Сесили фон Зигесар
Новачката (11)

11

Един добър начин да опознаеш бухал от „Уейвърли“ е да разбереш какъв цвят боксерки „Джей Крю“ носи.

— Вониш!

Джени се стресна и се събуди. Къде се намираше? О, да. „Уейвърли“. В нейната стая.

— Слушай, честно, наистина смърдиш. Пиян ли си? — някой шептеше.

Това Кели ли беше? Говореше насън? Джени я беше чула да се прибира, за щастие след като бе спряла да напоява със сълзи възглавницата си. Беше се съблякла в тъмното, беше казала „Лека нощ!“ и се беше мушнала под завивките.

— Не съм пиян — някакъв друг глас изломоти неясно. Мъжки глас.

— Шшшш, Пардий ще ни чуе!

Джени потъна по-надълбоко под чаршафите; гласът звучеше смътно познато. Но който и да беше, миришеше доста — ясно се долавяше лек алкохолен нюанс, макар прозорците да бяха отворени и хладният нощен бриз да се носеше из стаята.

— Е, щеше да е много по-добре, Изи, ако не вонеше, защото тогава нямаше да ми се налага да те целувам с този дъх.

„Изи?“ Стомахът на Джени се сви. Колко Изита имаше в това училище?

— Сигурна ли си, че тук няма никой?

— Ти виждаш ли някого? — просъска Кели.

Джени лежеше, свита на топка. Кели я беше видяла, дори й беше пожелала лека нощ! Джени искаше да ги остави насаме, но да стане и да вдигне шум точно сега щеше да е адски тъпо. Ами ако Изи я видеше? Беше сигурна, че увлечението й към него ще лъсне с пълна сила — щеше да заструи през лицето й, сякаш през мрежест потник за хокей на трева. Боже, беше се влюбила от пръв поглед в гаджето на съквартирантката си! Старата Джени отново отбеляза точка.

Очите й привикнаха с тъмнината и тя надникна изпод завивката. Леглото на Кели беше съвсем близо до нейното. Гола кожа проблясваше на лунната светлина.

Джени дочу Кели да шепне: „Презерватив“. Пауза. И после гласът на Изи: „Сериозно? Къде?“. „Най-горното чекмедже“.

Последва тършуване в мрака, боричкане из чаршафите и бам! Изи беше наполовина паднал от леглото. Опита да запази равновесие, като се хвана за нощното шкафче, но повлече и него със себе си на земята. Всичко това произведе небивало количество шум. Кутийка с екстра лубрикирани „Лайфстайлс“ се изсипа на пода, заедно с голямо шише лосион за суха кожа „Лубридерм“ и пакет химикалки със синьо мастило „Бик“.

Джени се изпружи в леглото си и пред очите й се изпречи голото, проснато долу тяло на Изи.

— Йоо — провлачи гласа си той, ухилен към нея. — Познавам те!

— Мда — Джени се върна обратно под юргана.

— Кели, нали каза, че няма никой в стаята? — силно прошептя Изи.

Кели изрита ядно матрака.

— Това е нелепо! — въздъхна тя и стана от леглото.

Джени надзърна за пореден път и видя силуета на стройното й тяло. Носеше розов сутиен с острозъбо крокодилче на презрамката. Къде беше Брет, впрочем? Кели погледна към купчината, която Джени представляваше под завивките и каза:

— Съжалявам, Джени!

После прескочи Изи и го настъпи по ръката, отивайки към банята.

— Оооох — извика той от болка. — Къде тръгна?

— Към банята.

Кели остави вратата отворена и стаята се обля в ярка флуоресцентна светлина от коридора. Джени се зарови още по-дълбоко в леглото си, обзета от смъртен ужас. Нима ги оставяше насаме?! Тя чу, че Изи се изправи, изпука врата си и после подсмръкна.

— Е, Джени е съкратено от Дженифър, така ли?

— Ами, да — изграчи Джени, все още завита през глава.

— Не сме искали да те накараме да се почувстваш неудобно, Джени — продължи Изи.

— Няма проблем — измърмори тя във възглавницата, която беше прашна и топла, също като горноуестсайдския й дом. Радваше се, че я беше взела, но този спомен й навя толкова силна носталгия, че почти я накара да се разридае.

— Може да спреш да се криеш. Вече изглеждам прилично.

Джени показа едното си око над одеялото. Изи беше нахлузил бельото си, но с това обличането му беше приключило. Коремът му бе плосък и мускулест, а боксерките му — на корабчета. Джени ги помнеше от каталога на „Джей Крю“. Тя отмести очи. Под завивките беше задушаващо горещо, затова приседна, като се надяваше, че Кели ще се появи всеки момент и ще отведе Изи нанякъде, преди той да види подпухналите й очи и чорлава коса. Не искаше дори да си представя как би могла да изглежда в този момент. Особено пък в сравнение с Кели.

