Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- analda(2016)
Издание:
Никола Анастасов, Смехът на шопа
Литературна обработка: Никола Анастасов
Редактор: Йордан Костурков
Рецензент: Станислав Стратиев
Художник: Борис Димовски
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Виолина Хаджидемирева
Коректор: Жанет Желязкова
Българска, I издание
ЕКП 07/9536226435/5605-165-84
Издателски №2223
Формат 60/84/24
Печатни коли 15,50
Издателски коли 9,64
Условно издателски коли 6,50
Тираж 80107
Дадена за набор на 18.III.1984 г.
Излязла от печат на 30.III.1985 г.
Издателство „Христо Г. Данов“
ДП „Георги Димитров“ — София
Цена 0,86лв.
История
- —Добавяне
Отдека възникна габровският хумор
Отдека възникна габровският хумор
Позовавайки се на пергамент, намерен при прокарването на околовръстното шосе, габровският хумор е възникнал от шопския, както и шотландският. От ясно по-ясно е, че и страната най-напред се е казвала Шопландия и едва след това Шотландия.
Надсмиване
Питат ме каква е разликата между габровския и шопския хумор.
Голяма! Габровци се надсмиват над себе си, а шопите — над другите.
Габровец и шоп
Така се случило, че в едно и също купе на влака седнали габровец и шоп. От дума на дума, започнали разговор за хумора и неговите автори.
— Ние, габровските хумористи, сме на всеки метър! — казал уверено габровецът.
— Верно! — отвърнал шопът и добавил: — Ама ние сме по-нагъсто.
Върнал му го
Нане Вуте срещнал Пижо;
— Дека си се запътил, нане?
— Че ода до съседното село да пущам писмото си до синецо.
— Па оти не пущиш писмото си у кутията на нашата поща?
— Нечем! И нашият пощаджия не купува от мене яйца, а оди при други.
За отечеството
В кратката почивка след обучението по стрелба един войник се обръща към приятеля си:
— Абе, габровец, вие каквито сте скръндзи, ако стане бой, че имаш ли време да броиш патроните?
— Вярно е, пестеливи сме, но за Отечеството не жалим патроните и се бием до последна капка кръв…
— Ние па, шопите, като свършиме и последната капка кръв, млатиме с кокалите! — отговорил му нашият.
Кольо шлямбата
Кольо Шлямбата бил доста сиромах, но и дяволит. Пет-шест деца имал, все добри и работливи, но последният, Кики Шлямбата, както го наричали — два часа на трактора, три часа в кръчмата. Па отишъл войник и пише на баща си.
„Татко, прати пари, оти тука доста ми требуват, строших траекторията на пушката и требе да се плаща“ — завършвало писмото.
Наплюнчил молива бащата и отговорил:
„Кики, млогу здраве ти пращам, оти е ефтино, ама пари не пращам, оти кръчмата е в ремонт, кръчмаро е в отпуска, та не можах да изтегля. Ти нали там ги внасяше!…“
Билет от държавната лотария
ДИЛО: — Е, те така! Цел ден лежим, цела ноч мислим и мира немам, защо ли ми деца оголеа?… Че купим билет от държавната лотария!
ШОПЪТ: — Ба! Я купих един билет от държавната лотария, ама нищо не спечелих!
ДИЛО: — Язък!
ШОПЪТ: — Ич не е язък, оти го продадох на свато Вуте!
ДИЛО: — Па нали тиражо е минал и билето е невалиден, та и свато ти нема да спечели?
ШОПЪТ: — Макя, а при мене, като беше валиден, та какво спечелих? Ветър!…
Извод
Седи бай Славе вечерта вкъщи и бавно пуши лулата си. Изведнъж, както си е позадрямал, го събужда силно чукане по стената. Поразмърдва се старецът, ужким се кани да обуе цървулите си, па си вика на акъла:
— Хм, тоя, дето се е сетил да чука толкова касно, е закъсал и че да ми сака нещо. И отново си ляга.
Всеки разговор се заплаща
Един шоп отишъл в бръснарницата. На въпроса как да му се подстриже косата, шопът не дал никакъв отговор. След като бил подстриган и платил, отворил вратата, обърнал се към бръснаря и му рекъл:
— На мене тиа номера не минават! — като посочил телефона, на който била поставена бележка.
