Александра Потър
Любовен пасианс (27)

Глава 26

— Отивам в Ню Йорк.

— Ню Йорк, Ню Йорк — възкликна Риан.

— Толкова е хубав, че са му дали име два пъти^[1] — запя Грейс и пъхна телефона под брадичката си, за да продължи да подрежда малкия сак. След като пет дни удържа на отчаяните телефонни обаждания на Джими, умолителни есемеси и сърцераздирателни съобщения на телефонния секретар — за един ден беше успял да запълни цялата лента с двайсет и шест молби, — я загризаха вината и съжалението. Беше ужасна приятелка. Беше ужасна егоистка. Щети е да изкупува лошата карма до края на живота си.

Но все пак продължи да отказва.

До онази сутрин в офиса. Разговаряше по телефона, когато чу сигнал за обаждане на изчакване, вдигна наивно и попадна на серенада с ужасяващ, фалшив кавър на „Ню Йорк, Ню Йорк“ на Синатра. Това беше съкрушителният удар. Неспособна да удържа повече атаките, тя се предаде и се съгласи на пътуването.

Но ако трябваше да бъде честна, имаше още една причина за промяната на решението й. Ужасяваше се от перспективата да прекара още един уикенд в Лондон сама. Делниците й бяха заети с работа, срещи с приятели, някоя тренировка във фитнес залата, но уикендите бяха посветени на Свещените двойки и тя обикновено, оставаше сам-сама, потънала в мисли за Спенсър. Предстоящият уикенд в Ню Йорк с Джими щеше да бъде откачен, но тя тайно се радваше на разнообразието. И въпреки че за нищо на света не би го признала, от страх да не прозвучи като баба си — на компанията.

— Със Спенсър ли отиваш? — попита Риан, включи телефона на високоговорител и прекоси спалнята. Чувстваше се така, сякаш бе закъсняла за прожекцията, беше влязла в тъмния киносалон, беше изпуснала първите двайсет минути и сега се опитваше да разбере какво става.

— Не, разбира се — възмути се Грейс, ровейки в чекмеджето за чорапи. — Отивам с едно старо гадже.

Риан седна пред тоалетката, отви капачката на тубичка крем и намаза обилно челото и носа си.

— Да не е Мат Макендрюз? — ахна тя, размазвайки крема с усърдието на плувец, който прекосява Ламанша. — Божичко, той беше страхотен.

— И лъжлив негодник — напомни й сухо Грейс. — Последно чух, че е женен с две деца.

— Както и всички останали — изсумтя Риан, нави ръкавите си и намаза и лактите си със същия крем.

— Не, този ми беше гадже в гимназията, когато бях на осемнайсет и живеех в Манчестър. Той ми беше първият — добави Грейс със смешен американски акцент.

Аууу, това е толкова романтично — оживи се Риан.

— Ами… е… не точно — поправи я Грейс. — Джими Малик ми крадна девствеността, разби ми сърцето и повече никога не го видях. Допреди няколко седмици в „Загора“… — Съзряла раираните си чорапи в дъното на чекмеджето, тя ги измъкна победоносно.

Риан се чувстваше все по-объркана.

— Това никога не си ми го казвала.

— Така ли? — попита разсеяно Грейс.

— Не, никога — увери я Риан, засегната, че са я лишили от толкова интересна история. — Защо, какво се случи?

— Ами, всичко стана на моя рожден ден, когато Спенсър ме заряза на улицата. Получи се така, че се качихме в едно и също такси с този тип.

— Качила си се в такси с мъжа, който ти е откъснал розичката? Аз щях да му издера очите.

Грейс не можеше да си представи Риан да убие дори муха. При нея склонността към насилие не стигаше по-далеч от обирането на паяците с прахосмукачката.

— Някога случвало ли ти се е да попаднеш на стоянка за таксита посред нощ в петък? — попита многозначително тя.

Риан втри крема в кожата на лактите си и потръпна. Парализираше се от страх дори само при мисълта за това.

— Щях да се кача в таксито. И тогава щях да му издера очите.

 

 

— Казваш ми, че ще водиш тази Грейс чак в Ню Йорк за уикенда и не искаш да спиш с нея? — Клайв пое картонената купа с пържени картофи и се опита да ги удави в оцет. — Поне малко?

— Не — отсече Джими и пое парчето хрупкава, златиста риба, която му подаваше момичето зад щанда. Току-що извадено от фритюрника, рибното филе още цвърчеше с миниатюрни перлички мазнина. — Никак даже.

