Сесили фон Зигесар
Новачката (20)

20

Един бухал от „Уейвърли“ трябва да устоява на изкушения. Особено ако изкушението е гадже на съквартирантката й.

По-късно, малко преди вечеря, започна да вали. Джени се сгуши под светлосиньото мохерно одеяло, което нейната баба била оплела за баща й при постъпването му в колежа „Бъркли“, и се зачете в пасажите от „Мадам Бовари“, необходими за часа по английски. „Новото момче беше все на заден план, в ъгъла зад вратата, където почти не можеше да бъде забелязано“, започваше първа глава. Тъжни сълзи изпълниха очите ма Джени. Беше чела книгата миналата година в „Констънс Билард“ и знаеше, че това обикновено момче няма никаква роля в историята, посветена на Ема Бовари и нейното единствено желание да ходи по партита и да спи с мъже, различни от съпруга й, но някак му съчувстваше, задето е подигравано от съучениците си. Зачуди се дали и то не е било несправедливо обвинявано и принудено да избира между добрия си социален имидж и черното Х на Дисциплинарната комисия.

Звънецът на вратата издрънча и Кели влетя вътре, заедно с куп пазарски чанти. Джени бързо изтри очите си с бодливата вълна на одеялото, което ги зачерви още повече.

— Изненада! — изпя Кели и издърпа продълговата кожена чантичка за гримове, обсипана с емблематичните знаци на „Луи Вютон“. — Имам нов лак за нокти и още един куп красоти. Нали няма да излизаш?

— Ами, не… — объркано отвърна Джени. Кели й говореше, само защото Брет не беше в стаята или това просто бе някаква част от подмазваческия й ритуал? Вече й беше изпратила един онлайн подарък през този следобед — 50 долара в Липез. Цялата история започна да прилича на дванадесетдневна Коледа с подкупи, вместо подаръци.

— Супер — Кели се спря до CD плеъра, на който Джени въртеше някаква кошмарна песен на „Йо Ла Тенго“ и я смени с друга, на „Модест Маус“. — Е, как беше първият учебен ден?

— Хм, добре — механично отговори Джени и се облегна на стената до леглото си.

— Виж, аз просто исках да ти благодаря, че ми спаси задника от НАСКАР училището — изкикоти се Кели и подаде на Джени кофичка с любимия й сладолед. Откъде знаеше?

— Ами, аз… — Джени замлъкна за миг. — Аз не казах нищо. Нито потвърдих, нито отрекох.

— Знам — весело отвърна Кели. — И това е добре. Не си длъжна да казваш, каквото и да било на г-н Далтън. А кога ще бъде официалното разглеждане на случая от Комисията?

— В понеделник.

Кели отвори своята кофичка сладолед и бръкна вътре с пластмасовата лъжица. Вирна глава и се зае да изучава Джени внимателно.

— Знаеш ли, косата ти изглежда наистина супер готино така — констатира най-накрая.

— Луда ли си? — Джени докосна главата си. Навън валеше и косата й беше експлодирала в чорлава топка. Беше я прибрала набързо във висока опашка, но непокорни къдрици стърчаха отвсякъде и танцуваха разбъркани покрай лицето й.

— Да, наистина ми харесва. Някак е… небрежна — каза Кели. — Срещата с Далтън мина ли добре?

— Предполагам — изломоти Джени.

Кели се опита да загребе с лъжицата си сладолед, но той беше прекалено замръзнал и твърд, и тя само се огъваше.

— А ще продължиш ли да ме прикриваш и на официалното разглеждане на случая, пред Дисциплинарната комисия?

— Може би… — каза Джени. — Не съм…

— Разбира се, че ще — прекъсна я Кели — и искам да те помоля за още една услуга. Е, не точно услуга… по-скоро нещо забавно.

Джени се вторачи в нея. Още една услуга? Не трябваше ли Кели да целува задника й в този момент? Разбира се, Джени не беше отказала ваучерите за козметика или музика, които тя й подаряваше, но… все пак!

Кели забучи отново лъжицата в сладоледа си и успя най-сетне да направи пробив.

— Това може и да прозвучи странно, но се чудех, дали не може да пофлиртуваш с гаджето ми малко?

