Върнър Виндж
Дълбина в небето (10)

7.

По силата на правилника Фам Тринли нямаше право да стои на флагманския капитански мостик, камо ли пък по време на толкова сериозна операция. Въпреки че старият човек се беше разположил в креслото на един от командирите, той на практика не вършеше нищо. Тринли беше военен програмист трети ранг, макар никой да не го беше виждал да прави нещо смислено дори за толкова ниска длъжност. Той сякаш идваше и си отиваше заради едното удоволствие и прекарваше повечето време в залата за почивка на персонала. На всички обаче беше известна необяснимата слабост на флотски командир Парк да „почита възрастните“. Очевидно Фам Тринли щеше да остане на заплата, чак докато не причини някоя непоправима вреда.

В момента Тринли седеше полузагърбил своя пост с киселото изражение на човек, който има проблеми с храносмилането и се вслушваше в тихите разговори, заповедите и отговорите на екипажа. Погледът му се плъзгаше небрежно покрай техническия персонал и въоръжената охрана, разположена на обичайните места.

Съвместното кацане на корабите на Чуенг Хо и Новородените приличаше по-скоро на взаимно дебнене. Недоверието към „партньорите“ постепенно обзе всички хора на капитан Парк — от обикновените членове на екипажа до висшестоящите в управлението. Ето защо нямаше комбинирани екипажи от двете флоти, а комуникационната система беше дублирана. Капитан Парк раздели флотата си на три групи, всяка една от които отговаряше за определена част от операцията на повърхността на планетата. Корабите на Новородените, техните спускателни апарати и всеки член на екипажите бяха следени дали не подготвят някой коварен ход.

Картината на капитанския мостик напълно потвърждаваше това. Ориентирайки се по „източното“ съзвездие, Тринли можеше да види три от тежкоподемните сонди на Новородените да се отделят от замръзналото дъно на океана, събрали в резервоарите си четвърт милион тона лед. Приключваха шестото товарене по време на тази операция. Повърхността беше ярко осветена от пламъка на ракетите. Тринли можеше ясно да различи изкопаната на стотици метри дълбочина дупка. Образувалата се пара обаче скриваше работата, която кипеше на морското дъно. Ако се съди по звука, явно почвата на шелфа съдържаше доста метали. Сондите ги изравяха също така безразборно, както дълбаеха и леда.

„За сега не се забелязва нищо подозрително, макар че нещата могат да се променят, когато дойде ред всеки да получи своя пай.“

Той продължи да наблюдава картината от екраните. Двете страни се бяха споразумели да поддържат постоянен контакт между корабите; част от специалистите на Новородените имаха непрекъсната конферентна връзка с офицери от Чуенг Хо. Партньорите им се опитваха да изтръгнат и най-малките подробности, свързани с откритието на Дием в сухата долина. Много любопитно се оказа предложението на Новородените просто да заграбят артефакти от тукашната цивилизация. Твърде нетипична мисъл за представителите на Чуенг Хо. „Това е по-скоро нещо, което аз самият бих направил.“

Парк беше разпръснал повечето от микросателитите на флотата в орбиталното пространство на планетата малко преди пристигането на Новородените. В пространството наоколо се носеха десетки хиляди уреди с големината на човешки юмрук. Маневрирайки неуловимо, те успяваха да минават много по-често край корабите на Новородените, отколкото ако се разчиташе на случайността. Сигналите им постъпваха в уредите, притежаващи изкуствен интелект, с които беше оборудван капитанския мостик. Данните сочеха, че между съдовете на Новородените текат постоянни разговори, които не бяха на общата за всички честота. Разбира се, това можеше да са съвсем невинни уточнения относно автоматичната настройка. По-вероятно бе обаче да е координиране на тайна военна операция, подготвяна коварно от противника. (А Фам Тринли винаги беше смятал Новородените за врагове.)

Естествено, екипът на Парк веднага анализира данните. Воините на Чуенг Хо бяха умни, енергични и схватливи, макар и по своя си превзет начин. Тринли наблюдаваше как трима от тях спорят относно характера на излъчване в емисиите между корабите на Новородените. Според един от по-младите беше някаква комбинация между вълново и лъчисто излъчване, сложно оплетени помежду си. Ако е наистина така, то не се различаваше особено от най-добрите електронни технологии на Чуенг Хо… А това звучеше невероятно. Главният само се смръщи като чу теорията на своя подчинен, сякаш неговата версия му причиняваше главобол. „Боже, дори и тези, които са участвали в истинска битка, не биха могли да схванат същността на спора им.“ За миг Тринли доби по-кисело изражение дори от главния офицер.

Внезапно един глас изрече право в ухото му:

— За какво си се размислил, Фам?

