по-скоро абсолвент — мълчаливият й поглед го подканяше по-внимателно да обмисли отговора си. — Хм, в действителност математиката е един от специалните предмети, които изучавам. Имам доста курсови работи също така в Медицинското училище и по специалността механично инженерство.

Той очакваше някакъв грубиянски коментар от страна на Юнърбай, но сержантът внезапно се бе умълчал.

— В такъв случай добре разбирате спецификата на най-дълбокия Мрак, неговите пределно ниски температури и вакуума.

— Да, мадам. Доста съм размишлявал по тези въпроси. — „Почти половин година, но по-добре да не споменавам това.“ — Имам много идеи и някои предварителни дизайнерски скици. Част от решенията са на биологична основа и не мога да ви ги демонстрирам в момента. За сметка на това донесох макети на някои от механизмите в проекта. Те са отвън в автомобила ми.

— А, да — онзи, който е паркиран между колата на генерал Грийнвал и генерал Даунинг. Може би все пак трябва да хвърлим едно око… И да преместим автомобила ви на по-безопасно място.

Истинската слава дойде години след това, но именно в този момент Шерканер Ъндърхил почувства първия й гъдел. От всички служители в Териториалното командване, сред жителите на целия свят дори той не би могъл да намери по-благосклонен слушател от лейтенант Виктъри Смит.