Никола Анастасов
Смехът на шопа (7)

Специалист

Абе, Тиле, къде си се забързал така?

— Надула ме е жегата, братче, щото на много места ме сакат. Що знаеш ти за менека? Баща ми разправя: „Единият ти брат — шивач, другият — ковач, а от тебе нищо не става…“ Не става ли? Ела да видиш сега — три предприятия се карат за менека. И всеко вика: „Земи го ти!…“

Царе

Трима шопи се излежават под една върба край Искъра и си говорят:

— Геле бе, ти ако станеш цар, що че чиниш, коя благиня че избереш?

— Че си правим качамак с много мас и друго ми не требе.

— Ами ти бе, Вуто?

— Я че се заровим у много слама и че си лежа, додек ми душа сака.

— Ами ти бе, Гьоре? — питат го двамата.

Гьоре почва да се чеше по тила, мисли, мисли и нищо не може да измисли какво да си избере.

— Е па вие, синковци, избрахте най-благите неща, та за мене нищо не остана!

И той бил спирач

Кръчмарят Мато Митров от Бракьовци се връщал от Своге пеша. По пътя се отбивал за малко във всичките кръчми. Пристигнал в Брезе и там спрял. Подпийнал вече, видял, че в кръчмата влиза един железничар, който бил спирач. Бай Мато му подвикнал:

— Здравей, колега!

— Откъде накъде — колега?! — учуден запитал железничарят.

— Нали си спирач.

— Да, спирач съм.

— Е, и я съм такоф: спрех у свогенските кръчми, спрех у искрецките, па сега и тука спрех. Само дома едва ли че спрем, оти жената още от праго че ми даде път с буалкята по гърбо…

Упътил я

Наканил се Ноне Гърбицата да погостува на сина си в София. Поканил го той да види хората, новите строежи. Качва се Ноне в трамвая и се чуди: „Бре, що народ, що нещо!…“ Спира трамваят на спирката и една старица нарушава мислите му:

— Извинете, другарю, докъде е трамваят?

Ноне се извръща назад и виждайки, че трамваят ще тръгне, вика енергично:

— До крайо че оди, гуспуджа, до крайо! Качвай се!

Работно място

Имал бае Лулчо хоремагчията зъб на горския, ала все не му се удавало да го ухапе, както си знаел. А последният всеки ден киснел в заведението му по час-два на чашка.

Веднъж дошъл на проверка лесовъдът. Довел го горският в хоремага на обяд и като влезли, шукнал на ухото на бае Лулчо:

— Байче, една маса… като за нас… по̀ така! Началство водя…

— Дадено, байчов — отвърнал хоремагчията и ги завел до крайната маса, на която винаги седял горският. Тъй като на нея седели двама младежи, хванал ги бае Лулчо за яките: — Я се дигайте бе! Не знаете ли, че това е на горскио работното место?…

Пладнешка кражба

Митьо Шопа от наше село има година вече работи в завода.

Един ден пред портала Митьо се явил с нова количка, покрита с вестник.

— Що караш? — попитал строго портиерът.

— Нищо!

— Дигни вестнико, око да види!

Наистина количката била празна и той го пуснал. Това се повторило и на следния ден. Ето че и на третия ден Митьо пак дрънкал количка към портала, също покрита с вестник.

— Па ли нищо? — попитал портиерът. — Дигай вестнико!… Като видял, че и сега количката е празна, портиерът се навел до ухото му:

— Знам те откъде си и че крадеш, крадеш. Ами кажи ми що крадеш?

— Кьорав ли си! — хилнал се Митьо. — Колички.

На другия ден той „върнал плячката“ и получил от приятелите си три бутилки сливова. Такъв им бил басът.

Вилно място

ВУТЕ: — Нане, чух че си земал апартамент, па си траеш. Как се чувствуваш у него?

НАНЕ: — А-а-а, убаво е, ама я си живеем на село. А у апартаменто одим само у празник.

ВУТЕ: — Оти?

