Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Зони на мисълта (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Deepness in the Sky, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
Dargor(2016 г.)
Допълнителна корекция
NomaD(2016 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe(2016 г.)

Издание:

Върнър Виндж. Дълбина в небето

Американска, първо издание

Превод: Анелия Янева

Редактор: Валери Манолов

Коректор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка: „Квазар“

Издателство „Лира Принт“ — 2002 г.

ISBN 954–8610–57–8

 

 

Издание:

Върнър Виндж. Убежище в дълбината

Американска, първо издание

Превод: Десислава Брендьорфер, Светлана Колмогорова

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка: „Квазар“

Формат 60×90/16

Печатни коли 25

Издателство „Лира Принт“ — 2002 г.

ISBN 954–8610–59–6

История

  1. —Добавяне

61.

Пробивите в малки обеми обикновено бяха фатални. С бързо и рязко действие Едит от телохранителите на Томас Нау, без да иска, го спаси. Щом корпусът се стопи, Тунг отпусна ремъците си и се метна към люка. Течението повлече всички, но Тунг беше във въздуха и най-близо до дупката. Той се заби с главата напред в разтопената стена и вакуумът го всмука до хълбоците.

Киви някак си бе успяла да остане на място до смачкания люк на таксито. Беше успяла да отвори шлюза на L1-A. Обърна се, сграбчи баща си и го натика в люка. Всичко това — само с едно гладко движение, почти като в танц. Нау още не бе успял да реагира, когато тя се обърна втори път, заклещи крака си в една от примките на стената, пресегна се и го сграбчи за ръкава с върховете на пръстите си. Дръпна го лекичко и щом той се приближи, го награби и го избута навън.

В безопасност. А само преди пет секунди все едно бях мъртъв. Изтичащият въздух съскаше силно. Повреденият пръстен за скачване щеше да гръмне след секунда.

Киви се дръпна от шлюза.

— Ще подбера Марли и Цирет.

— Да! — Нау се върна при отвора и се прокле, че в хаоса е загубил лъчевия си пистолет. Погледна в таксито. Единият му телохранител явно беше мъртъв — краката на Тунг дори не трепваха. Марли вероятно също беше мъртъв — със сигурност вече нямаше живот за него, макар Киви да се мъчеше да освободи и него, и Цирет. Само след секунда щеше да ги измъкне също толкова бързо и ефикасно, както измъкна тях двамата с Али Лин. Киви представляваше опасност и това беше последната му сигурна възможност да я премахне.

Нау бутна капака. Той се завъртя гладко под натиска на въздушните потоци и се захлопна с оглушителен трясък. Пръстите му затанцуваха по бутоните за достъп — набра кода за аварийно изхвърляне. От другата страна на стената се чу „Уумпф!“ от избухването на изгорелите газове, дрънченето на метал върху метал. Нау си представи как обезвъздушеното такси се издига над люка. Нека Фам Нувен се упражнява в прицел по мъртвите.

Налягането в шлюза бързо нарасна до нормалното. Нау открехна вътрешния капак и набута Али Лин в коридора зад него. Старецът мрънкаше в унес. Поне беше спрял да кърви. Недей да ми умираш, по дяволите! В момента Али представляваше безполезно месо, но в дългосрочна перспектива беше съкровище. И без да го изгуби, всичко щеше да му излезе доста скъпо.

Той бавно забута Али по дългия коридор. Стените наоколо бяха от зелена пластмаса. Това беше куполът на охраната на борда на „Общо благо“. Изкривената му форма там имаше смисъл — днес стойността му се определяше от монолитната конструкция и защитата — няколко метра сплави с точката на топене на тунгстена. Цялата огнева мощ на Фам Нувен не можеше да го вкара тук.

Преди няколко дни този купол приютяваше повечето оцелели оръжия в системата на Изчезващата. Сега беше почти празен — изпразнен, за да подкрепи мисията на „Невидимата ръка“. Нямаше значение. Нау се беше погрижил много внимателно да останат достатъчно ядрени заряди. При необходимост можеше да поиграе на старата-престара игра на справяне с тоталната гибел.

А какво можеше да се спаси? Имаше съвсем смътна идея докъде се простира контролът на Фам Нувен. За миг Нау се поколеба. Цял живот бе изучавал подобни хора и сега се изправяше срещу такъв. Но ако победя, аз ще съм много повече от него. Трябваше да се свършат дузина неща, а разполагаше само със секунда. Нау пусна Али да пада свободно в микрогравитацията на канарата. До вратата имаше закачени комуникатор и локални очила. Той ги грабна и даде няколко кратки нареждания. Тук автоматиката беше примитивна, но щеше да свърши работа. Сега виждаше извън купола. Пивницата на Търговците беше отвъд хоризонта му, нямаше движение на таксита, нито фигури в скафандри, които да се приближават по външната повърхност.

Гмурна се в откритото пространство и извади от стойката му малко торпедо, флагчето в периферията на зрението му показа, че е успял да се свърже с Хамърфест. Пръстените изчезнаха и в ухото му прозвуча гласът на Фам:

— Нау?