Джени застина и затаи дъх.

— Имаш предвид… Изи?

— Да. За да сработи версията ни, трябва да се постараем да изглежда достоверна. В смисъл, вие двамата се харесвате, нали разбираш…

— Искаш от мен да… флиртувам? — повтори Джени.

— Да. Е, ами… не знам. Да се задявате по време на вечеря. В междучасията. Нещо такова, дреболии. Колкото да ви видят учителите.

Джени я зяпаше. Би трябвало да е вбесена от предложението, защото един флирт с Изи щеше да я вкара в още по-голяма беля, но вместо това сърцето й заби лудешки.

— Няма да се съгласиш, нали… — раменете на Кели увиснаха. — Той пие прекалено много, да, но щом го опознаеш малко, ще видиш, че е сладък!

— Аз…

На вратата внезапно се почука.

— Ехоооо — извика Бени Кънингам и влезе в стаята. — Прекъсвам ли ви?

— Тъкмо си хапваме сладолед — тихо обясни Кели. — Бих ти предложила, но все още е супер замръзнал.

— Ето го и момичето, което искам да видя — възкликна Бени и посочи към Джени.

— Мен ли? — попита тя и насочи пръст към себе си.

— Мда — Бени вдигна нагоре ръкавите на жабешко зеления си гладък кашмирен пуловер. — Приеха ли те в отбора по хокей на трева?

— Да, пробите бяха днес — Джени все още не можеше да повярва, че ще играе хокей за „Уейвърли“. Беше толкова сюрреалистично!

— Супер! — изцвили Бени. — Чудехме се, дали ще искаш да си част от танца на мажоретките за Черната събота? Обикновено участваме само момичета от по-горния курс, но понякога вземаме и нови. Ти си второкурсничка, нали?

— Да — Джени хвърли поглед към Кели. — Какъв е този танц на мажоретките?

Кели се сгърчи и зад гърба на Джени беззвучно раздвижи устни в изречението: „Казах ти, че не искам да е тя!“, но Бени я игнорира.

— А-ха. Много е готино. Изнасяме различно представление всяка година и дразним „Св. Луций“ с него. Просто група момичета, които се забавляват, това е.

— Леле-мале! — лицето на Джени грейна. — Това е супер яко!

— Леле-мале? — попита Бени. — Току-що „леле-мале“ ли каза или така ми се счу?

Тя се засмя, но Джени не успя да долови дружелюбната нотка.

— Готино, исках да кажа — поправи се Джени смутено. Леле-мале!? Колко по-Стара Джени можеше да стане?

— Нали така? — Бени вдигна въпросително вежди към Кели, която ядно се смръщи насреща й. — Страхотно!

— Ти също ли ще участваш? — поинтересува се Джени.

— Разбира се. Тъй като е капитан на отбора, всъщност Кели трябва да го измисли — обясни Бени.

— Наистина ли? — на Джени взе да й се струва, че да си допуснат в хокейния отбор е все едно да членуваш в тайно общество. Вече си имаше ново семейство и много сестри. Това беше супер.

— Да, работя върху него — мъчително преглътна Кели.

— Постарай се да бъдеш готова преди събота — добави Бени. — Окей, трябва да тръгвам, имаме среща на литературното списание. Исках просто да се уверя, че Джени ще участва. Чаааооо! — и тя затръшна вратата.

Джени отново се обърна към Кели:

— Вие, момичета, си прекарвате наистина добре тук.

— Да — тихо отговори тя. — Аз обаче не бих го приемала толкова сериозно на твое място, чуваш ли? Това е просто един тъп танц на мажоретки.

Джени сви рамене и облиза тъничко парченце леден сладолед от пластмасовата си лъжичка. Нека забравим за слуховете за разврат и поквара; момичетата от хокейния отбор я искаха в техния танц. Колко готино беше това!

Вратата отново се отвори и Брет влезе вътре. Дизайнерската й синя барета от туид беше подгизнала, а правата й коса беше залепена за лицето. Веднага щом ги видя, ядосана гримаса помрачи идеално красивото й лице.

— Мислех, че и двете ще учите навън тази вечер, момичета.

— Мне — отговори Кели. — Имаме разкрасително-женско и сладоледено парти.

