Сесили фон Зигесар
Новачката (16)

16

Един умен „Уейвърли“ бухал може да се справи с всичко.

— Добре, разкажи ми сега за тоя готин учител — изчурулика сестра й. Брет се беше скрила зад „Стенсфийлд Хол“, за да се обади набързо в офиса на списание „Ел“, преди да се върне при Ерик. — Отиваш да обядваш с него?

— Това ще е работен обяд — каза Брет. — Сутринта не ни стигна времето. Нищо не означава.

— Разбира се, че означава! Как се казва той, впрочем?

— Ерик Далтън.

— Какво? Прекъсна за секунда…

— Ерик Далтън — продължи високо Брет и погледна екрана на телефона си, но там пишеше: „Връзката прекъсната“. Тя мушна телефона обратно в чантата си. Чувстваше се неконтролируемо нервна. Не беше способна да спре да мисли за Ерик от вчерашната им среща насам. Струваше й се малко странен и резервиран, но това беше предизвикателство. Също й се струваше, че той я харесва, но знае, че не бива — друго предизвикателство. Брет обичаше предизвикателствата.

Тази сутрин в часа по математика, докато г-н Фансуърт разясняваше концепцията за безкрайността, Брет си представяше как се измъкват и отиват в Ню Йорк, настаняват се в президентския апартамент в „Шери-Холандия“, поръчват си скъпо шампанско и яйца „Бенедикт“ от румсървис и часове наред правят секс потни и разгорещени, докато завесите на широко разтворените прозорци се веят, позволявайки им да се наслаждават на теглените от коне карети в парка.

Единствения път, когато бяха излизали с Джеремая в града, Брет беше предложила да пият мартини в бар „Хари Киприяни“, който беше точно в хотел „Шери-Холандия“, но Джеремая настоя да отидат в „Смит и Воленски“, защото знаеше, че футболният мач ще гърми от плазмените телевизори там. Стомахът й се сви от мисълта, че Джеремая щеше да я навести този следобед. Не беше в подходящо състояние на духа, за да се вижда с него.

Брет стисна зъби, докато се изкачваше по стълбите към офиса на г-н Далтън. Всичко, което искаше в момента, беше да седне на леглото на Кели, да пие емблематичния й бананов протеинов шейк директно от шейкъра и да й разправя за всяка бенчица по перфектното лице на Ерик. Откакто се бяха нанесли обаче, двете с Кели бяха си разменили едва няколко думи. Брет беше понечила да я попита за Джени/Изи историята, след като се върна от сутрешните си срещи, но Кели се беше втурнала бързо към душовете, без да отговори. И какво сега, не бяха ли вече приятелки? Или може би Кели се страхуваше, че ако свали гарда, ще й се наложи да признае и какво е сторила с Тинсли? Вероятно.

Брет почука на вратата на Ерик и долови отвътре аромат на кипнал чай от лайка. Той отвори вратата и се усмихна очарователно.

— Привет — отстъпи назад, за да я пусне да влезе.

Брет се усмихна в отговор и едва се удържа да не преметне ръцете си през мургавата му, сексапилна шия. Той изглеждаше великолепно, от спретнатия възел на вратовръзката си, до… карираните си чорапи. Никакви обувки — само зелени, меки чорапи на големи ромбове. Тя потрепери. Под фината им материя — можеше да се обзаложи, че е кашмир „Брук Брадърс“ — бяха краката му. На практика само една стъпка го делеше от това, да бъде гол.

— Благодаря — отговори Брет, възвръщайки самообладание. После забеляза огромен поднос със сирена, хайвер, маслини, пушена сьомга, крекери и чаени сладки, кацнал на ръба на офис шкафа. Приличаше досущ на щедрите колекции деликатеси, които клиентите на баща й изпращаха в кошници до дома им, като благодарност за успешните липосукции.

— Обичаш ли сирене? Овче сирене „Манчего“? Козе „Трипъл Крийм“?

Като че Брет можеше да хапне нещо в този момент.

— Да, разбира се. Всичките ги обичам.

— И маслини? — посочи той. — Обичам да си правя малки пикници.

