Метаданни
Данни
- Серия
- Зони на мисълта (1)
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- A Deepness in the Sky, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Анелия Янева, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- Dargor(2016 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2016 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2016 г.)
Издание:
Върнър Виндж. Дълбина в небето
Американска, първо издание
Превод: Анелия Янева
Редактор: Валери Манолов
Коректор: Персида Бочева
Предпечатна подготовка: „Квазар“
Издателство „Лира Принт“ — 2002 г.
ISBN 954–8610–57–8
Издание:
Върнър Виндж. Убежище в дълбината
Американска, първо издание
Превод: Десислава Брендьорфер, Светлана Колмогорова
Редактор: Персида Бочева
Предпечатна подготовка: „Квазар“
Формат 60×90/16
Печатни коли 25
Издателство „Лира Принт“ — 2002 г.
ISBN 954–8610–59–6
История
- —Добавяне
43.
Откриването на Северната лапа беше върховата точка на това Бдение, на всички Бдения досега. И до края на Изгнанието едва ли щеше да има по-голямо зрелище. Дори Чуенг Хо, сътворили парка, бяха поразени от постигнатото с толкова ограничени възможности. Май в твърденията на Томас Нау за системата на Фокуса и инициативата на Чуенг Хо имаше нещо вярно.
След лудорията на Джау Ксин празненството прекъсна за Ксек. Поне трима души бяха паднали във водата. Известно време над езерото се поклащаха водни капки с диаметър около един метър. Пастирът помоли гостите да се върнат при беседката и да изчакат успокояването на водната повърхност. Разменните бонове на стотици хора бяха изразходвани за доставката на храна и напитки за празненството и обичайните глупаци — между които най-явно Фам Тринли — се напиха до козирката.
В крайна сметка гостите се изнесоха навън и вратите в склоновете на хълма се затвориха зад гърба им. Самият Езр беше убеден, че това е последният път, когато такава измет е поканена в именията на Пастира. Сганта беше направила възможно съществуването на парка, а Киви несъмнено се забавляваше през всяка секунда от изграждането му. Но Томас Нау започваше да насочва празненството към неговия край. Копелето е умно! С цената на един отегчителен следобед Пастирът спечели повече доброжелатели отвсякога. Няколко десетилетия тирания не можеха да накарат Чуенг Хо да забравят своето наследство… Нау обаче представи положението като двусмислена свобода. Фокусът е робия! Но Томас Нау обещаваше, че в края на Изгнанието ще освободи „умните глави“. И Езр не успяваше да изпитва омраза към Чуенг Хо, които приемаха такава позиция. Много иначе свободолюбиви цивилизации също допускаха частичното робство. Във всички случаи обещанията на Нау са лъжливи!
Безжизненото тяло на Анне Рейнолт беше открито четири Ксек след края на празненството. През целия следващ ден се носеха слухове и хората бяха изплашени. Някои казваха, че при Рейнолт е настъпила истинска мозъчна смърт и че съобщенията са чиста лъжа. Други твърдяха, че Ритцер Брюхел не е бил в камерата за летаргичен сън и е инсценирал мозъчния инсулт. Но Езр имаше своя собствена теория. След всичките тези години Фам Нувен най-после е предприел конкретни действия.
Двайсет Ксек след началото на работния ден ръководените от „умните глави“ два разследващи екипа стигнаха до задънена улица — временно зацепване, с което Рейнолт би се справила за няколко секунди. Фуонг и Силипан се блъскаха над проблема шест Ксек, след което съобщиха, че работата на „умните глави“ ще бъде прекратена до края на деня. Не, не бяха преводачи, но Триксия работеше с един от тях, някакъв геолог. Езр се опита да посети Хамърфест.
— Не си в списъка, приятел — заяви застаналия пред товарната врата пазач, всъщност един от главорезите на Омо. — Хамърфест е затворен за посещения.
— И докога?
— Не знам. Следи съобщенията.