— О! — Брет захвърли шапката си на земята.

— Защо си мокра цялата? — попита Кели с тон, малко по-злобен от необходимото.

Брет свали масленозеления си къс дъждобран „Бърбъри“ и го метна до шапката.

— Джеремая беше тук. Дъждът ни завари навън.

— Джеремая? — Кели наостри уши и се сети за съобщението, което беше получила по-рано от Сейдж. — Големият разговор състоя ли се?

Брет я погледна неразбиращо:

— Голям разговор? Не, ние… както и да е. Просто се мотахме.

Кели я погледна със скептична полуусмивка. Хайде, стига. Та те бяха най-добри приятелки. Ако Брет харесваше друго момче, със сигурност щеше да й сподели. Имаше доста секси момчета от по-горните курсове — Паркър Дюбоа, например. Паркър беше наполовина французин, имаше големи, пронизващи сини очи и поради интереса си към фотографията бе прекарал лятото в снимки на нашумели звезди за неделното модно издание на „Ню Йорк Таймс“. Кели чакаше мълчаливо, вторачила лешниковите си очи в зеления поглед на Брет, докато тя безмълвно го сведе надолу.

— Кой е Джеремая? — наруши тишината Джени.

— Предполага се, че Джеремая е гаджето на Брет — Кели се опита отново да срещне очите й, но не успя и въздъхна. — Той е великолепен, атлетичен и сладък, и организира най-яките партита в „Св. Луций“.

— Леле-мале! — Джени не успя да се въздържи и възкликна отново, опитвайки се да прикрие изненадата си. От игривия начин, по който Брет се бе държала сутринта на срещата с г-н Далтън, Джени бе заключила, че няма гадже.

— Защо не го доведе в стаята? — попита Кели. — Или просто го направихте в дъжда, там, по средата на игрището?

Джени наблюдаваше Кели, докато говореше на Брет. Държеше се също като онези хора, които го играят мило, любезно и заинтригувано, но под повърхността се таят наистина подли мисли. Никога не можеш да им потърсиш сметка обаче, защото веднага ще те обвинят, че си параноик. Брет завъртя с досада очи.

— Не, не сме го правили никъде. За какво ще иска някой да го прави на игрище? Грубо. Вие с Изи правили ли сте го там? А с Брендън? — Брет се метна към гардероба и закачи палтото си.

— Упс… някой пак е с ПМС^[1] — намръщи се Кели, докато изучаваше ноктите си.

Джени продължаваше да разсъждава върху флирта на Брет с г-н Далтън, когато чу името на Брендън.

— Тя Брендън ли каза? — обърна се към Кели — Брендън Бюканън?

— Да. Ходих с него почти година. Той не ти ли е споменавал?

— Не.

— Хм. Бях убедена, че е информирал всички. Миналата зима се бяхме събрали компания и бяхме отишли в „Парк Сити“ да караме сноуборд. Брендън срещна група швейцарски туристи и им разказа всеки един детайл от измъчената ни връзка, макар вече да бяхме скъсали към този момент. После пък ме умоляваше да вляза в сауната с него.

Джени сбърчи нос. Това изобщо не звучеше като Брендън. Кели поклати глава:

— Знам, да… Сауните са бъкани с микроби. Никой не влиза в тях, освен дъртите гейове.

— На сауните нищо им няма, Кели — противопостави се Брет откъм гардероба. — Изи влезе в сауната по време на това пътуване.

Кели поруменя и задърпа долната си устна.

— Както и да е — прошепна тя към Джени. — Докъде бяхме стигнали? О, Изи… Какво мислиш?

— Ами, виж… — започна Джени. Искаше й се да попита дали Изи няма да се ядоса, ако тя флиртува с него, но реши, че това е въпрос, който Старата Джени би задала. Пък и той беше погалил гърба й…

— За какво си говорите? — настойчиво попита Брет, пристъпвайки встрани.

— За нищо! — отвърнаха едновременно Кели и Джени.

— Супер — продължи Кели, като се обърна към Джени, — ще бъде забавно. Изи е сладък. Пък и всичко скоро ще свърши.

Джени прехапа устни. „Не твърде скоро“, надяваше се мислено тя.