Никола Анастасов
Смехът на шопа (2)

Свето требе да се върти около нас, а не ние около свето!

Представител на панчаревската общественост казва: „Свето требе да се върти около нас, а не ние около свето!“ Подкрепил това свое изказване и с примери: „Свето открай време се върти около Шопско. От това нещо се получава световъртене. И така — световъртене, световъртене, та се е получило известното шопско село Световрачене.“

Дълбоки промени

Чета книга под сенчестата круша и току иззад гърба ми неусетно надниква нане Вуте.

— Па ли четеш?

— Чета разкази на Елин Пелин. Познаваш ли този писател?

— Па знам го, как да не го знам. И он е шоп, наш си е! — гордо се пъчи нане.

— Голям писател! — възхищавам се аз.

— Е, па голем! При шопите или че е голем, или никаков. А он е от най-големите.

И тиа, дека не са шопье…

На баба Миленка Столетницата казвам от де съм, що съм, задоволявам любопитството й най-подробно, а тя ме насърчава с великодушна усмивка: — Нищо, синко, нищо! И виа, дека не сте шопье, сте ора, живейте и вие!

Шопска глава

Когато Софийското поле било още езеро, двама шопи от Вакарел излезли с лодка да ловят риба.

Развихрила се буря и вълните подхвърляли лодката им като чамова треска. Изтласкали я чак към Курило и — ха да се блъснат в Стара планина.

Какво да правят? Ще се разбие лодката, а те — на дъното. Съобразил се с положението единият и протегнал напред ръце, та като се ударят, да омекоти удара и да не се разбие лодката. Но в последния момент ръцете му се огънали и той ударил шопската си глава в планинската скала. И — о, чудо! От удара с главата там се отворила такава дупка, че водата започнала да се изтича… Така се образувал Искърският пролом и се ширнало равното Софийско поле.

— Ей, щурчо — завайкал се другият, — ако не беше ударил с твоята дебела чутура, сега немаше да тупаме два дни пеш до Вакарел.

Един и същ

Стоян Гунин от Искрец бил извикан за някаква справка в общината. Кметът разтворил един тефтер и го попитал:

— Име?

— Стоян Гунин!

— Презиме?

— И през зиме, и през лете, господин кмете, се съм си Стоян Гунин…

Лулата

Пийнал си Боне Йондин в кръчмата и се похвалил пред веселата компания:

— Я дома съм като цар! Ни жена, ни дете, ни коте смее да ми рече нещо!

По едно време спрял на половин дума. Мушнал се под масата и се за вайкал:

— Ей, лулата ми падна некаде тука…

Поучудили се хората и се огледали. Отвън, до джамлъка, стояла жена му и се взирала дали Боне не е в кръчмата. Като си отишла, му рекли:

— Айде, излизай! Твоята лула си отиде дома. Не е под масата!

Ако можеше да върви

МАТО: — Върви ли ти часовника, дедо?

ДЯДО СЛАВЕ: — Е, па да не мислиш, че бих го носил, ако можеше да върви?…

Подновил се

Геле вика на жена си:

— Кога комшията си построи нова къща, тизе ме накара и ние да построимо… Кога комшията си купи шарен телевизор, тизе ме накара и ние да си купимо… Кога комшията си зема нова кола, тизе ме накара и ние да си земемо… Кажи сега що да правимо, оти он пак се е подновил?…

— Сас що се е подновил бре, Геле? — пита го она.

— Зел си е нова жена.

Убаво

Зимата отдавна е забелила земята и селяните са събрани в кръчмата.

— Ей, убаво нещо си е човек да си пийне! — казва бай Лаза — То като че ли от бога е дадено.

— Верно е това, що дума Лазо! — подкрепя го и Стоил Дончев.

— Я като си пийна, ми е най-арно. Тогая сите кащи се въртат пред главата. Па като излезна от кръчмата, чекам да се завъртат така, че мойта да дойде насреща. И я оп — та вътре!