Беше мъртво време и Джими и Клайв се гощаваха в кварталното „Фиш енд Чипс“^[2] капанче. И разговаряха за Грейс.

След като цяла седмица я тормози без резултат, тази сутрин беше на ръба да позвъни на Таня Стив, да признае лъжата си и да съсипе кариерата си, когато телефонът му звънна. Беше Грейс. Каза да.

Беше един от онези редки моменти на абсолютен триумф. Скачайки от стола, Джими беше размахал юмруци във въздуха, крещейки с все гърло, след което се беше обадил на Клайв, за да го покани да полеят победата с бира. А не за да го разпитват, помисли си сърдито той.

— Че какво не й е наред? — Клайв все още не можеше да се съвземе от откритието, че Джими не просто имаше приятелка жена, а на всичкото отгоре я канеше на звезден уикенд, за да напише някаква статия. Той остави оцета и взе да ръси щедро със сол.

— Защо трябва нещо да не й е наред? — Джими изтръгна солницата от ръцете на приятеля си, преди да си е докарал запушване на коронарната артерия и изскочи навън, където Флоси ги чакаше търпеливо, положила глава на предните си лапи.

— Защото ако всичко й беше наред, ти щеше да искаш да спиш с нея — отбеляза спокойно Клайв.

— В твоите очи аз явно съм някаква мъжка уличница. — Джими се наведе, закопча каишката на Флоси и тримата поеха по търговската улица.

— Защото ти си мъжка уличница — отвърна добросърдечно Клайв. Шегата беше примесена с мъничко завист. Бяха прекарали вечерта в „Q&K“, нов бар, рекламиран като идеалното място за срещи, но докато Джими се сля с навалицата без никакъв проблем, обслужиха го моментално, флиртуваше с няколко готини, привлекателни, жени, Клайв вися на бара, потънал в забвение. — Или трябваше да кажа, че ти беше такъв, преди да срещнеш Кайли — поправи се той и хвърли един пържен картоф на Флоси, която го улови във въздуха с елегантно хлопване на челюстите.

Джими отключи входната врата на жилищната сграда и включи осветлението.

— Грейс се съгласи да дойде с мен, за да ми спаси кариерата. Тя ми прави услуга. — Той пусна Флоси да препуска по стълбите и се обърна към Клайв. — Освен това, за твоя информация, Грейс си има годеник.

— Нали каза, че го е напуснала.

— Временно са разделени.

— Така се казва, за да омекотиш удара — заяви компетентно Клайв и размаха подгизнал в оцет пържен картоф под носа му.

— Грешиш — отвърна Джими. Въпреки че самият той беше казал съвсем същото на Грейс неотдавна, сега като го чу от устата на Клайв, изведнъж се почувства жегнат. — Тя просто има нужда от малко време и пространство — обясни той и се намръщи. Откакто прекарваше голяма част от времето си с Грейс, започваше да говори като нея.

— А какво му е на горкия човечец, за когото тя смята да се омъжва? Той няма ли право да си каже думата? — възрази Клайв, като дояде последните картофи и смачка хартията на топка. — Според мен точно ти би трябвало да вземеш неговата страна.

— Тук не става въпрос за вземане на страна. — Джими се чувстваше все по-неудобно от посоката на разговора. — Нещата не са черни и бели. — По дяволите. Ето, пак го направи — повтаряше думите на Грейс. Но след като беше започнал, нямаше спиране. — Горкият човечец е имал две години да си каже думата. Сгодени са от цели две години, но той отказва да определи дата за сватбата. — Озари го слаб проблясък на гордост. Да определи дата. Ето, започваше да овладява сватбения жаргон.

— Аз какво ти казах? — възкликна победоносно Клайв. — Явно нещо не й е наред.

Джими започваше да губи търпение.

— Да, искам да кажа не, всичко й е наред. — Вече кипеше от яд. — Добре, де, тя е нетактична, но по един сладък, недразнещ начин, освен това от опит знам колко е твърдоглава, но това е добре, показва, че познава себе си. — Той заизкачва стълбите към студиото си. — Освен това е забавна и интелигентна — знаеш ли кой е любимият й филм? „Италианска афера“^[3]. — Той погледна през рамо приятеля си, който го следваше по стъпалата. Двамата размениха погледи на уважение и възхита.

— Но не ме разбирай погрешно, знам какво си мислиш. Мислиш си, че хваля характера й понеже не става за гледане — призна Джими. — Обаче всъщност е много хубава, една такава дребничка, мургава… — той потърси точните думи и накрая открадна описанието на Грейс, но какво пък, ако щеше да й подражава, поне нека да бъде качествено — … и смахната.

