Никола Анастасов
Смехът на шопа (4)

Отдека възникна габровският хумор

Позовавайки се на пергамент, намерен при прокарването на околовръстното шосе, габровският хумор е възникнал от шопския, както и шотландският. От ясно по-ясно е, че и страната най-напред се е казвала Шопландия и едва след това Шотландия.

Надсмиване

Питат ме каква е разликата между габровския и шопския хумор.

Голяма! Габровци се надсмиват над себе си, а шопите — над другите.

Габровец и шоп

Така се случило, че в едно и също купе на влака седнали габровец и шоп. От дума на дума, започнали разговор за хумора и неговите автори.

— Ние, габровските хумористи, сме на всеки метър! — казал уверено габровецът.

— Верно! — отвърнал шопът и добавил: — Ама ние сме по-нагъсто.

Върнал му го

Нане Вуте срещнал Пижо;

— Дека си се запътил, нане?

— Че ода до съседното село да пущам писмото си до синецо.

— Па оти не пущиш писмото си у кутията на нашата поща?

— Нечем! И нашият пощаджия не купува от мене яйца, а оди при други.

За отечеството

В кратката почивка след обучението по стрелба един войник се обръща към приятеля си:

— Абе, габровец, вие каквито сте скръндзи, ако стане бой, че имаш ли време да броиш патроните?

— Вярно е, пестеливи сме, но за Отечеството не жалим патроните и се бием до последна капка кръв…

— Ние па, шопите, като свършиме и последната капка кръв, млатиме с кокалите! — отговорил му нашият.

Кольо шлямбата

Кольо Шлямбата бил доста сиромах, но и дяволит. Пет-шест деца имал, все добри и работливи, но последният, Кики Шлямбата, както го наричали — два часа на трактора, три часа в кръчмата. Па отишъл войник и пише на баща си.

„Татко, прати пари, оти тука доста ми требуват, строших траекторията на пушката и требе да се плаща“ — завършвало писмото.

Наплюнчил молива бащата и отговорил:

„Кики, млогу здраве ти пращам, оти е ефтино, ама пари не пращам, оти кръчмата е в ремонт, кръчмаро е в отпуска, та не можах да изтегля. Ти нали там ги внасяше!…“

Билет от държавната лотария

ДИЛО: — Е, те така! Цел ден лежим, цела ноч мислим и мира немам, защо ли ми деца оголеа?… Че купим билет от държавната лотария!

ШОПЪТ: — Ба! Я купих един билет от държавната лотария, ама нищо не спечелих!

ДИЛО: — Язък!

ШОПЪТ: — Ич не е язък, оти го продадох на свато Вуте!

ДИЛО: — Па нали тиражо е минал и билето е невалиден, та и свато ти нема да спечели?

ШОПЪТ: — Макя, а при мене, като беше валиден, та какво спечелих? Ветър!…

Извод

Седи бай Славе вечерта вкъщи и бавно пуши лулата си. Изведнъж, както си е позадрямал, го събужда силно чукане по стената. Поразмърдва се старецът, ужким се кани да обуе цървулите си, па си вика на акъла:

— Хм, тоя, дето се е сетил да чука толкова касно, е закъсал и че да ми сака нещо. И отново си ляга.

Всеки разговор се заплаща

Един шоп отишъл в бръснарницата. На въпроса как да му се подстриже косата, шопът не дал никакъв отговор. След като бил подстриган и платил, отворил вратата, обърнал се към бръснаря и му рекъл:

— На мене тиа номера не минават! — като посочил телефона, на който била поставена бележка.

„ВСЕКИ РАЗГОВОР СЕ ЗАПЛАЩА!“

Летошно пиле

— Колко струва тази кокошка, стрино? — пита една селянка на пазара.

— Трийсет лева.

— Ами млада ли е?

— Сака ли питане! Летошно пиле.

— Ами дали ще снася напролет?

— Оти да не снася бре? На мене вече пет години ми носи яйца.

Без рожден ден

— Нане, кога ти е рожденият ден?

— Немам рожден ден.

— Как така немаш?!

— Я съм се родил през нощта!

Шопска прислуга

Пижо се обръща към ратая си:

— Бре, Кежо, даде ли слама на воловете?

— Дадох, чорбаджи, дадох.

— Ами доста ли им даде?

— У аз, доста, доста…

— Па да не си им дал ептен много?

— Не съм.

— По-арно беше ич да не си им дал.

— Па я ич им не дадох.

Достоен отговор

Пенчо Марин имал да взема десет лева от Станой Цветин и тръгнал да си ги иска. Отдалеч зърнал приятеля си да стои на прозореца, но когато приближил, на прозореца била само буля Станоица.

— Тук ли е Станой? — пита Пенчо.

— Няма го Станоица.

— Но аз го видях на прозореца…

— Да, но той те виде по-рано — победоносно отвръща буля Станоица.

По-изгодно

Коле Митрин беше стар ерген, нямаше що да прави и се бе заел да отглежда прасета по постановлението. Съселяните все му натякваха да се жени и това му беше додеяло, та все завърташе разговорите така, че да не могат да го „захлупят по оня въпрос“.

Един ден, като чакаше за хляб пред фурната, си говореха с Лило Анчов.

— Абе да ти кажа — оплакваше се Коле, — се леп ги рана и па са си слаби. Ще зема да ги маана, много леп изедоа.

— Па мани ги, щом ядат толкова. Ако питаш мене, я че ти кажем да си земеш жена, оти они сега не ядат леп — линия пазят.

Госкьяре

Дачо от Мировяне е зет у Требич. На Гергьовден на съборо посреща госкье от Мировяне. Идат бракята му, снаите.

— Па много сте подранили бе? — дума им комшията на Дачо.

— Оно още не се е опекло ягнето!

— А-аа, ние идеме по новото часово време, па че си идеме по старото — отвръща му Благо, по-малио брат на Дачо.

Шамарена награда

Тате-ее, шестица, шестица имам! — викало от прозореца десетгодишното момче на Глиго Пияндето.

— Браво, мойто момче! — изрекъл ухилено той и продължил за кръчмата.

Глиго доста се забавил и късно вечерта се върнал с група пийнали приятели, които носели бутилки, та още да се черпят.

— Едра сметка платих в кръчмата — рекъл още от вратата Глиго, — ама щом казах на кръчмаро, че имаме шестица, и на вересия даде… Дай сега, татковото, да видя фишо!

— Ето! — гордо подало бележника си момчето и оглеждало какво му е купил.

Глиго останал като гръмнат. Плеснал един шамар на ученика и обидено креснал:

— Не е ли от тотото бе? Вагабонтин такъв, излъга ме цела кръчма на вересия да черпя!

Дребна грешка

Чорбаджи, сто лева пари ми требват. Услужи ми, знам, че имаш! — запревивал се Арчата пред чорбаджи Машо.

— Я пари на баща ми да излезне от гробищата не давам, та тебе ли?!

— Сто лева ми даваш днеска, че е неделя и е затворена пощата, та не мога да изтегла — сто и петдесе ти носа в пунделник, като отворат!

— Абе, немам за даване, ама като е така… — омекнал на свой ред и чорбаджията. — На, па утре помни какво си рекъл! На другия ден Доце Арчата не дошел, а на третия чорбаджията сам го подирил.

— Изтегли ли парите бе, маскара? Докога ще те чакам?

— Ааа, дребна грешка е станала, чорбаджи! — ухилил се Доце.

— Я не сам знаял редо, та сега ми чинат инат в пощата. Първо требало да внеса, па тогай да ода да тегла!