Александра Потър
Любовен пасианс (29)

Глава 28

Гледката от Емпайър Стейт билдйнг беше изумителна. Или поне би трябвало да е изумителна, изруга Грейс, ако й бяха позволили да я погледне, вместо да гледа в огромния обектив на фотоапарата, който й навираха в носа.

— Хайде, влюбени пиленца. Доближете глави, усмихнете се по-ведро, обърнете тела към камерата. — Брейди, рейв маниак и нюйоркски фотограф, ги обстрелваше с команди, а Грейс и Джими се гушкаха вдървено на терасата, залепили изкуствени усмивки на лицата си, в отчаян опит да заприличат на новобрачна двойка.

— О, моля ви се, сладури. Мислете за Джоан Арматрейдинг. Мислете за любов и нежност. Моля ви.

Беше петък следобед и Грейс и Джими бяха в Ню Йорк от три часа. Трябваше да кацнат на летище „Джей Еф Кей“ на обед, но за съжаление самолетът им закъсня и пристигнаха късно. Прекалено късно, за да се настанят в хотелската стая, според изнервения представител, който ги посрещна в състояние на нервно изтощение, не спираше да опява за „графика“ и ги натовари в едно жълто такси. Закараха ги в града да се срещнат с фотографа и асистентката му и въпреки че бяха изтощени от седемчасовия полет и часовата разлика, те прекараха целия следобед опитвайки се да нагодят прилични като за меден месец пози на различни култови места в Ню Йорк.

Което беше срамно и унизително. Очевидно младоженците изпадаха във временно умопомрачение и вършеха позорни неща — да се катерят по гърбовете си на Таймс Скуеър, да захапват един хотдог от двата му края на 42–а улица, като бършат с умиление покапалия кетчуп и горчица от брадичките си — и чуйте само; римейк на „Спомен за една любов“ с Грейс в ролята на Дебора Кер и Джими като Кари Грант, на фона на неземния изглед към Ню Йорк Сити.

Поне такава беше идеята.

— Хайде, бе, хора, покажете малко нежност — проплака Брейди, дъвчейки трескаво дъвката и намествайки баретата си, кацнала на главата му под безумен ъгъл. Тъй като беше от Бронкс, той даваше мило и драго да изглежда артистичен и креативен, по един аристократичен, бохемски начин. За съжаление, тъй като беше незапознат със стила на класическата британска комедия от 70-те, Брейди приличаше по-скоро на Франк Спенсър.

— Вие, англичаните, сте толкова сковани. Отпуснете се. Отдайте се на емоцията. Двамата сте лудо и страстно влюбени, нали помните? — Той замени лещата с невероятно голям телеобектив и го насочи заплашително към тях като картечница. — Хайде, скъпа, размърдай се. Искам движение.

— Това да не е порнофилм? — изсъска Грейс под носа си. Наоколо се беше събрала тълпа любопитни туристи. Двойка японци снимаха като луди.

— Просто мисли за списание „ОК!“ — прошепна Джими през зъби. Той също се чувстваше глупаво и едва се сдържаше да не кресне на Брейди да се разкара, да спаси егото си и да се остави на милостта на някой добър нюйоркски барман и обилно количество бърбън. Само че залогът беше твърде голям. Щом се налагаше да се хили като треторазрядна звезда от сапунена опера на кориците на клюкарско списание, така да бъде, каза си той, със схваната от разтягане челюст.

— Ти каза услуга, а не самоубийство насред улицата — възропта Грейс и затъкна нейното крещящо раирано фишу, същото като на врата на Джими, символ на радостта и обвързването, поне според Брейди.

Грейс се чувстваше по-скоро удушена.

— Кога се срещнахте вие двамата? — попита асистентката, хубава азиатка, която кръжеше край тях и размахваше грамаден сребрист рефлектор.

— Като тийнейджъри — каза Джими. — В училище.

— Аууу, детска любов — възкликна госпожицата и лицето й засия в романтичен унес.

Джими и Грейс се усмихнаха сковано под шумното потракване на фотоапарата.

— Беше ли любов от пръв поглед?

С неловко смушкване, те се спогледаха под зоркия поглед на асистентката. Не искаха да я разочароват и да съсипят мечтите й за семейно щастие.