Тринли изпъшка тежко и смотолеви отговора пред комуникатора като се стараеше почти да не движи устни:

— Тая работа направо смърди, Сами. Но ти прекрасно знаеш това.

— Щях да съм по-спокоен, ако си на някой от контролните центрове.

Капитанският мостик на „Фам Нувен“ имаше по-скоро представителни функции, докато истинската работа кипеше в контролните центрове, пръснати из целия кораб. Там работеха двойно повече членове на екипажа, отколкото имаше на мостика. Според ръководството по този начин корабът ставаше по-труден за превземане. Но само на теория.

— Мога да върша и по-полезна работа от тази тук. — Старият човек се издигна във въздуха над капитанското кресло, бавно се понесе зад техническия персонал, подмина екрана, върху който следяха работата на сондите, после другия, предаващ гледка от сухата долина и групата на Дием, която тъкмо се приготвяше да тръгне обратно, лицата на Новородените с решително изражение… Накрая стигна контролните монитори, на които се изписваха компютърните данни. Никой не забеляза присъствието му с изключение на онези, които разбута, за да слезе от мостика. Сами Парк го изгледа изпитателно. Тринли отвърна на флотския командир с леко кимване на глава.

„Безгръбначни негодници, почти всички са такива.“ Единствено Сами и Кира Пен Лизолет разбираха необходимостта да атакуват първи. И въпреки това не им се удаде да убедят нито един от членовете на Търговския съвет. Дори след като се срещна лице в лице с Новородените съветът не успя да прозре опасността от коварство и измама. Вместо това оставиха Вин да решава вместо тях. Вин!

Тринли продължи да се носи надолу по коридора и намали едва когато трябваше да спре пред люка, набелязан от по-рано. Той насочи дистанционното към него. „Можех да накарам Лизолет да се разбунтува.“ Заместник флотският капитан разполагаше със собствен екипаж — „Невидимата ръка“ на Чуенг Хо. Разпалването на бунт не беше просто дръзка хипотеза. Започнеше ли Лизолет, Сами и останалите със сигурност щяха да се присъединят към нея.

Той се вмъкна в помещението и се качи на една от совалките. „Не, измивам си ръцете от всички тях.“ Болката, която усещаше ниско в тила си, взе да се разраства. Обикновено напрежението не му се отразяваше по този начин. Той разтърси глава. Добре де, не поиска от Лизолет да се разбунтува, защото тя бе от малцината с чувство за чест. Ето защо сега му се налагаше да се оправя сам. Сами все пак трябва да е взел някакво оръжие. Тринли се ухили, представяйки си близкото бъдеще. „Дори ония да атакуват първи, бас ловя, че ние до последно ще се бием.“

Совалката напусна пределите на флагманския кораб на Чуенг Хо. През това време Тринли преценяваше евентуалните рискове и обмисляше следващия ход. Как ли би реагирала отсрещната страна? Ако се забавеха още малко, той щеше да се добере някак до тайния склад за оръжие на Сами… И сам ще вдигне бунт, дори никой да не го подкрепи.

Налице бяха много доказателства за коварство и измама, но дори Фам Тринли пропусна най-очебийното. Трябва най-напред да се досетиш за вида атака, който се готви, за да разбереш кога наближава тя.

 

 

Езр Вин дори не подозираше за военната подготовка, която кипеше над главата му. Ксек, прекарани на повърхността, бяха изпълнени с тежка и поглъщаща работа, от която не остана много време да го загризе съмнение. През целия си досегашен живот той бе прекарал едва няколко десетки Мсек на повърхността на някоя планета. Въпреки предварителната подготовка и медикаментите на Чуенг Хо, той все пак чувстваше натоварването. Първите Ксек минаха относително леко, но сега всеки негов мускул напомняше за себе си. За щастие не беше единственият, поддал се на физическото напрежение. По всичко личеше, че цялата група е на предела на издръжливостта си. Последните им сили отидоха в безкрайни и педантични проверки да не са оставили боклук или други признаци за своето присъствие, които биха оцелели след появата на Изчезващата. Водачът Дием си изкълчи глезена по обратния път към спускателния апарат. Ако не разполагаха с лебедка, връщането ставаше невъзможно. Когато най-сетне се озоваха на борда, дори свалянето и прибирането на скафандрите представляваше непоносимо усилие.

— Мили боже — стовари се Бени на съседната седалка до Вин. Навсякъде из помещението се разнесоха стонове, когато апаратът се вдигна във въздуха. Но независимо от болката и умората Вин изпитваше огромна наслада от свършената работа. Само от това единствено кацане флотата научи много повече, отколкото от дългогодишните проучвания досега. Ето защо изпитваха по-скоро сладка болка.