В крайна сметка Езр се озова сред събралата се в пивницата на Бени тълпа Чуенг Хо и половината от хората на Новородените. Той се закрепи на масата с Джау и Рита. Фам също беше там. Безспорно махмурлукът го мъчеше.
Джау Ксин имаше собствено мнение за случилото се:
— Рейнолт трябваше да пренастрои пилотите ми. Не е сериозна работа, но без това обучението се скапва.
— Ти пък от какво се оплакваш? Машината още работи, нали? Ние обаче се мъчим да направим анализ на напредъка на Паяците в покоряването на космоса… А сега разпределените към нас „умни глави“ са вън от играта. Е, имам представа от химия и техника, но няма как да вкарам всички данни в…
Фам гръмогласно се разсмя. Държеше главата си с две ръце.
— Стига сте мрънкали! Поведението ви ме кара да си задавам въпроси за „превъзходството“ на Новородените. Един човек е излязъл извън строя и цялата ви организация се разпада. Къде ви е превъзходството в този случай?
Обикновено Рита Лиао беше спокоен човек, но сега отправи към Фам убийствен поглед.
— Забрави ли, че вие, Чуенг Хо, унищожихте нашето превъзходство? Когато дойдохме тук, разполагахме с десет пъти по-голям персонал в клиниката и той беше достатъчен да поддържа правилното функциониране на системите.
Възцари се неловко мълчание. Фам погледна Рита, но не се впусна в спора. След малко рязко сви рамене — движение, което всички познаваха: Тринли беше изпаднал в затруднено положение, но не желаеше да отстъпи или да се извини.
— Ей, Тръд! — един глас от съседната маса наруши мълчанието.
Силипан ги гледаше отдолу. Беше изминал половината разстояние от входа на кръчмата до тяхната маса. Все още носеше униформената тога на Новородените, но от вчера по нея се бяха появили още петна, които вече не бяха артистични нюанси.
Тишината се пръсна. Хората крещяха въпроси, канеха Тръд да се издигне и да ги осведоми. Той се плъзна през лозите към масата на Джау Ксин. Около нея нямаше празни места и те преместиха още една маса, за да се съберат. Езр се озова почти очи в очи със Силипан, макар лицето на другия да бе извърнато на другата страна. Хората от съседните маси ги обградиха в тесен кръг, като се задържаха за сплетената растителност.
— Кога ще стигнеш до някакви резултати, Тръд? Имам „умни глави“ в резерва, чакат отговори…
— … Само толкова можем да направим с наличния хардуер и…
— В името на всемогъщия Бог на Търговията! Дайте на човека възможност! — изгърмя високо и гневно гласът на Фам.
Беше типичният за Тринли подход — същата агресивност, но насочена в посока, която да го измъкне от неловкото положение. Но Езр забеляза, че тонът му въздейства на тълпата.
Силипан с благодарност погледна Фам. Самочувствието на техника днес беше доста разклатено. Под очите му се бяха вдълбали тъмни кръгове, а ръката му леко потреперваше, докато вдигаше напитката, която Бени постави пред него.
— Как е тя, Тръд? — съчувствено и тихо попита Джау. — Чухме… чухме, че мозъкът й е мъртъв…
— Не, не! — Тръд поклати глава и уморено се усмихна. — Рейнолт ще се възстанови изцяло с изключение на може би една година ретроградна амнезия. Положението ще бъде малко объркано, докато я върнем отново в строя. Съжалявам за проблемите. Досега отдавна да съм се справил е тях… — в гласа му се прокрадна част от старото самохвалство, — но ми възложиха една по-важна задача…
— Какво се е случило в действителност?
Бени се появи с поднос пипалца от скариди — най-вкусното му блюдо. Силипан се нахвърли лакомо към храната, без да отговори на въпроса. Отговорът на Тръд никога не бе очакван с по-голямо нетърпение. Хората буквално стаяваха дъх да чуят мнението му. Езр беше сигурен, че той осъзнава това и се наслаждава на повсеместното и пълно внимание. Същевременно Тръд бе прекалено скапан, за да разсъждава логично. Идеално поддържаната му униформа сега направо вонеше. Вилицата му тегелираше неуморно от чинията до устата му. След известно време той погледна с премрежени очи към човека, задал въпроса.