— Ъ… каквото и да означава любовта — изтърси накрая Джими. Какво пък, щом Негово кралско височество си беше послужил с подобен израз, той имаше всички основания да го последва.

— Да, нещо такова — съгласи се Грейс, стрелкайки с очи Джими. Определено имахме силни чувства един към друг, нали, любими? Удовлетворена, асистентката засия.

— Толкова е хубаво, че има хора като вас. Вие сте доказателство, че любовта побеждава. Вдъхнахте ми надежда, че и аз мога да си намеря половинка.

— Да, както и аз, съкровище. — Все още съсипан от скорошната раздяла с приятеля си, Брейди кимна многострадално. — Ето ти поредно доказателство, че не всички мъже те съблазняват, за да ти разбият след това сърцето.

— О, не — съгласи се Грейс, на която посоката на разговора започваше да й харесва. — Само дисфункционалните, емоционално нестабилните негодници, каквито не ти трябват. — Тя се усмихна, долавяйки как Джими се гърчи от неудобство.

Но трябваше да се сети, че Джими не оставаше длъжник никому.

— А ти несъмнено умееш да държиш негодниците на разстояние — каза той, засмя се и я прегърна. Прикова я с развеселен поглед и вдигна закачливо вежди. — Сега съм твой. Нали така, зайче пухкаво?

Зайче пухкаво? Грейс му хвърли убийствен поглед пред очите на Брейди и асистентката, които следяха като омагьосани тази проява на най-съкровени чувства.

— Точно така — усмихна се тя. — Мъниче — добави тя и размаха игриво кутрето си, като се наслади на промяната в цветовата гама на Джими.

Той я прониза с яростен поглед, след което се обърна към публиката. — Ръцете ми са малки — подсмихна се той и побърза да покаже ръцете си.

Нима се предаде? — учуди се Грейс, и отбеляза наум резултата, едно на нула за нея.

Фотосесията приключи в пет часа, когато започна да се свечерява и небето потъмня до пурпурно над проблясващите очертания на Манхатън. След като я снимаха в близък план около хиляда пъти, Грейс наивно заключи, че са свършили с работата и се сбогува доста сърдечно с Брейди, като го целуна по двете бузи, докато той подвикваше:

— Чао, ех, защо не бях на твое място.

Интересно как дори най-неприятните хора могат да ти се сторят почти симпатични когато знаеш, че повече няма да ги видиш, разсъждаваше ведро тя, наблюдавайки как Брейди намества баретата си и джвака шумно ментоловата дъвка, докато товари сребърните си куфари с техника в багажника на таксито, а после се намества на задната седалка до асистентката си. А после бързо размисли, когато таксито потегли и той свали прозореца, за да извика, че ще се видят утре за „гранд финале“.

— За какво говори? — поиска да знае Грейс, смъквайки сивата вълнена шапка и ръкавици, докато тя и Джими влизаха през въртящата се врата. Беше впечатлена от избора на хотел. Разположен в центъра, в най-модерната част на Сохо и заобиколен от десетки маниашки бутици, нашумели ресторанти и най-готините барове в града, Сохо Гранд сякаш беше излязъл от страниците на каталог за най-стилните хотели в света. Сигурно защото беше точно такъв, каза си тя, разглеждайки минималистичния вход на сградата, портиерът в дизайнерски костюм, който им кимна дискретно и си каза, че всичко в хотела, от страхотното местоположение до младите, артистични гости, които щъкаха нагоре-надолу, беше лика-прилика на Джими.

И толкова далеч от Спенсър.

Когато дойдоха в Ню Йорк със Спенсър, те бяха отседнали в Традиционния „Уолдорф-Астория“. Световноизвестният огромен петзвезден хотел се намираше в ситито и пълен с богати, преуспели гости от средната класа. Със своите килими с монограми, класически орехови мебели и тържествени месингови полилеи, той беше изключително комфортен, но и мъничко скучен.

— Има предвид вечерята.

— Каква вечеря? — попита Грейс, изкачвайки стоманените стъпала към лобито.

— Вечерята на свещи за двама — обясни Джими, вдигнал вежди уж извинително, като пристъпи към рецепцията.