НАНЕ: — Оти он на мене ми е като вилно место. У празник сите софиянци одат на село на вилите, а я одим у апартаменто. Една тишина… един въздух…

Най-дългата улица

ШОПЕТО: — Като одиш по гората, знаеш ли коя улица у София е най-дългата?

Горският мълчи…

ШОПЕТО (доволно): — „Цар Симеон“, нане!

ГОРСКИЯТ: — Оти?

ШОПЕТО: — Оти те преди пет години Пуне Кльоцин тръгна по нея за Централнио затвор и още го нема!

Обяснение

Сиромах, но и доста дяволит бил Коле Шлямбата и с това компенсирал, както може, сиромашията си.

Отишъл с дечурлигата на пазар да им купи платненки за лятото. Обикаляли, обикаляли по улиците и децата изгладнели. Поспрели на едно място, извадил той от торбата хлебец и лук и дал на всяко по комат хляб и стрък лук.

— Тате — рекло най-голямото, — я гледай, че един човек яде салам! Купи и за нас!

— Маани го оня! — рекъл Шлямбата. — Нека се мачи със салам, като го е мързяло да си насади лук!

Пипетка

НАНЕ: — Вуте, кво праиш с това стъкълце?

ВУТЕ: — Оно̀ това не е стъкълце…

НАНЕ: — Така ли! А кво е тогива?

ВУТЕ: — Пипетка. Ама оно требе пипе, та да знаеш, че се казва пипетка.

НАНЕ: — И кво ще праиш с таа пипетка?

ВУТЕ: — Наука. Ето тук съм поставил една капка вино и че я изследвам.

НАНЕ: — И кво я правиш тая капка?

ВУТЕ: — Потапям пипетката в кооперативната бъчва и после я нося у дома. Там я капвам.

НАНЕ: — И колко време правиш така?

ВУТЕ: — Пет месеца!

НАНЕ: — И кво?

ВУТЕ: — Нищо. Напълних у дома една бъчва 500 оки.

НАНЕ: — С тая пипетка!

ВУТЕ: — С таа ами. Материалната част требе да се пази. Чекай, дека пойде?

НАНЕ: — Че одим да си купим пипетка.

ВУТЕ: — Ама ти нали немаш бъчва?

НАНЕ: — Че си капа капката у устата.

ВУТЕ: — Шантав човек. Не разбра, че го метнах. Я не взимам по една капка, ами по четири…

Умен съвет

Един мъж попитал жена си:

— Оти все окаш, че имаш млого работа?

— Па не е ли верно? — отвърнала тя.

Мъжът помълчал, после ядосано рекъл:

— Оно е така оти ти си проста. Не знаеш как да я наредиш тая пущина, работата де, та да си почиваш. Слушай я да ти дадем акъл! Прибираш се от полето и одма легаш да починеш. После че сготвиш и па че си починеш. Че фанеш да нахраниш пилците по дворо и пак че си починеш. Че си изпереш прането и че починеш, че оправиш децата и пак че отдъхнеш… Те така се работи. И нема да ти е трудно. А я инак на какво си заприличала…

Ден година храни

По цел ден Нацо от Бистрица си клати краката ту по асфалтирания площад, ту в кръчмата. Киро — механизаторът, го пита защо не работи, а Нацо му отвръща, че баща му бил виновен.

— Е защо пък ще е виновен баща ти?

— Само той! Из ония дни ми говори, че ден година хранел. През тази година съм работил два дни. Значи за две години съм си заработил яденето и пиенето!

Засрамил се

Люцерновият блок леко се полюшва от нежния полъх на вятъра. Над неговото ширине трептят и пеят чучулиги, цвърчат щурци, а бае Йове не види тая хубост, прикляква от време на време и пълни чувала с люцерна. В дола се таи полският пазач и наблюдава нарушителя. Когато Йове напълва чувала и си тръгва, полският го среща и му дума:

— Йове, Йове, не те ли е срам да крадеш посред бял ден?!

— Добре тогава! — отвръща Йове. — Я че доождам вече през нощта.