Сесили фон Зигесар
Новачката (29)

29

Бухалите от „Уейвърли“ никога не отказват игра на „аз никога“, дори ако това означава да целунат Хийт Феро.

Брендън стоеше с джин тоник в ръка на партито за Черната събота — което, каква изненада, беше във вилата на Хийт Феро в Удсток, на около час от „Уейвърли“ — и говореше с Бени Кънингам. Видя Джени, която се изсипа от един „Хамър“ заедно с група момичета от хокейния отбор. Всички те бяха облечени в еднакви кашмирени пуловери с остро деколте и цвят на тиква. Пуловерът на Джени разкриваше красивата й порцеланова кожа и малко от голите й рамене. Брендън мерна широка кремава презрамка на сутиен.

След футболния мач Хийт раздаде пропуски на елита на „Уейвърли“, с които всички щяха да прекарат една нощ извън кампуса, и подбра компанията към върволицата черни лимузини „Хамър“, взети назаем от уолстрийтската фирма на баща му.

Брендън беше видял от разстояние как Хийт се приближава до Джени, заобиколена от тълпа обожатели, целува я благовъзпитано по бузата и й връчва пропуск. Дори Хийт беше принуден да я поздрави за успешното представление.

Партито беше организирано на една от задните морави на фамилното имение. Навън бе топло и тихо, и Хийт беше накарал градинаря да опъне грамадна бяла шатра и редове с блестящи коледни лампички. Шест гигантски скулптури от непрестанно разрастващата се колекция случайно закупени художествени експонати на родителите му декорираха шатрата от всички страни. Скулптурите представляваха огромни цъфтящи лилии. Чувствените им извивки събуждаха у присъстващите съвсем закономерни помисли за секс. Пък и след като бе зърнал гърдите на Джени, на човек не му оставаше друго за мислене.

Джени съгледа Брендън и забърза към него.

— Хей! Къде изчезна след мача? — възкликна тя.

— Просто тръгнах малко по-рано за насам — отговори той и бързо извърна очи встрани. Все още се чувстваше объркан от цялата тази Кели-Изи-Джени история.

— Какво има? — попита го Джени.

— Нищо.

— Джени, танцът ти беше супер! — Бени дойде и стисна ръката й. Ушите на Бени бяха увиснали под тежестта на свръхскъпите й обемисти обици от сладководни перли.

— Мерси! — Джени радостно откликна.

— Брендън, ти гледа ли го?

— Да.

Би било трудно да не го забележи. Малко евтин, но и секси в същото време. Мозъкът му едва не експлодира, когато Джени и Кели започнаха да пъчат заедно гърди и да удрят дупетата си едно в друго. Пък и беше цяло щастие да видиш как Хийт се гърчи от смущение, след римуваната обида на Джени към мъжкото му достойнство.

Джени се вгледа внимателно в Брендън и попита:

— Честно, всичко ли е наред?

— Ами… — смънка той.

— Какво има? — попита тя отново. Бени ги остави. — Не искаш ли да ми кажеш?

Той хапеше устни. Не можеше да каже какво чувства. Беше ли объркан заради Кели? Или беше ядосан на Джени, задето си пада по Изи? Или му беше досадно, че е отново на училище? Или…? В този момент над тълпата премина пронизителен вик: „Джени!“. Брендън и Джени извърнаха глави. Селин седеше точно отсреща на снежнобял кожен диван. Брет, облечена цялата в черно, се беше настанила върху облегалката му. Кели заемаше място от другата страна на дивана и пушеше през тънко сребърно цигаре. Сърцето на Брендън започна да бие по-учестено.

— Джени, ела насам! — крещеше Селин.

Джени погледна отново към Брендън и попита:

— Сигурен ли си, че си ОК?

— Джееее-нииии — Селин не спираше да кряка.

Джени погледа въпросително Брендън още няколко секунди и той осъзна, че се държи гадно. Кели си играеше с чувствата му, Джени не го харесваше, но какво от това? Джени си беше все така сладка и загрижена към него и точно в момента изглеждаше напълно щастлива.

— Сигурен съм, върви — нареди й той.

Докато тя си проправяше път към дивана, едно високо самоуверено момиче от горния курс на име Чандлър, грабна ръката й:

— Готин танц!

— Благодаря ти!

Блондинката, която стоеше до Чандлър и беше облечена в елегантна сребриста блуза и навити панталони на тънко сиво и розово райе, присви очи към Джени и попита:

— Била ли си някога модел? Изглеждаш ми много позната.

— Според мен прилича на Тинсли — добави Чандлър.

— Позирала съм за една реклама на „Ле Бест“, но само веднъж — грейна Джени.

— Да, това е! — извика момичето. — Харесвам тази реклама. Изглеждаш толкова готино в нея — суперсекси на плажа! Кой ти беше стилист?

— Джени! — пак извика Селин от дивана.

— Трябва да отида — обясни Джени на Чандлър и другото момиче. — Радвам се, че се запознахме!

Докато се промъкваше към останалите, внезапно я осени една мисъл. Нямаше никакъв смисъл да крие и да разправя разни шантави истории за полуголото модно шоу или за онази аморална нощ с „Рейвс“. Съвсем не. Джени — не Старата Джени или Новата Джени, а тази Джени сега — беше достатъчно смела, за да бъде такава, каквато е. „Обичам Уейвърли!“, мислеше си тя, потръпвайки от удоволствие. Но, за бога, можеше да я изключат… Не точно сега!