Очевидно Изи беше на различно мнение. Той стана от пода и седна на ръба на леглото й. Ако не беше напълно гипсирана, Джени може би щеше да му направи място, но вместо това остана напълно неподвижна. Той се беше притиснал в нея.

— Чудех се кога ли ще мога да те видя, както трябва? — той произнасяше думите толкова тихо, че Джени едва го чуваше.

— Какво? — попита го, макар да беше го разбрала добре.

— Нищо — Изи погледна нагоре. — О! Седемте сестри.

— Моля?

— Съзвездието — Изи посочи старите пластмасови звезди, които някой беше залепил на тавана преди години, за да светят нощем. — Въпреки че с невъоръжено око могат да се видят само шест от седемте звезди.

— А-ха — Джени не знаеше какво да отвърне. Не само на информацията, която току-що беше получила от Изи, но и изобщо на цялата ситуация. Пауза. Момчето на мечтите й седеше на нейното легло. Старата Джени беше напълно поразена. Новата Джени пък практически се тресеше от нерви. Слети в едно и двете Дженита бяха неподвижни и с глътнат език.

Тя хвърли поглед към дългите, атлетични крака на Изи. Вторите пръсти на стъпалата му бяха по-дълги от първите. За какво беше знак това? Момент. Ехо? Това върху гърба й неговата ръка ли е? Добре… Всичко това е крайно неправилно. Къде беше Кели, по дяволите? Всичко това беше крайно, много нередно. Джени знаеше, че трябва да го отблъсне веднага. Но просто… не можеше!

— Е, знаеш ли друго за съзвездията? — попита вместо това тя.

Изи придвижи ръката си надолу бавно, палецът му галеше гръбнака й. Нередно, нередно, нередно!

— Няма много за правене в Лексингтън вечер — въздъхна той, — освен ако не искаш да изкачваш водната кула или да хвърляш лайна по вагоните на влака.

— Аз съм от Ню Йорк — прошепна Джени, захапала кичур коса, та да не се чуват тракащите й зъби, — макар че ти сигурно вече си научил.

— А?

— Знаеш какво имам предвид — тя се извърна, бузите й пламтяха. Беше ужасяваща мисълта, че той е чул всички онези кошмарни, унизителни слухове за нея.

— Мне, не знам. Известна ли си?

— Аз… — прочисти гърлото си Джени. Възможно ли е Ивон да бе запозната с клюките за нея, а този красавец тук да ги беше пропуснал? — Не, предполагам, че не съм.

— Хм, това е твърде лошо — усмихна се Изи. — Тъкмо мислех, че съм в присъствието на звезда.

Джени отново почувства ръката му отстрани на гърба си. Усещаше топлината й през одеялото.

— Исусе Христе!

Джени и Изи се обърнаха рязко. Г-н Пардий. Мъжът на управителката на общежитието, който по съвпадение беше и най-гадният учител по френски в „Уейвърли“, стоеше пред широко отворената врата. Джени мерна бележка, закачена на бялата им дъска отпред: „Уча в стаята на Бени. Брет“. Г-н Пардий беше облечен в училищна футболна тениска с качулка и червено карирано долнище на пижама. Дългата му светлокафява коса беше разрошена и се беше събрала на топки върху главата му, които силно наподобяваха тел за миене на чинии. Малката му сребърна обичка проблясваше на острата светлина от коридора.

Изи бързо скочи от леглото на Джени, навлече дънките и грабна ризата си.

— Пич — той се запъти право към г-н Пардий — изобщо не съм бил тука.

— Не си бил… какво? — каза г-н Пардий и примигна гневно.

— Не ме виждате.

— Изи, аз те виждам — Пардий звучеше така, сякаш искаше да убеди себе си. — Чувал съм това твое оправдание и преди.

— Мне. Никога не съм стъпвал тук — каза Изи и се стрелна в коридора.

— Чакай! Къде отиваш? — викаше след него г-н Пардий, но беше твърде късно. Той поклати глава и се обърна към Джени. Без да знае какво точно да стори, тя не бе помръднала. Може и да беше мъж на управителката на общежитието, но Джени беше чула, че си пада по наркотици. Вероятно слагаше оценки на изпитите по френски след една цигара марихуана или пък две. Може и сега да беше прекалено друсан, та да разбере какво се случва…

— Това не е хубаво — изтърси бавно г-н Пардий. — Никакви момчета в стаята извън часовете за посещения.