— Какво се е случило? Не сме сигурни. През последната година Рейнолт се промени — разбира се, все още е под Фокус, но не добре настроена. Признаците са почти незабележими. Само професионалист би ги доловил. Самият аз за малко да не им обърна внимание. Изглежда, че тя е зациклила в някакъв незначителен проект. Знаете, как се вманиачават „умните глави“. Разликата е, че Рейнолт извършваше настройката си сама и аз не можех да направя абсолютно нищо. Ще ви кажа направо, тази гадна история ме кара да се чувствам ужасно. Тъкмо се канех да докладвам на Пастира и…
Тръд се поколеба. Явно проумя, че самохвалството му няма да мине без последствия.
— Както и да е, по всичко личи, че тя се е помъчила да нагласи напрежението на някои от МРИ-регулаторите. Може би е знаела, че се нуждае от донастройка. Не знам. Свалила е предпазния си шлем и е започнала диагностиката. Най-вероятно контролиращият софтуер е дал някакъв случаен дефект. Все още се мъчим да си обясним случилото се. В крайна сметка контролният импулс е ударил право лицето й. Открихме парченце от скалпа й зад устройствата, където е агонизирала. За щастие, стимулираната продукция на вируса е алфа-ретроксна. Тя е получила сътресение и свръхдоза ректрокс… Но както казах, всичко е поправимо. След четирийсет дни обичаната от всички Рейнолт ще бъде при нас — и той тихо се засмя.
— Но без скорошни спомени?
— Разбира се, „умните глави“ нямат хардуер. Нямат копията на спомените си.
Около масата се разнесе неясно мърморене, но Рита Лиао изрази идеята с думи:
— Това е много съмнително. Като че ли някой е искал да изключи мозъка й… — тя се поколеба. По-рано същия ден самата Рита пускаше слухове за Ритцер Брюхел. Това доказваше колко далеч са стигнали Новородените — да си пъхат носовете в работа, която представлява конфликт между Пастири. — Пастир Нау провери ли статуса на летаргичния сън на помощника си?
— И на неговите агенти? — произнесе един Чуенг Хо зад Езр.
Тръд хвърли вилицата върху масата.
— Какво си въобразявате! — изкрещя той гневно и пронизително. — Пастирът е разгледал всички възможности… извънредно внимателно! — той си пое дълбоко дъх и явно проумя, че цената на славата е прекалено висока за него. — Можете да бъдете напълно уверени, че Пастирът приема случилото се напълно сериозно. Но разберете — притокът на ретрокс просто не е бил ограничен навреме. Напълно е възможен подобен инцидент. Амнезията ще бъде временно явление. Ако някой е направил това, той не е глупак. Тя можеше да бъде убита и всичко щеше да изглежда по същия начин — само един инцидент.
За момент всички замълчаха, Фам огледа лицата на присъстващите. Силипан вдигна вилицата, после отново я остави на масата. Взираше се в недовършената порция пипалца от скариди.
— Боже, колко съм уморен! Влизам в дежурство след… проклятие! След петнайсет Ксек.
Рита потупа с длан ръката му.
— Е, радвам се, че се отби и ни разказа истинската история.
Сред наобиколилите го хора се разнесе одобрително мърморене.
— Известно време Бил и аз ще водим парада. Всичко зависи от нас — Тръд обходи с поглед лицата на присъстващите в търсене на подкрепа.
В гласа му се преплитаха гордост и страх.
Двамата се срещнаха по-късно същия ден, в буферното пространство на външния корпус. Уговорката беше много отпреди откриването на Езерния парк. И Езр тръпнеше от нетърпение и страх. Срещата, на която ще изложи пред Фам Нувен позицията си за Фокуса. Ще произнеса кратката си реч, ще изрека съображенията си. Дали ще е достатъчно?