„ВСЕКИ РАЗГОВОР СЕ ЗАПЛАЩА!“
Летошно пиле
— Колко струва тази кокошка, стрино? — пита една селянка на пазара.
— Трийсет лева.
— Ами млада ли е?
— Сака ли питане! Летошно пиле.
— Ами дали ще снася напролет?
— Оти да не снася бре? На мене вече пет години ми носи яйца.
Без рожден ден
— Нане, кога ти е рожденият ден?
— Немам рожден ден.
— Как така немаш?!
— Я съм се родил през нощта!
Шопска прислуга
Пижо се обръща към ратая си:
— Бре, Кежо, даде ли слама на воловете?
— Дадох, чорбаджи, дадох.
— Ами доста ли им даде?
— У аз, доста, доста…
— Па да не си им дал ептен много?
— Не съм.
— По-арно беше ич да не си им дал.
— Па я ич им не дадох.
Достоен отговор
Пенчо Марин имал да взема десет лева от Станой Цветин и тръгнал да си ги иска. Отдалеч зърнал приятеля си да стои на прозореца, но когато приближил, на прозореца била само буля Станоица.
— Тук ли е Станой? — пита Пенчо.
— Няма го Станоица.
— Но аз го видях на прозореца…
— Да, но той те виде по-рано — победоносно отвръща буля Станоица.
По-изгодно
Коле Митрин беше стар ерген, нямаше що да прави и се бе заел да отглежда прасета по постановлението. Съселяните все му натякваха да се жени и това му беше додеяло, та все завърташе разговорите така, че да не могат да го „захлупят по оня въпрос“.
Един ден, като чакаше за хляб пред фурната, си говореха с Лило Анчов.
— Абе да ти кажа — оплакваше се Коле, — се леп ги рана и па са си слаби. Ще зема да ги маана, много леп изедоа.
— Па мани ги, щом ядат толкова. Ако питаш мене, я че ти кажем да си земеш жена, оти они сега не ядат леп — линия пазят.
Госкьяре
Дачо от Мировяне е зет у Требич. На Гергьовден на съборо посреща госкье от Мировяне. Идат бракята му, снаите.
— Па много сте подранили бе? — дума им комшията на Дачо.
— Оно още не се е опекло ягнето!
— А-аа, ние идеме по новото часово време, па че си идеме по старото — отвръща му Благо, по-малио брат на Дачо.
Шамарена награда
Тате-ее, шестица, шестица имам! — викало от прозореца десетгодишното момче на Глиго Пияндето.
— Браво, мойто момче! — изрекъл ухилено той и продължил за кръчмата.
Глиго доста се забавил и късно вечерта се върнал с група пийнали приятели, които носели бутилки, та още да се черпят.
— Едра сметка платих в кръчмата — рекъл още от вратата Глиго, — ама щом казах на кръчмаро, че имаме шестица, и на вересия даде… Дай сега, татковото, да видя фишо!
— Ето! — гордо подало бележника си момчето и оглеждало какво му е купил.
Глиго останал като гръмнат. Плеснал един шамар на ученика и обидено креснал:
— Не е ли от тотото бе? Вагабонтин такъв, излъга ме цела кръчма на вересия да черпя!
Дребна грешка
Чорбаджи, сто лева пари ми требват. Услужи ми, знам, че имаш! — запревивал се Арчата пред чорбаджи Машо.
— Я пари на баща ми да излезне от гробищата не давам, та тебе ли?!
— Сто лева ми даваш днеска, че е неделя и е затворена пощата, та не мога да изтегла — сто и петдесе ти носа в пунделник, като отворат!
— Абе, немам за даване, ама като е така… — омекнал на свой ред и чорбаджията. — На, па утре помни какво си рекъл! На другия ден Доце Арчата не дошел, а на третия чорбаджията сам го подирил.
— Изтегли ли парите бе, маскара? Докога ще те чакам?
— Ааа, дребна грешка е станала, чорбаджи! — ухилил се Доце.
— Я не сам знаял редо, та сега ми чинат инат в пощата. Първо требало да внеса, па тогай да ода да тегла!