Тя се присъедини към момичетата на дивана. Селин незабавно й връчи мартини с „Ред Бул“.

— Значи не си ни сърдита? — попита Селин. — За танца на мажоретките?

— Да — Кели поклати глава, — исках да ти кажа…

— Не се безпокойте, няма проблем — увери ги Джени. Въпреки че беше доста подъл, номерът й даде шанс да бъде част от нещо, от истинска, ексклузивна „Уейвърли“ традиция. Не е ли върховно?

— Изпълнението обаче беше върхът! — изкоментира Селин. Смучеше едновременно гердана си от шарени топчета и цигара „Дънхил Ултра Лайт“.

Джени се премести до Брет, която седеше на отдалечения край на дивана и изглеждаше така, сякаш не беше спала от 96 часа.

— Изчезна след мача. Добре ли си? — попита я тя.

— Не знам — отвърна Брет механично.

— Да не би… — започна Джени.

Брет сложи пръст пред устните си, но кимна с нещастен вид.

— Какво стана?

— Не мога да говоря за това — прошепна насечено тя и поклати глава.

— Добре.

Кели хвана ръката на Брет и каза:

— Видях Джеремая, когато идвах насам. Търсеше те.

Очите на Брет се разшириха от страх.

— Каза ли му, че съм тук?

— Ъ… ами, да. Защо, имаше ли причина да не го правя? — попита Кели, като очевидно се преструваше, че не я разбира.

— По дяволите — промърмори Брет.

— Какво толкова? Все още се виждаш с него, нали?

Брет поклати яростно глава.

— Не трябваше да му казваш, че съм тук.

— Добре, извинявай! Но откъде се предполага, че мога да знам за това? — настоя Кели. — Вече нищо не ми казваш!

— Ти просто… не трябваше…

Главите на другите момичета се извръщаха ту към Брет, ту към Кели, все едно бяха зрители на тенис финала за купата „Уимбълдън“. Джени се запита дали Кели знае за Брет и г-н Далтън. Кели изрита цигарата си с петата на сините си гумени кроксове.

— И защо не искаш да виждаш Джеремая?

— Аз просто… не искам. Просто така.

— Не е достатъчно готин за теб? Ние всички не сме достатъчно готини за теб? — Кели ехидно разпитваше и въртеше език из бузата си.

— Стига — възрази Брет. — Не съм казала…

— Предпочиташ компанията на по-възрастни от нас?

Джени замръзна, а Брет направи смръщена гримаса.

— Какво трябва да означава това?

— Намери ли телефона си? — попита я Кели с наклонена глава.

— Да — Брет запали цигара. — Е, и?

— И… нищо. Аз го намерих. Просто исках да се уверя, че вече е у теб.

— Ровила си из съобщенията ми? — извиси остро глас Брет.

— Не! — отвърна обидено Кели. — Не бих направила такова нещо!

— О, да, разбира се, че не би. Както и да е. Трябва да се омитам оттук.

— За какво говори тя? — попита Селин, когато Брет се втурна бързо навън.

Кели проследяваше с твърд поглед отдалечаващата се фигура на Брет и не отговори.

— Звучи така, сякаш има проблем с момчетата — та тя дори не иска да види Джеремая! — добави Селин. — А той е толкова секси!

— О, тя няма проблеми с Джеремая — прошепна Кели. — А с г-н Далтън.

Устата на Джени зейна. О, господи! Добра приятелка беше Кели, няма що.

— Далтън? — повтори Селин. Момичетата се вторачиха в нея, замлъкнали потресено.

— Абсолютно. Те наистина… — започна Кели злорадо, но беше прекъсната от Хийт Феро. Имаше фалшив дървен викингски шлем на главата и беше свалил ризата си, та да покаже татуирания келтски символ на гърдите си.

— Ей, девойки — той преметна ръцете си върху Джени и Кели.

„Предполагам, че пак ме харесва“, иронично си помисли Джени. Не че я интересуваше.

— Похотлив съм.

Селин се изкикоти отвратено.

— Разбира се, че си, Пони — извика Бени, която се бе приближила към тях.

— Точно така. Искате ли да играем на „Аз никога“? — Хийт грабна бутилка текила от близката маса.

— Определено — бързо се съгласи Кели и отвърна очи от Брет, която се бе спряла на вратата на шатрата и трепереше цялата.

— Хубаво, но има нови правила: ако никога не си го правил, трябва да изпиеш един шот текила и да целунеш някого — обяви Хийт.

— Ти си невероятен — изхили се Бени.

— Добре — Кели шумно въздъхна. — Но само без езици!

Джени, Хийт, Сейдж, Тийг Уилямс и Бени се подредиха върху влажната трева отвън. Въздухът беше прохладен и мокър, но Джени вътрешно гореше. Мартинито й въздействаше странно.

— Кой иска да започне първи? — попита Хийт и отпи голяма глътка от бирата си „Хайнекен“.

— Аз — вдигна ръка Джени. Тя наля шотове в малки пластмасови чаши. — Окей. Значи. Ъм… Аз никога не съм правила секс на игрище.

Кели, Селин и Бени свиха рамене. Джени, Хийт и Тийг изпиха по един шот.

— Ела тук, Джени — подкани я Хийт. — Нека проверим дали ще си спомним как се прави.

„Ужас!“. Джени замаяно целуна устните на Хийт и после игриво го удари в стомаха.

— Леле-мале! — извика тя. И вместо да й се подиграят, всички се засмяха и изпиха по още един шот, ей така, за забавление.