Езр бързо отмина оранжериите на Фонг. Ярките светлини и миризмата на гниеща растителност изчезнаха постепенно. А мракът, който го обгърна, бе прекалено плътен за човешки очи. Преди осем години първата среща с Нувен се проведе под слабото сияние на слънцето. А сега над корпуса се виждаше само тъмнина.
Но днес Езр разполагаше и с друго зрение… Той включи локализатора на слепоочието си. Появи се призрачно изображение. Цветовете в картината бяха само оттенъци на жълтото. Такива можеш да видиш, като притиснеш силно с пръст ъгълчето на окото си. Но светлината не предоставяше достатъчна информация. Езр дълго и упорито изпълняваше упражненията, които му показа Фам. И вече жълтата светлина му разкриваше сферичните стени на мембраните на балоните и външния корпус. Понякога гледката се размиваше. Друг път перспективата се изкривяваше под краката му или зад главата му. Но с правилните команди и пълно съсредоточаване той можеше да види там, където обикновеният човек беше сляп. А Фам е по-добър от мен. Нувен използва локализаторите като своя лична собственост.
Фам Нувен беше отпред над главата му, скрит зад една спойка на стената. Само фактът, че зад него имаше локализатори, издаваше местоположението му. Докато Езр изминаваше последните делящи ги метри, картината затрептя. Фам пренасочваше миниатюрните си слуги в различно съзвездие.
— Добре, да бъдем кратки — каза той и застана пред Езр.
Жълтите псевдо-светлини обагриха измършавялото му, изнурено лице. Не беше се отказал от самоличността на Тринли. Не, приличаше повече на препилия Фам, когото беше видял в кръчмата. Само че изражението му криеше още нещо.
— Ти… ти ми обеща две хиляди секунди.
— Да, но положението се промени. Или не си забелязал?
— Много неща забелязах. Мисля, че е време най-после да поговорим откровено. Нау наистина се възхищава от теб… Знаеш това, нали?
— Нау е прекрасен лъжец!
— Да, но разказите, които ми показа, или поне голяма част от тях са достоверни. Фам, двамата с теб вече не едно Бдение работим заедно. Много мислех за историите, които леля ми и прачичовците ми обикновено разказваха за теб… Преодолях култа си към героя. И в крайна сметка осъзнах колко трябва… колко трябва… да обичаш… Фокуса. Ти ми даде безброй обещания, но всички бяха внимателно обмислени. Исках да победиш Нау и да възвърнеш всичко, което изгубихме… Но преди всичко ти се стремиш към Фокуса, нали?
Възцарилата се тишина се проточи над пет секунди. Как ще отговори на директния ми въпрос? Най-после Фам заговори. Гласът му скърцаше:
— Фокусът е ключът към създаването на цивилизация, която ще живее вечно — из цялото Обитавано от хора космическо пространство.
— Фокусът е робство, Фам! — тихо възрази Езр. — Ти, разбира се, осъзнаваш това. И мисля, че в дъното на душата си и ти го мразиш. Замле Енг… се превърна в твоето тайно прикритие, но аз смятам, че това е повикът на сърцето ти.
Една секунда Фам безмълвно се взираше в него. Устата му се изкриви.
— Ти си глупак, Езр Вин! Прочете разказите на Нау, и пак нищо не си разбрал. На времето аз бях предаден от една Вин! И няма да допусна това да се повтори. Да не мислиш, че ще те оставя жив, ако застанеш на пътя ми.
Фам се плъзна по-близо към него. Изведнъж вътрешното зрение на Вин изчезна. Беше изключен от цялата мрежа на локализаторите. Езр вдигна ръце и обърна длани нагоре.
— Не знам. Но аз също съм Вин, пряк потомък на Сура, както и твой. Ние сме фамилията на неразгаданите тайни. Трябваше да ми разкажат истината за Зева Бризго. Но дори когато бях дете, дочувах това-онова, смътни намеци. Фамилията не те е забравила. Дори имаме мото, което никога не изричаме пред чужди хора: „Дължим всичко на Фам Нувен, да бъде благословено името му!“ И трябва да говоря с теб, без значение дали ще ме убиеш — Езр впери очи в непрогледния мрак. Дори нямаше представа къде се намира събеседникът му в този момент. — А след вчерашния ден… Мисля, че ще ме изслушаш. Мисля, че няма от какво да се страхувам.