— Знам, но… — измънка Джени.

— Боже! — г-н Пардий се вторачи в презервативите на пода. Никой не си беше направил труда да ги вдигне до момента. — Това не изглежда никак добре.

— Какво става? — Кели стоеше на входа, точно зад него.

— Ще се наложи да докладвам за това — обяви учителят през замаяна прозявка. — Имам предвид, Анджелика трябва да…

— Не, чакайте! — примоли се Джени. Нямаше начин да си навлече проблеми още през първия учебен ден!

— Ехо! — повтори Кели. — Какво става тук?

Джени забеляза погледа на г-н Пардий, вперен в голата ивица кожа, която се разкриваше между ниско изрязаните шорти „Америкън Ъперъл“ и мрежестото потниче на Кели. Крокодилчето на сутиена й надничаше през малките дупчици.

— Изи беше тук — докладва той по същество.

— Изи?! — попита Кели шокирано, все едно г-н Пардий тъкмо бе казал, че е видял пиещи бира маймуни.

— Ти къде беше? — попита Пардий.

Кели се намръщи и завъртя очи.

— Бях в библиотеката. Тъкмо се връщам.

Джени се взря в нея невярващо. Пардий изглежда се хвана на тази история, въпреки че беше посред нощ и Кели беше полугола, боса и не носеше ни една книга.

— И какво правеше Изи тук? — Кели впи очи в Джени, все едно й внушаваше телепатично мисълта: „Не прецаквай нещата“.

— Е? — г-н Пардий вдигна вежда.

Подозрително и обидено изражение помрачи лицето на Кели. Актьорска игра, достойна за Оскар.

— Наистина ли нещо… се случваше тук?

Г-н Пардий пристъпи от крак на крак.

— Бяха заедно в леглото.

— Но ние не сме правили нищо! — защити се Джени.

— Тогава защо изглежда, че кутия презервативи е експлодирала на пода? — настоя г-н Пардий.

Кели завъртя отново драматично очи.

— Не мога да повярвам! Ти, малка кучко! — изкрещя тя към Джени и дръпна с артистичен жест потника си, излагайки на показ голия си корем. Г-н Пардий жадно се загледа в добре оформеното й от хокея на трева тяло.

Кели помръдна с вежди срещу Джени и безгласно прошепна: „Продължавай да го правиш!“. Очите на Джени се разшириха — нямаше да позволи на Кели да прехвърли вината върху нея!

— Г-н Пардий, това е едно голямо недоразумение — Джени се опита да обясни, като пет пари не даваше, че гласът й звучи почти плачливо. — Аз наистина не правех нищо!

Г-н Пардий обаче само сви рамене и каза:

— Това ще изясни ДК.

— Моля? — каза Джени.

— Дисциплинарната комисия, развратнице! — пенеше се Кели.

— Кели, достатъчно! — изкомандва г-н Пардий. — Джени, знаеш ли кой е твоят съветник?

— Ами, май че г-н Далтън? — или поне това гласеше приветственото писмо от „Уейвърли“ до г-н Дженифър Хъмфри.

— Точно така. Той е нов. Окей. Ти ще докладваш в „Стансфилд Хил“, в офиса на г-н Далтън, в девет и половина утре. Не съм сигурен в коя стая беше точно, но провери на картата на първия етаж. Той ще прецени ситуацията, преди да я препрати към ДК — Пардий попипа обицата си. — Разбра ли? Добре. Трябва да намеря Изи сега…

Когато се увери, че е заминал, Кели тръшна вратата и пусна дълбока въздишка:

— О, боже… За малко.

— „Развратнице“?! — гласът на Джени потрепери.

— Извинявай за това — въздъхна Кели, седна на леглото и я погледна с огромните си лешникови очи. — Трябваше да накарам г-н Пардий да повярва, че съм наистина разгневена.

— Е, той повярва и още как.

Кели сви рамене:

— Не е станало кой знае какво.

Джени се намуси. „Не е станало кой знае какво?! Та аз ще трябва да се явявам пред комисия! Какво изобщо се случва?!“

Кели се наведе и взе една от опаковките с презервативи.

— Ти си нова, момиче си и чувам, че си била умна. Ще ти се размине — тя потри квадратното пакетче между пръстите си. — Може да използваш връзките си в „Рейвс“.

— За какво говориш? — не повярва на ушите си Джени.

Сарказъм ли долови в гласа на Кели? Джени никога не й беше споменавала за „Рейвс“. И какво щеше да я накара да прави Дисциплинарната комисия? Да се гмурка за боклук в Хъдзън? Ами ако това си останеше постоянна черна точка в училищното й досие?