— О, не, какво още трябва да изтърпя? — С премалели крака във велурените боти, Грейс вече съжаляваше, че се съгласи на този маскарад. Отначало всичко изглеждаше толкова забавно — сложиха си фалшиви брачни халки пред гишето за чекиране на Хийтроу, придумаха стюардесата от „Върджин Еъруейз“ да ги настани в бизнес класа, пиха шампанско, изтегнати на хоризонталните седалки. Сега, обаче шегата вече не беше толкова забавна и Грейс копнееше да се прибере в стаята, да изуе дънките, да свали плътния професионален грим, да се наслади на блажено разкисване във ваната и да се мушне в леглото.

— Господин и госпожа Малик, добре дошли в Сохо Гранд — поздрави ги консиержът и им наля шампанско, подарък от управата.

— Багажът ви вече е в стаята. Вярвам, че ще намерите всичко необходимо в апартамента за младоженци.

— Апартаментът за младоженци? — повтори ведро Грейс. Прекалено ведро.

— Да, апартаментът е обзаведен с кралско легло, вана за двама стангентор й си позволихме волността да ви поръчаме една кошница ягоди в шоколадова глазура, масажно масло и селекция от романтични музикални дискове и филми.

Консиержът вече сияеше. Изглежда, че младоженците на меден месец оказваха същото въздействие върху хората като новородените бебета. Всички им се усмихваха замечтано, гукаха и се превъзнасяха. Добре поне, че все още никой не я беше пощипнал по бузката и не беше започнал да гука. Сигурно защото вече съм изкуфяла, помисли си Грейс, чувствайки се като кръгъл идиот. Това беше пълен шок. Тя защо нямаше представа, че щяха да ги настанят в апартамента за младоженци? Дали защото Джими цяла седмица я беше уверявал, че въпросът с настаняването и спането бил „уреден“? Тя се усмихна сладко и се опита да поправи щетите.

— Съжалявам, но сигурно е станала някаква грешка…

— Грешка? — В своята безупречна униформа на „Прада“ консиержът изглеждаше силно озадачен. — Не, няма никаква грешка.

Стига толкова. На Грейс й дойде до гуша. Тя сграбчи Джими над лакътя и го дръпна настрана.

— Ти май каза, че ще спим в две отделни легла — изсъска тя, очаквайки някакво обяснение, решение, изход.

Вместо това той я погледна глупаво и каза:

— Излъгах.

Изведнъж всичките й празнословни аргументи пред Риан, че преструвката щеше да е като на кино, някаква забавна шарада, как нямаше за какво да се притеснява, се върнаха и я захапаха по задника.

Изражението й се вкамени.

— Излъгал си ме? — повтори невярващо тя. Наистина не беше за вярване. Как не се беше усъмнила. Как изобщо му беше повярвала? В случай, че беше забравила, това беше мъжът, който бе спал с нея, беше я поканил да обиколят света заедно и беше обещал да й се обади по телефона. За него лъжата беше детска игра.

— Опасявах се, че нямаше да се съгласиш, ако ти бях казал истината — прошепна той, като се извърна от любопитните очи на консиержа, който се надигаше на пръсти и се напъваше да дочуе нещичко. — Пък и как можех да им кажа, че искаме отделни легла на медения ни месец?

Джими се опитваше да омиротвори взривоопасна ситуация. Въображението му рисуваше смразяващи кръвта видения как разговаря с Таня Стив, как тя го нарича лъжлива малка курва и му обещава повече никога да не си намери работа или дори обяд в този град. Тази жена не знаеше какво е съчувствие. Тя нямаше да се трогне от някаква си отменена сватба, интересуваше се единствено от материала, който му беше възложила.

— Хайде, Грейс, моля те, успокой се. — Джими го удари на молба.

Но Грейс нямаше намерение да се успокоява. Беше изморена, имаше мехур на палеца на крака, главоболие от коктейлите „Блъди Мери“ на борда на самолета и беше бясна. Джими може и да беше зарязал оранжевия форд и прическата от 1988-а, но не се беше разделил със своето арогантно самомнение, че всяка жена желаеше — не, по-точно даваше мило и драго — да скочи в леглото с него.

— Да се успокоя? Ти искаш аз да се успокоя? — крещеше тя.