— След вчерашния ден ли? — прозвуча наблизо ядосаният глас на Фам. — Малко змийче от фамилията Вин, какво изобщо може да знаеш за вчера?
Езр погледна в посоката, от която се разнасяше гласът. В интонацията му имаше нещо странно, една омраза, която прескачаше всички предели на разума. Какво се случи с Рейнолт? Нещата тръгнаха в съвсем погрешна посока, но той трябваше да произнесе думите, които си бе подготвил:
— Ти не си я убил. Вярвам на казаното от Тръд. Можел си да я убиеш и смъртта й пак да прилича на нещастен случай. Затова смятам, че открих къде разказите на Нау са истина и откъде започва лъжата — Езр протегна напред ръце и постави длани върху раменете на Фам. Напрегнато се взираше в тъмнината. — Фам! През целия си живот ти си бил неразбран. А твоята гениалност ни е превърнала в това, което сме днес. Но ти си се стремил към нещо по-голямо. Желанието ти не е запазено в историите на Чуенг Хо, но аз го разбрах от разказите на Нау. Ти си имал удивителна мечта, Фам. Фокусът може да я превърне в действителност… но цената е прекалено висока!
След миг тишина се разнесе звук, който наподобяваше рев на ранено животно. Изведнъж ръцете на Езр отхвръкнаха встрани и пръстите на Фам се впиха в гърлото му. Хватката им беше желязна и заглуши вика му. Смайването на Вин се разсея и съзнанието му се понесе към абсолютния мрак…
И тогава натискът върху гърлото му престана. Пред очите на Вин искряха ослепително бели звезди, които пулсираха в синхрон с тихо пукане. Той се задъха, зашеметен. Мъчеше се да разбере. Фам беше стопил преобразувателите на всички близкостоящи локализатори. Пулсиращите искри показваха Фам в забавен кадър. В очите му пламтеше безумие, каквото Езр никога не бе виждал.
Светлинките се отдалечаваха. Но разрушението се носеше към тях. Езр успя да изграчи ужасено:
— Фам, нашето прикритие. Без локализаторите…
Последните миниатюрни проблясъци озариха ироничната усмивка по лицето на Фам.
— Без локализаторите сме мъртви! Умри, малки Вин! Вече не ми пука!
Езр чу, че той се обърна и изчезна в мрака. Сам сред непрогледния мрак и абсолютната тишина. А смъртта се спотайваше само на няколко Ксек. И независимо от отчаяните усилия, Езр не откри признак от мрежата на локализаторите.
Какво правиш, когато мечтата ти умре? Фам се носеше сам в тъмната си стая. Обмисляше този въпрос с известно любопитство, граничещо с безразличие. Далечно кътче на съзнанието му си даваше сметка за дупката, която проби в мрежата на локализаторите. Мрежата беше здрава. Системата на съгледвачите на Новородените нямаше да отчете автоматично срива. Но без внимателна ревизия новината за пробива постепенно ще стигне до тях. Смътно си спомняше, че Езр направи отчаян опит да прикрие взрива. Чудно, но момчето не влоши положението, но и той не отправяше молитви за прикритие. Най-много след няколкостотин секунди Омо ще алармира Брюхел… и всичко ще свърши. Но това вече нямаше никакво значение.
Какво правиш, когато мечтата ти умре?
През живота си всеки загубва мечтите си. Всички остаряват. В началото, когато животът изглежда толкова красив, това е обещание, което обаче изчезва с отлитането на годините.