— Уцели от първия път! — Нау плъзна снаряда към тръбата за изстрелване, която Кал Омо беше инсталирал само преди трийсет и пет дни. Тогава му изглеждаше като налудничава предпазна мярка. Сега беше последният му шанс.

— Време е да се предадеш, Пастирю. Моите сили контролират цялото пространство на L1. Ние…

Гласът на Фам бе изпълнен с тиха увереност — нямаше нищо общо с реването на стария Фам Тринли. Нау си представяше как този глас завладява обикновените хора, как ги води. Но и самият Томас Нау беше професионалист. И не се притесни да го прекъсне:

— Точно обратното, господине. В мои ръце е единствената сила, която си струва вниманието. — Той докосна панела до тръбата за изстрелване. „Бух!“ — сгъстеният въздух отнесе горния капак и разчисти снега. — Програмирах и заредих тактическо ядрено оръжие. Мишената е отсекът на Търговците. Оръжието е за специална цел, но съм сигурен, че е достатъчно.

— Не можете да го направите, Пастирю. Там има триста души от вашите собствени хора.

Нау се разсмя тихо.

— О, мога, мога. Много ще изгубя, но разполагам с още хора в летаргичен сън. Аз… Вие наистина ли сте Фам Нувен? — въпросът му се изплъзна почти неволно.

Последва пауза, и когато Нувен заговори, прозвуча разсеяно.

— Да.

И с всичко се оправяш сам, а? Връзваше се. Обикновен заговор би бил разкрит още преди години. Бяха само Фам и Езр Вин — още от самото начало. Като сам човек, който тегли каруца през цял континент, Нувен бе упорствал, почти бе постигнал победа.

— За мен е чест да се запозная с вас, господине. Много години съм ви изучавал. — Докато говореше, Нау прегледа диагностичните данни на торпедото. Гледаше право по релсата за изстрелване — тръбата беше чиста. — Може би единствената ви грешка е, че не сте разбрали напълно нравите на Пастирите. Разбирате ли, Пастирите са се появили в резултат на бедствие. Това е нашата вътрешна сила, нашето предимство. Ако унищожа отсека, това ще е огромно препятствие за операция L1. Но личното ми положение ще се подобри. Ще продължа да разполагам с L1. Ще продължа да разполагам с голяма част от „умните глави“. Ще продължа да разполагам с „Невидимата ръка“ — той извърна поглед от тръбата. Погледна складовете за оборудване, останалите снаряди — можеше да се наложи да гръмне и Купола на Хамърфест. Това не влизаше дори в най-крайните планове в случай на бедствие. Може би имаше някакъв начин да го направи така, че част от „умните глави“ да останат живи. Друга част от ума му изчака любопитно какво ще каже Фам Нувен. Дали ще се спотаи, като обикновен човек, или притежаваше сърце на истински Пастир? Този въпрос беше същността на моралната слабост на Фам Нувен.

Нещо рязко издрънча и отекна в купола. Али Лин се беше изгубил от погледа му някъде в долния край. Може би вътрешния вход? Това беше в най-ниската част на купола. Нау тихо се запридвижва покрай ръба на стръмния улей.

Гласът на Фам Нувен се чуваше слабо през шумотевицата:

— Грешиш, Пастирю. Ти не разполагаш с… — Нау прекъсна аудиовръзката със замах и бавно се запридвижва напред. Насочи ръчно фиксираните камери в помещението. Нищо. Примитивната автоматика беше и спасение, и напаст. Добре. Оръжия. Тук имаше ли нещо по-малко от ядрена бомба? Базата данни не беше пригодена за подобни дреболии. Остави каталога да се изрежда в очилата му и се приближи до стената — все още отдолу не можеха да го видят. Дрънченето и трясъците продължаваха. О, това бяха сервомеханизмите на езерото, тракането им идваше по тунела! Тупурдията беше доста голяма за тайно проникване.

Чакащият в засада — какъвто се оказа — изплува пред очите му.

— А, господин Вин. Мислех си, че отдавна сте се удавил.

Всъщност Вин изглеждаше полуприпаднал, лицето му белееше като платно. Раните от лъчевия пистолет не се виждаха никакви. Не — откраднал е един от скафандрите ми! Дрехата беше чиста и идеално изпъната — но дясната ръка беше леко извита, тромава. Вин беше прихванал леко Али през дясното рамо. Погледна Нау и като че омразата проясни мислите му.

Но в долната част на купола нямаше други натрапници. Нау беше прегледал изцяло каталога — точно в шкафа зад него имаше три лъчеви пистолета! Нау въздъхна облекчено и се усмихна на Търговеца:

— Добре се справихте, господин Вин. — Няколко секунди разлика, и Вин щеше да пристигне тук първи и да му устрои истинска засада. Вместо това… човекът се появи невъоръжен, еднорък, слаб като коте. А Томас Нау стоеше между него и пистолетите. — Боя се, че нямам време за приказки. Дръпнете се от Али, моля — говореше меко, но не откъсваше очи от двамата. Лявата му ръка посегна да отвори шкафа. Може би спокойният тон щеше да окаже въздействие на Вин, за да го застреля чисто.

