Сесили фон Зигесар
Новачката (23)

23

По отношение на спорта един бухал от „Уейвърли“ трябва да е винаги колективен играч.

В петък следобед, преди първата за годината тренировка по хокей, Брет беше седнала в съблекалнята и дърпаше с все сила сребърния пръстен „Тифани“, подарен й от Джеремая през лятото. Нещото се беше впило в пръста й, но тя не го искаше там. В мига, в който потъна в плюшените черни седалки на семейната лимузина на Ерик — беше уредил кола за връщането й в „Уейвърли“, тъй като той щеше да плава с яхтата си — Брет вече страдаше от липсата му. Макар и да не бяха се целунали, тя все още го усещаше върху себе си. Този божествен аромат на „Аква ди Парма“. И това сутрешно кафе лате, с дъх на Бордо…

— Хей — срамежливо се обади някакъв глас.

Брет се обърна и видя Джени, която сядаше до нея на дългата дървена пейка, за да нагласи чорапите си над наколенките. Буйната й кафява коса беше прибрана на висока опашка, носеше сиви спортни шорти и къса тениска в цвят лавандула, с оранжевото лого на „Ле Бест“ — хипермодерна марка, по която бяха луднали всички момичета и която се продаваше в месопреработвателния район на Манхатън. Там обаче нямаше никакво месо, а само скъпи, дизайнерски бутици. Брет се почувства зле заради Джени, когато прочете имейла от Ерик, но това беше цената да делиш едно легло с Кели… И с Изи.

— Здрасти — отвърна Брет.

Джени се изви и кръстоса краката си така, сякаш й се пикаеше.

— Виж… има нещо, което наистина трябва да знаеш…

Брет се вторачи в Джени. Нима имаше намерение да й разкаже за онази нощ и за това, което всъщност се бе случило между нея и Изи? Или може би Кели беше си признала за изключването на Тинсли? Каквото и да беше нещото, Брет искаше да го чуе.

— Какво?

— Аз… аз те видях да се прибираш. Посред нощ. И знам къде си била.

Брет още веднъж се вторачи в нея и почувства, че устните й се извиха така, както правеха винаги, когато се паникьоса.

— Какво?! — гласът й едва се долавяше.

— Няма проблем — каза Джени бързо. Лицето на Брет ставаше все по-бледо и по-бледо, от което очите й станаха огромни и тъмни. Джени дълго бе мислила дали трябва да й казва, защото проблемът беше там, че Джени не умееше да пази тайни. Не беше от хората, които щяха да изпеят на целия свят, но винаги трябваше да има поне един, с когото да сподели. От това бремето на тайната ставаше по-леко. И защо тогава да не сподели тайната на Брет със самата Брет?

— Ти нищо не знаеш — глухо изрече Брет и се обърна към идеално почистения терен.

— Виж, моля те, моля те да не се притесняваш — с изтънял от напрежение глас се обърна към нея Джени. — Тайната ти е на сигурно място при мен. Честно. Може би не трябваше да ти казвам нищо.

От средата на полето тренер Смайл наду свирката си и извика: „Момичета, съберете се!“

Брет гледаше Джени. Сериозна ли беше наистина или това е просто някакъв номер? Можеше ли да й се довери? Миналата година Брет, Кели и Тинсли имаха навика да сядат вечер в стаята си и да си споделят всяка случка от деня, независимо колко обикновена или забележителна беше. Бяха толкова добри приятелки, почти като сестри! Обичаха се така много, че дори и ядосани една на друга пак знаеха, че ще си бъдат шаферки на сватбите след време. Но Тинсли/Екстази фиаското направи Брет много по-подозрителна. Ако Кели е способна да предаде Тинсли по този начин — не че Брет знаеше какъв точно е начинът — то тогава кой знае какво би сторила и с нея?

— По-добре не казвай на никого — предупреди я Брет, като игнорира досадно невинното изражение на Джени. Няма начин да е толкова невинна, особено щом идва от града!

— Виж, доколкото зная, ние никога не сме водили този разговор — продължи Джени. — Но… просто исках да съм сигурна, че си добре. Защото изглеждаш малко, как да кажа… разсеяна?

Брет грабна стика си за хокей и се изправи. Никой никога не я беше питал дали е добре, дори родителите й, и тя не беше сигурна как да отговори.

— Ами, не знам… Може ли да го обсъдим някой друг път?

Джени се усмихна ентусиазирано.

— Естествено. Доскоро! — тя взе своя стик и се затича към средата на игрището, където се беше събрал целият отбор.

— Хей! — извика Брет. Джени се обърна и Брет забеляза как сякаш от нея се излъчва сияние, някак странно познато — все едно видя Тинсли, като че и двете излъчваха едно и също нещо с кожата си.

— И все пак, какво се случи между теб и… ъм… Изи? — тихо я попита Брет. — Не бива да ти казвам, но деканът иска да създаде прецедент в Академията на твой гръб. Затова… Ще опитам всичко по силите си да попреча да бъдеш изключена, но, разбери, не знам дали ще успея.

— О! — раменете на Джени се отпуснаха. „Изключена!“ — Благодаря.

Селин Колиста, която имаше маслинена кожа, права черна коса и плътни устни, покрити със скъпо червило, изтича към тях, като отхвърляше стръкове трева назад с обувките си.