Джими беше побледнял като мъртвец и размахваше ръце в опит да я убеди да не вика. Което, както знае всяка жена, постига точно обратния ефект.

— Много си прав, по дяволите, нямаше да дойда с теб — подигра го на висок глас тя. — Защото няма начин да спя с теб, Джими Малик…

— Нямах предвид точно… — опита се да я прекъсна той.

Грешен ход.

— О! Смятам, че е съвсем очевидно какво имаш предвид — възкликна саркастично Грейс. — Но си го избий от главата. — Тя скръсти ръце и го изгледа презрително. — Не бих правила секс с теб дори да беше последният мъж на земята.

Консиержът точеше врат, опитвайки се да дочуе нещичко от случващото се. Вътрешно се усмихваше. Кавга между влюбени. Ах. Колко романтично.

Какво нахалство. Джими се олюля, изпълнен с яд и възмущение.

— А ти какво си въобразяваш? Че съм организирал някакъв сложен план, за да се опитам да се възползвам от теб сексуално ли? — изсъска разярено той, а вената в средата на челото му пулсираше.

— Не се заблуждавай, Грейс. Може и да са ме зарязали, но ти как ме виждаш? Отчаян?

О, не.

Едва когато беше изрекъл думите и видя как лицето на Грейс се сгърчи, а гневът й се превърна в болка, той осъзна, че беше преминал границата.

— По дяволите… не исках да кажа… искам да кажа…

— Няма проблем — безцеремонно го сряза Грейс. — Няма нужда от повече обяснения. Мисля, че беше пределно ясен. — Тя отметна глава и се помъчи да събере останките от своето его, което лежеше размазано в локва кръв на мраморния под на хотелското лоби. Чувстваше се като кръгъл идиот — при това непривлекателен.

Що се отнася до нея, беше съвсем разбираемо, разумно и напълно очевидно защо тя не искаше да спи с Джими. Макар да беше красив, забавен и добър като приятел, беше и легендарен женкар, сърцеразбивач и играч. Джими мислеше единствено и само за секс и според собствените му признания той беше спал с много жени и искаше да спи с много жени, така че на теория, като жена, не можеше ли да предположи, че той би искал да спи с нея? И ако не искаше — защо не искаше?

Какво не й беше наред?

Грейс положи усилия да си възвърне самообладанието и погледна Джими. Вследствие на тези доста сложни размишления, сега тя се беше озовала в странната ситуация да иска да прикове Джими до стената и да го попита защо не искаше да спи с нея.

— Заповядайте шампанско, да вдигнем тост за щастливата двойка.

Доловил затишие в любовното скарване, консиержът им подаде по една чаша Дом Периньон.

Грейс се поколеба. Половината от нея искаше да плисне шампанското в лицето на Джими, да му каже да се разкара заедно с медения си месец и да вземе първия самолет за Лондон.

Да се прибере в чуждото студио.

Да се върне да пере на ръка, да прекара съботната вечер на дивана и да дояжда останките от снощната паста с риба тон и царевица.

Какво пък.

Изправена пред реалността да прекара още един уикенд в света на двойките, Грейс направи обратен завой. Беше преживяла турбулентен полет над Атлантическия океан. Беше прекарала следобеда във всевъзможни ужасяващи романтични пози. Да прекара две нощи с Джими в апартамента за младоженци беше последната й тревога. Можеше да се смята за късметлийка. Поне нямаше да е за цял живот.

— Благодаря — усмихна се тя.

Надушил сигнал за прекратяване, на огъня, Джими вдигна маслиновата клонка под формата на чаша с шампанско. Той я чукна в тази на Грейс и се усмихна сковано. Нещо средно между усмивка и благодарност.

— За нас — вдигна тост той.

— За нас — повтори Грейс с широка усмивка.

Джими изпита облекчение, че са му простили и всичко си е както преди, затова плъзна ръка около талията на Грейс за успокоение на публиката и двамата поеха към асансьорите.

— Благодаря, Грейс. — Вратата на асансьора се отвори, той влезе вътре и се обърна към нея, възвърнал обичайната си уверена усмивка. — Ти си удивителна.

— Благодаря — отвърна тя и се наслади на вкуса на отлежало шампанско. — А ти ще спиш на дивана.