Хората от групата на Дием почти не говореха помежду си и свистенето на пламъка в дюзата беше единственият шум. Те обаче го усещаха дори в костите си. Вин все още следеше с половин ухо разговорите в орбита, но гласът на Триксия не се чуваше в тях. Вече никой не се обръщаше към хората на Дием. Грешка: Киви се опитваше да се свърже с него, но Езр беше твърде изморен, за да издържи тона на хлапето.

От другата страна на планетата сондажите изоставаха от графика. Бяха успели да разчупят милиони тонове от замръзналия океан, но парата, която се образува при взривовете, затрудняваше останалата част от работата. Един от Новородените — Брюхел — се оплакваше, че са загубили връзка с една от сондите.

— Този проблем се дължи на вашето местоположение, сър — чу се гласът на един от техническите специалисти на Чуенг Хо. — Ние виждаме всичките. Три от тях са още на повърхността; едната почти не се вижда от парата, но иначе не личи да има проблеми. Други три набират височина, стабилно се издигат, на безопасно разстояние една от друга… Един момент… — Минаха секунди. По друг канал алармираха за медицински проблем; явно някой беше получил припадък от нулевата гравитация. После диспечерът на полетите отново се появи в ефир: — Много странно, изгубихме картина от сондажите по източното крайбрежие.

— Надявам се, че имате резервен канал за връзка.

Гласът на Брюхел звучеше остро и сприхаво.

Специалистът от Чуенг Хо не отговори.

Трети глас:

— Току-що получихме сигнал за авария. Мислех, че вашите хора са приключили с взривовете на повърхността.

— Точно така, приключиха! — гласът на Брюхел беше изпълнен с негодувание.

— Получихме още три аварийни сигнала. Предлагам… Тъй вярно, сър!

Аварийни сигнали? Вин направи усилие да се изправи, но ускорението беше толкова голямо, че го прикова към креслото. „Кажи още нещо, дявол те взел!“ Но човекът, който преди малко извика „Тъй вярно, сър!“ — очевидно някой от военните на Чуенг Хо, ако се съди по произношението — вече не беше в ефир; най-вероятно превключи на някоя от кодираните честоти.

Гласът на представителя на Новородените стана пресеклив от гняв.

— Искам да говоря с някой от ръководителите ви. Незабавно. Не е трудно да разберем, че ни държите под прицел с вашите лазери, когато лъчите ни заслепяват. Веднага ги отклонете или ще съжалявате!

Визьорът на Езр притъмня и пред очите му се откроиха стените на спускателния апарат. Тук-там по тях личаха следи от тапети, но явно нещо с видеото не беше наред, защото картината примигваше и се местеше хаотично.

— Проклятие!

Беше гласът на Джими Дием. Водачът на групата се намираше в предната част на кабината, затиснат от ускорението в командирското кресло. Някой повръщаше зад гърба на Вин. Приличаше на кошмар, в който изведнъж всичко се обръща с главата надолу.

В този момент двигателите на апарата спряха. За три секунди непоносимата тежест на ускорението най-сетне освободи гърдите на Вин и той бавно се отпусна във въздуха. Натисна бутона, който освобождаваше предпазните колани и се понесе към Дием. От мястото си под тавана лесно можеше да наблюдава контролното табло, без да пречи на работата на Дием.

— Наистина ли стреляме срещу тях?

„Боже, как ме боли главата!“ Когато се опита да се съсредоточи върху данните от контролните монитори, пред очите му падна пелена.

Дием извърна глава, за да погледне Езр. По неговото изражение личеше колко силна е болката; приятелят му вече не можеше дори да шавне.

— Нямам представа какво правим. Прекъсната е двупосочната видеовръзка. Вържи се пак за креслото… — И той отново се наведе над контролното табло. — Всички комуникации във флотата преминаха на най-високата степен на секретност, а ние сме едва на предпоследно ниво на кодиране.

Това означаваше, че ще получават съвсем ограничена информация извън директните заповеди от офицерите на Парк.

Вин се отблъсна от тавана и се понесе обратно към другия край на кабината. Спускателният апарат правеше завъртане около своята ос — нещо като предпазна мярка, макар автопилотът да не бе дал никакъв сигнал. По-вероятно беше ръководството на флотата да ги готви за нова мисия. Вин се привърза към креслото в мига, в който двигателите на апарата заработиха и върху им се стовари налягане от десет атмосфери.

— Препращат ни по-ниско в орбита… Но не виждам някой да ни посреща — каза Дием. Той удряше несръчно по клавиатурата, изписвайки паролата. — Добре, ще направя собствено разследване… Само се надявам Парк да не е прекалено ядосан…

Отзад пак се дочу шум от повръщане. Дием понечи да се обърне и се намръщи.