— Джени, получи ли сценария за танца на мажоретките от Кели?

Джени поклати глава.

— Танцът на мажоретките? — попита Брет.

— Да. Джени ще бъде част от нашето представление — обясни Селин много бавно.

Брет кимна мъчително и тогава Селин се обърна отново към Джени:

— Айде, ела да говорим с Кели.

Кели беше седнала на дългата метална скамейка покрай игрището и пренавиваше лентата върху хокейния си стик. Вдигна очи тъкмо навреме, за да забележи Селин и Джени, които бягаха към нея. „По дяволите“. Бени и Селин нямаха никакво намерение да се откажат от тази мажоретна история.

— Кели — изгука Селин. — Написа ли текста вече?

— Работя върху него.

— Добре, но побързай! — измънка недоволно Селин. — Мисля, че можем да го довършим на партито тази вечер.

Селин намигна към Кели и се върна в тръс към централното поле. Джени се обърна към Кели:

— Парти?

— Мда — отговори тя, като съзерцаваше хокейния си стик. — Нещо като репетиция за Черносъботното парти. Само момичета. Трябва да дойдеш. Всички ще бъдем маскирани.

— Като какви?

— Ами, всичко около партито ще е тайна до последната минута. Но вероятно ще бъде тази вечер, в общата стая на горния етаж на „Дъмбъртън“.

— Тази вечер? — Джени погледна разочаровано. — Аз ще съм на сладоледеното парти за нови ученици тази вечер.

— Голяма работа, можеш да се измъкнеш от него.

— Не, в имейла пишеше, че е задължително — Джени сви рамене. — Може би трябва да отида. Но наистина очаквам с нетърпение Черната събота. Тогава пак ще има тайно парти, нали? Пък и представлението на мажоретките сигурно ще е яко.

— Стига, представлението не е кой знае какво. Не е нужно да участваш, ако не искаш.

— Напротив, искам! — Джени не успя да скрие развълнуваната нотка в гласа си. Всички момичета вече бяха говорили с нея и тя се чувстваше по-ангажирана, от когато и да било преди. А и предстоеше да бъде изключена.

Кели се изкуши да признае, че представлението на мажоретките беше една не толкова смешна шега, но няколко години по-рано, когато тогавашният капитан на отбора Таша Темлълтън издал на новачката Кели Бриърс, че са й скроили номер, целият отбор страшно се разгневил. Пробили дупки в сутиена й, точно на зърната, и никой не й проговорил с месеци. Гаджето й скъсало с нея и тя изгубила цялата си власт. Кели не би посмяла да рискува, не.

Изведнъж тя погледна към слабите ръце на Джени и забеляза буквите, които се подаваха от десния й ръкав. Изглежда се бе опитвала да ги изтрие, но Кели все пак разпозна момчешкия разкрачен почерк, както и онова глупаво кривозъбо нещо, което Изи все рисуваше. На секундата стомахът й се сви на топка и тя почувства, че косата на тила й настръхва. „От къде на къде Изи е рисувал върху ръката на тази кучка?“ Но после се спря. „Спокойно. Самата ти го помоли.“

— Е, как е Изи? — попита Кели, потушавайки безпокойството си.

— О — пискливо възкликна Джени.

— Добре ли се спогаждате?

— Ъ… ами, да.

— Чудесно.

С малко повече късмет и учителите щяха да си помислят същото. И все пак, защо Изи ще рисува по ръцете й? Това наистина не бе необходимо. Особено пък зъбатото човече. То беше нейното човече — бяха го измислили онзи път, когато се измъкнаха от училище и прекараха целия ден в Бруклин. Купуваха си винтидж дрехи и разни авангардни художества. После отидоха в бар „Ликьорът на Шилер“ и той беше нарисувал човечето си на задната страница на менюто. След това се вмъкнаха в малката тоалетна и се целуваха дотогава, докато не изнервиха всички френски туристи отпред.

Всичко, което Кели искаше от него, беше един малък флирт. И както обикновено, той беше прекалил. Но няма значение. Ако това беше цената Джени да я покрие пред Дисциплинарната комисия, добре — можеше да получи това озъбено човече.

— Хайде — тя стисна ръката на Джени и се опита с всички сили да скрие ревността си. — Смайл вече ни гледа лошо.

 

 

OwlNet Email Inbox

То: Easy Walsh @ waverly.edu

From: CallieVernon@waverly.edu

Date: Петък, Сеп 6, 16:15

Subject: Липсваш ми!

 

Здрасти, миличък!

Липсваш ми! Моля те, нека се видим днес на стълбите на библиотеката. Точно в 5!

Хохохохохоххох.

К.

P.S. Как е Джени?

 

 

Owl Net Email Inbox

To: JenniferHumphrey@waverly.edu

From: CustomerCare @ rhinecliffwoods.com

Date: Петък, Сеп 6, 16:23

Subject: Спа процедури

 

Уважаема Джени Хъмфри,

Кели Върнън ви изпраща ваучер за безплатни релакс спа процедури в нашия център. Имате запазени шиацу масаж и кислородни терапии за лице. Моля обадете ни се или ни пишете имейл, за да запишем часове.

С уважение,

Бетани Бристъл

Управител на „Уудс Спа Ринклиф“