— Виж — започна Кели. — Брет е в Комисията, със сигурност ще направи всичко възможно, за да те измъкне. Ако ме бяха хванали с Изи, щяха да ме изключат. Вече имам и няколко предишни провинения…

— О, така ли? — любопитно подхвърли Джени.

— Да. Имам отбелязани две черни точки, така да го кажем, а при третата изхвърчаш.

— А-ха — Джени се почувства някак облекчена. Значи това ще е едва първата й точка, не беше толкова лошо.

— Ще е наистина супер зле, ако ме изхвърлят — Кели разкъса опаковката на презерватива с нокът. — Родителите ми ще ме изпратят в обикновено училище в Атланта, където децата крият пистолетите и кеновете си с бира от металните детектори. И всички ходят на НАСКАР. Дори и момичетата! — тя се загледа продължително в Джени. — Можеш ли да си ме представиш на НАСКАР?

Кели беше прекалено красива, за да посещава държавно училище. Джени се спря. Припомни си, че не би повторила грешката на Старата Джени със Серена ван дер Удсен в „Констънс“ и не би си създала тотален враг в лицето на по-голямо от нея момиче. Затвори очи и си наложи да спре. „Новата Джени, Новата Джени, Новата Джени.“

Кели извади жълтеникавия кондом и пъхна показалеца си вътре.

— Трябва някак да избутам тази година без наказания.

Джени въздъхна примирено. Харесваше й всичко в „Уейвърли“ — горите и новоанглийските тухлени сгради; това, че учителите носеха блейзъри в час и често имаха титлата „доктор“; вкусната сьомга с уасаби, която всички отбягваха. Мечтаеше да гребе по реката, да ходи на пролетния карнавал, където да се среща с момчета от другите училища, а после триумфиращо да се завръща в Манхатън като възпитаничка на престижен пансион. Не искаше да прецаква всичко това наведнъж, но ето я — отново най-одумваната в кампуса и забъркана в неприятности, още преди дори да е започнала с училището!

Кели въртеше презерватива на пръста си.

— Всичко ще бъде наред — увери я тя. — Честно. Ще ти забранят за известно време да си подготвяш уроците заедно с останалите или пък да имаш посещения, това е. Брет е в ДК — Кели се усмихна така сладко, все едно й обещаваше, че ще бъдат най-добри приятелки завинаги, ако й помогне.

— Просто не знам — Джени закърши ръце и скута си. Колкото и да й се искаше да е приятелка с Кели, не желаеше да си има проблеми. Никакви. — Ще трябва да помисля — тихо добави.

— Напълно те разбирам! Помисли си — колкото дълго ги е нужно! Но да знаеш, че няма да имаш неприятности. Това наистина, наистина, наистина не е голяма работа…

— Да, но… — Джени захапа устната си. — Не знам…

Кели скочи от леглото си, стрелна се към гардероба и отвори вратите му.

— А тук, за срещата с твоя съветник утре, сигурно ще искаш да изглеждаш, колкото е възможно по-добре. Харесва ли ти нещо от моите дрехи? Сериозно, каквото и да е? — Кели прокара ръка през великолепните, идеално изгладени дизайнерски облекла.

— Наистина ли? — Джени стана и надникна в гардероба на Кели заедно с нея. Драматичният момент в ситуацията взе постепенно да отшумява. Нима Кели щеше да й предлага по този начин всяка една своя дреха, преди г-н Пардий да беше хванал Изи в стаята им? Абсурд. Джени почувства внезапно неудържим прилив на сила — порив толкова мощен, че почти я изплаши.

— Честно! Каквото мога да направя! Абсолютно смятам да превърна тази година в най-хубавата в живота ти — предложи ентусиазирано Кели.

Джени извади елегантна рокля „DKNY“ от белия й сатенен плик и я наложи върху себе си. Най-хубавата година в живота й? Със сигурност не би отказала подобно предложение…

 

 

OwlNet Instant Message Inbox

ХийтФеро: Наистина ли са правили секс?? Чуваше ли ги през стената?

ЕмилиДженкинс: Беше толкова ШУМНО, че трябваше да си пусна градски трафик на звукогенератора си, та да ги заглуша!

ХийтФеро: Изправени до стената ли го правеха?

ЕмилиДженкинс: Абсолютно. Не можах да мигна.

ХийтФеро: Яко.

 

 

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Знаеш ли, че някои от новачките рисуват понита по белите си дъски? Те изобщо не познават ХФ и си мислят, че е много яко да се прави така.

АлисънКуентин: Х вече остана без възможности… Следващото сигурно ще е 2 новачки наведнъж…