— Ти си по-подвижен, Вин, помогни с каквото можеш.

Езр се смъкна от мястото си и стъпи на пътечката между креслата, позволявайки на ускорението от излитането да го движи напред. За Чуенг Хо беше нещо обичайно да живеят при резки амплитуди в налягането. С помощта на медикаменти и правилно дишане те избягваха това да се отрази фатално на организма им. Въпреки това сега храната на Цуфе До и Фам Патил отказваше да остане в стомасите им, а Бени Уен се беше свил на кълбо, сякаш някой го е опаковал като денк. Той стискаше главата си и агонизираше.

— Налягането, налягането…

Вин се закрепи близо до Патил и До и внимателно изсмука с вакуум апарата лепкавата каша около седалките им. Цуфе вдигна очи към него, а погледът й издаваше огромното неудобство, което изпитва.

— Повече никога няма да ям синтетична храна.

— Вината не е в теб — отвърна Вин и се насили да не обръща внимание на болката в главата, която ставаше все по-остра.

„Глупак, глупак, глупак. Как можа толкова време да не разбереш какво се случва в действителност!“ Не Чуенг Хо атакуваха Новородените, а точно обратното!

Внезапно върху мониторите пак се появи гледка от заобикалящия ги космос.

— Сега сме на локална честота — прозвуча гласът на Дием в слушалките му. Думите на водача бяха резки и накъсани. — Пет атмосферни бомби откъм позициите на Новородените… Цел — флагманският кораб на Парк.

Вин се надвеси през редицата седалки и надникна. Джетовете ракетоносачи се отправиха някъде извън тяхното зрително поле. Приличаха на падащи звезди, чиято скорост постепенно се увеличава. Петте тела все повече наближаваха флагманския кораб на Чуенг Хо „Фам Нувен“. Придвижването им обаче явно не бе толкова безпрепятствено, колкото изглеждаше на първи поглед, защото техните корпуси постоянно се тресяха.

— Сигурно ги обстрелваме с лазерите, защото непрекъснато маневрират и сменят посоката.

Една от движещите се светлини угасна.

— Свалихме единия!

Миг след това избухнаха четири ослепителни точки. Сиянието им освети цялото небе, хиляди пъти по-силно от бледото слънце.

После картината върху екрана отново се изгуби. Осветлението в кабината угасна, припламна отново и накрая настана непрогледен мрак. Задейства се аварийната система. Върху командното табло замига огърлица от червени точки, постепенно се очертаха контурите на предметите и оборудването в кабината, вентилационният отвор, аварийната капсула. Резервната система работеше безотказно, но пък беше изключително опростена. Нямаше дори картина откъм задната страна на спускателния апарат.

— Какво става с кораба на Парк, водачо? — попита Вин.

Четири взрива толкова близо край корпуса му едва ли са се разминали безнаказано. Четири ярки избухвания, образуващи правилен тетраедър, обхванал своята жертва от всички страни. Той вече не виждаше какво става навън, но тази гледка се вряза завинаги в паметта му.

— Джими! — изкрещя Вин към предната част на кабината. — Какво става с „Фам Нувен“?

Червените аварийни светлинки сякаш се люлееха наоколо; примигването им го ослепяваше.

Гласът на Дием се разнесе висок и дрезгав.

— Аз… Според мен е унищожен.

Изпепелен, изпарен, изчезнал — нито една дума не можеше да опише ужаса на случилото се.

— Засега нямам никакво потвърждение, но четири ракети… Боже, бяха точно над него!

Дочуха се и още няколко гласа, но те бяха много по-слаби от този на Джими Дием. Вин отново се запромъква обратно към него. Налягането внезапно намаля. Без светлини и автоматично управление спускателният апарат се превръщаше в същински ковчег.

За първи път в живота си Езр Вин почувства паниката на родения на твърда земя, който внезапно е изгубил ориентир и почва под краката си. Нулевата гравитация можеше да означава, че вече са пристигнали в определената точка; но тя можеше да е признак, че в момента извършват свободно падане по дъгообразна траектория, която някъде напред се пресича с повърхността на планетата…

Вин потисна ужаса си и продължи да се промъква напред. Все пак им оставаше аварийната капсула. Можеха да получат указания в последния момент. Или пък да използват автопилота, за да се доберат до някой от оцелелите кораби на Чуенг Хо. Болката в главата му стана непоносима. Червените аварийни светлини грееха все по-мъждиво. Усети как мисълта му се замъглява и го обзема паника. Повече нищо не можеше да стори.

Преди съвсем да изгуби съзнание, съдбата му даде още един шанс, един спомен: Триксия Бонзол не беше на борда на „Фам Нувен“.