— Томас!

Киви беше застанала над тях, на входа на купола.

Отначало Нау просто се опули насреща й. От носа й течеше кръв. Дантелената й рокля беше разкъсана и изцапана. Но беше жива. Ударът сигурно бе затворил люка на таксито. Ако таксито си беше на мястото, охранителната система на шлюза нямаше да се задейства наново — и тя някак си бе успяла да се промъкне обратно вътре.

— Попаднахме в капан, Томас. Шлюзът се оказа дефектен.

— О, да! — болката в гласа на Нау беше напълно искрена. — Затръшна се и чух как въздухът изтича. Бях… бях толкова сигурен, че си мъртва.

Киви се спусна от тавана и закачи тялото на Рей Цирет на една стенна стойка. Телохранителят можеше и да е жив, но съвсем явно в момента не вършеше никаква работа.

— Съжалявам, Томас. Не можах да спася Марли. — Тя се приближи да го прегърне, но в жеста й имаше нещо предпазливо. — С кого разговаряш? — После видя Вин и Али. — Езр?

Един път да извади късмет! Вин ставаше идеално, дрехата му беше оплескана като престилка на касапин с кръвта на Али. Зад Вин се носеха трясъците от разрушения парк. Гласът на търговеца беше задъхан и пресипнал.

— Завладяхме L1, Киви. Освен на неколцина от главорезите на Нау, не сме навредили на никого — и това, когато собственият й баща кървеше в ръцете му! — Нау те използва както винаги. Само че този път ще убие всички ни. Огледай се! Той смята да изстреля бомба по убежището.

— Аз… — но Киви наистина се огледа и на Нау не му хареса онова, което видя в нейните очи.

— Киви — повика я той. — Погледни ме. Изправени сме срещу същата група, която стоеше зад Джими Дием.

— Ти уби Джими! — изкрещя Вин.

Киви избърса кръвта от носа си в белия плат на ръкава си. За миг изглеждаше много малка и объркана, както когато за първи път я беше обладал. Тя захвана крака си в една дръжка на стената и се обърна към него — мислеше. Налагаше се някак да спечели време, само шепа секунди.

— Киви, помисли си кой ти го казва — Нау посочи Вин и Али Лин. Поемаше ужасен риск, това беше отчаяна манипулация. Но подейства! Тя се поизвърна и погледът й се измести от него. Той мушна ръка в шкафа и напипа дръжката на лъчев пистолет.

 

 

— Киви, помисли си кой ти го казва — Нау посочи Езр и Али Лин. Горката Киви се извърна да погледне. Зад нея Езр забеляза как по лицето на Томас трепна усмивка.

— Познаваш Езр. Той се опита да убие баща ти в Северната лапа — мислеше, че ще може да се добере до мен чрез Али. Ако имаше нож, досега да е пробол баща ти. Знаеш какъв садист е Езр Вин. Помниш как те преби — помниш и как те носех после на ръце.

Думите бяха предназначени за Киви, но удряха Езр Вин като стенобойни тарани — ужасни истини, смесени със смъртоносни лъжи.

Киви остана неподвижна за миг. Но сега юмруците й бяха стиснати. Раменете й сякаш бяха превити от някакво страховито напрежение. И Езр си помисли: Нау ще победи, и то заради мен. Оттласна сивотата, която като че се опитваше да го погълне от всички страни, и направи последен опит:

— Не заради мен, Киви. Заради всички други. Заради майка ти. Моля те. Нау те лъже четирийсет години. Когато научиш истината, прочиства мозъка ти. Отново и отново. И ти никога нищо не си спомняш.

По лицето на Киви се изписа прозрение — и чист ужас.

— Този път ще запомня! — Тя се обърна тъкмо когато Нау измъкваше нещо от шкафа отзад. Лакътят й се вряза в гърдите му. Звукът беше като от прекършени клони — Нау се блъсна в шкафа и излетя навън, в откритото пространство на купола. След него полетя пистолет. Нау се метна към оръжието, но само сантиметри не му достигнаха, а нямаше от какво да се оттласне във въздуха.

Киви се изправи на стената, изпъна се и грабна пистолета. Насочи дулото към главата на Пастира.

Нау бавно падаше. Изви се, за да вижда Киви. Отвори уста — устата, която разполагаше с убедителни лъжи за всички случаи.

— Киви, не можеш… — подхвана той и в този миг вероятно забеляза погледа й. Арогантността на Нау, мазната, хладна арогантност, която Езр бе наблюдавал половин живот, изведнъж се стопи. Гласът му премина в шепот — Не, не!

Главата и раменете на Киви трепереха, но думите й бяха твърди като камък.

— Помня. — Тя премести дулото от лицето на Нау надолу, под кръста му… натисна продължително спусъка. Ревът на Нау премина в писък, който секна, щом лъчът го завъртя и порази главата му.