Брет скромно си взе тънко резенче сирене и го постави между сочните си устни. Соленият вкус изпълни устата й със слюнка, която тя преглътна шумно.

— Наследил съм навика да се храня по този начин от моето семейство — Ерик почеса отстрани гладко избръснатия си, издължен врат. — Семейството ми, човече… всички са луди по сирене.

— Да — съгласи се Брет, запленена от класическия му новоанглийски акцент. Нямаше никаква идея откъде точно беше, но би трябвало да е от Източния бряг. Около Бостън може би, защото той със сигурност не говореше с градски акцент.

— С какво се занимават родителите ти? — успя най-накрая да каже тя. Той направи пауза.

— Ами, ъм, баща ми се занимава с издаване на списания. Майка ми… тя си има нейните малки проекти. А твоите?

О, да, това се казва ясен и изчерпателен отговор.

— Баща ми е лекар — Брет сви рамене. Нямаше намерение да споделя точната му специалност. — А майка ми… даа, и тя има своите малки проекти.

Един от тези проекти беше да купува дизайнерски пуловери на седемте си кучета, порода Чихуахуа.

— Е, моите източници ме информират, че си била в Италия — каза Ерик, намаза сирене „Бри“ върху сухарчето си „Бретън“ и седна обратно на стола. Тя вдигна поглед към него:

— Да. Откъде знаеш?

Той срамежливо наклони глава и каза:

— Ами… аз… видях го в досието ти.

Тя почувства как лицето й се облива в червенина. Разбира се, че е погледнал в досието. Затова я беше разпознал от първия път, в крайна сметка. Това дали означава, че знае и за родителите й?

— Извинявай — допълни бързо Ерик. — Нямах намерение да…

— Не! — възкликна Брет. — Боже, не ми пука. Бях в Европа по програма на училището. Прекарах и малко време в Южна Америка, заедно със семейството си.

Тя не допълни, че семейството й беше купило най-голямата и най-кичозна къща в Бузиос, Бразилия, и че седемте Чихуахуа бяха летели заедно с тях в първа класа, за да прекарат там лятната си почивка.

Той я погледна сериозно.

— Скромничиш. Била си във Франция с група от напреднали ученици — повечето по-големи от теб — още във втори курс. В първи курс си ходила на остров Крит, по специална стипендиантска програма.

Брет сви рамене. Беше странно някой друг да изрежда постиженията й пред нея, но пък беше и готино. Джеремая надали имаше понятие къде се намира Крит.

— И си умна — усмихна се Ерик. — Имам нужда от умна жена, която да ми помага през тази моя първа година в Академията.

— Ами, ето ме — каза Брет плахо и й стана смешно, че той я нарече жена вместо момиче. Наблюдаваше го как грациозно положи костилката от маслина на края на синия поднос, май че от италианска керамика. Джеремая би я изплюл в ръката си.

— И така, нека да започнем — отвори той папката си от манила, пълна с листа. — Виж това… някои от случаите на Комисията, описани на близо девет хиляди листа. И Брет, трябва да бъдеш наистина много дискретна! Помни, че технически не си упълномощена да вършиш подобна работа, тъй като не си членувала в Дисциплинарната комисия миналата година. Всичко в тези досиета е конфиденциално. Мислиш ли, че можеш да се справиш?

— Абсолютно — увери го Брет и се засмя тихо. — Добра съм в съхраняването на тайни.

— Така ли? — той погледна към нея и бавно се усмихна. Брет почувства, че отвътре се топи. Ерик й подаде купчина документи и пръстите му докоснаха ръката й, от което тя почти се задави с парченцето сирене. Той не се отдръпна бързо и времето сякаш забави ход. Брет започна да брои: „Едно Мисисипи, две Мисиспи…“ Три секунди. Ръцете им все още се докосваха. Тръпки пробягаха по ръката и по гърба й, сякаш се бе опряла до електрическа ограда.

— Много се надявах да си добра в тайните… — промърмори той, нарушавайки най-накрая тишината.

Брет сведе очи и с усилие прогони широката усмивка от устните си.