Но не и мечтата на Фам. Той преследваше целта си през разстояние повече от петстотин светлинни години и през три хиляди години обективно време. Това беше мечта за едно обединено човечество, където справедливостта няма да бъде само пулсираща искра, а неизменно сияние, което ще облива цялото Обитавано от хора космическо пространство. Той мечтаеше за цивилизация, чиито континенти нямаше да пламтят в пожари и чиито владетели няма да дават децата си като заложници. Когато Сами го измъкна от гробището при Лоусиндер, Фам умираше. Но не и неговата мечта. Мечтата блестеше ярко както винаги в съзнанието му, поглъщаше го.
А тук той откри инструмента, чрез който мечтата му ще стане действителност. Фокусът, достатъчно тайна и напреднала автоматика, способна да управлява една междузвездна цивилизация. Фокусът можеше да създаде расата от „любящи роби“, за създаването на която Сура се беше шегувала. Какво от това, че беше робство? Имаше толкова по-жестоки несправедливости, които Фокусът би премахнал завинаги.
Може би.
Извърна очи от Еджил Манри, който сега представляваше само едно сканиращо устройство. Извърнал очи и от Триксия Бонзол и от всички останали, затворени години наред в тесните си клетки. Но вчера беше принуден да погледне Анне Рейнолт, изправена сама срещу силата на Фокуса, прекарала живота си в опити на устои на неговата власт. Подробностите смаяха Фам, но той продължаваше да се заблуждава, че това не е част от цената за осъществяването на неговата мечта. Анне беше една по-велика Синди Дюкан.
А днес, Езр Вин и неговата прочувствена реч. Цената е препалено висока! Езр Вин!
Фам можеше да осъществи своята мечта… ако се откаже от причините за нея.
Веднъж вече един Вин се изправи между него и окончателния му успех. Дано змийчето Вин да пукне! Дано всички умрат! Дано загина и аз!
Фам се обърна към самия себе си. Внезапно осъзна, че хлипа. Ако не се броят преструвките… не беше плакал откакто… не помнеше… може би от дните в другия край на живота си, когато за първи път стъпи на борда на „Рипрайз“…
И така, какво правиш, когато мечтата ти умре?
Когато мечтата ти умре, ти се отказваш от нея.
И после какво ти остава?
Фам не знаеше колко време мислите му се носят в нищото. После още веднъж осъзна, че от мрежата на локализаторите около него проблясват картини: долу на астероида фокусираните роби бяха наблъскани със стотици в Хамърфест… Анне Рейнолт спеше в килия, не по-голяма от останалите…
Те заслужаваха по-добра участ от тази, която ги сполетя. Те заслужаваха по-добра съдба от тази, която им отреди Томас Нау. Анне заслужаваше по-добър живот.
Фам протегна ръка и през мрежата нежно докосна Езр Вин, премествайки го встрани. Присъедини се към усилията на момчето и започна да изгражда от тях убедително прикритие. Имаше тънки подробности: драскотините по врата на Вин, нуждата от десет хиляди нови локализатора във вътрешното пространство на лагера. Можеше да се справи с тях, а в дългосрочен план…
С времето Анне Рейнолт ще се възстанови от това, което й причини. А когато това се случеше, играта на котка и мишка щеше да се поднови. Но този път той трябваше да защити и нея, и всички други роби. Щеше да бъде още по-трудно отколкото досега. Но може би с помощта на Езр Вин, ако се сработеха в истински екип… Плановете се оформяха и подреждаха в главата на Фам. Разликата от мечтата да счупиш Колелото на историята беше голяма, но сега изпитваше необикновеното, нарастващо удоволствие да правиш това, което чувстваш за правилно.
И преди да потъне в дълбоката прегръдка на съня, той си спомни Гунар Ларсон, благата ирония на възрастния човек. Сети се за думите на стареца, че Фам разбира ограниченията в самото естество на природата и ги приема. Е, май е бил прав! Странно. През всичките тези години в тази стая той беше лежал буден. Скърцаше със зъби. Кроеше планове и се отдаваше на мечти какво може да постигне с Фокуса. А сега се отказа от всичко това. И пак кроеше планове, пак под угрозата на смъртни опасности… Но за първи път от толкова време се чувстваше… умиротворен.
Тази нощ сънува Сура. И за първи път не изпита болка.