Той отключи вратата и включи осветлението. Лента стратегически разположени спот лампи изпълни помещението с меко, приглушено сияние. Навремето дискретното осветление беше неговият таен коз пред мадамите, обаче сега му се струваше малко префърцунено.

— Свикнал съм на жени, облечени от главата до петите в черно, с обувки „Гучи“, кръстче с диаманти от „Тифани“, а не на чехли с цветя и късове кехлибар на кожена връв около шията, сякаш току-що е слязла от Гластънбъри. Но сега я намирам за готина — добави той и се усмихна мечтателно. Образът на Грейс оживя в ума му и стомахът му се преобърна, кожата му настръхна и отвътре го озари някакво необяснимо сияние.

Тогава улови изражението на Клайв.

И замръзна.

— Готина, но в никакъв случай секси, не, нищо подобно — поправи се той, клатейки отривисто глава. — Не, между нас няма нищо. Абсолютно нищо. Тя е само приятелка.

— Само приятелка? — повтори Клайв и изкриви устни.

— Виж, аз не искам да спя с нея, разбра ли? — настоя Джими. Но Клайв изглеждаше непреклонен. — Не искам — заяви той. — И знаеш ли защо? Защото вече сме спали заедно.

Клайв зяпна от удивление.

— Извинявай, но това какво общо има с предишния аргумент?

— Ами, като в онази поговорка, нали? — запелтечи Джими.

— Коя поговорка? — поиска да знае Клайв.

Джими се изчерви силно и отговори разпалено.

— Светкавицата не удря два пъти.

 

 

— На меден месец?

Когато научи истинската причина за пътуването, Риан беше поразена.

— Ти заминаваш на меден месец. — Тя повтори новината на глас, сякаш за да й придаде малко здрав разум. Не се получи.

— Не точно — поправи я Грейс. — Просто се преструваме.

Риан започваше да се пита дали покрай годеника приятелката й не се беше разделила и със здравия си разум.

— И предполагам, че той ще иска да се преструвате и че спите заедно, нали? — постави ребром въпроса тя. — Не бях чувала по-майсторски номер да вкараш някоя жена в леглото. А съм чувала доста, повярвай ми.

— Разбира се, че няма да спя с него — възрази Грейс. — Пък и кой казва, че той иска да спи с мен?

От другата страна се чу прелистване на страници.

— Когато мъжът види привлекателна жена, той си фантазира за секс. Когато жената види привлекателен мъж, тя си фантазира за връзка — прочете Риан цитат от някаква статия. — Вярно е. Ето го, — написано черно на бяло.

— Не ме интересува — сопна се Грейс. — Не е вярно. Не искам да имам връзка с Джими. В никакъв случай. Просто трябва да направим няколко снимки и да се престорим как се гледаме в очите с телешки възторг. — Избирайки между белите дънки или торбестия камуфлажен панталон, тя напъха и двата чифта в сака. — Хайде, стига, няма да е кой знае колко трудно, нали? Гледала съм „Зелена карта“. Аз ще се правя на луда. — През Грейс премина трепет на вълнение. Честно казано, вече очакваше с нетърпение пътуването. Такава луда, шантава, щура авантюра допадаше на импулсивната й природа.

— Значи този мъж е свободен? — Риан тичаше по следата като хрътка.

— Технически да — каза Грейс и премина към обувките. Коленичи и взе да рови в кашоните. — Емоционално не. Смятам, че все още е влюбен в бившата си годеница, въпреки че отрича яростно.

— Така ли? Виж ти, какви хора — въздъхна Риан без капка ирония.

— Горкият, зарязала го на сутринта след ергенското парти. Бяха в „Загора“ на моя рожден ден — помниш ли?

— Искаш да кажеш, че той е бил с онези образи, които разляха виното на Спенсър? — Риан захвърли списанието и стисна слушалката, покатери се на леглото и се облегна на възглавниците.

— О, да, бях забравила за това — каза Грейс, припомняйки си разярената физиономия на Спенсър.

— Еха, това трябва да е съдба — ахна Риан.

— Не, просто беше съвпадение — прагматично отсъди Грейс. — Освен това не Джими заля Спенсър с вино, той по това време беше на дансинга…

— Няма значение — отсече Риан, повлечена от омайната вълна суеверия и неспособна повече да слуша внимателно. — Доколкото си спомням, той беше доста готин.

Грейс измъкна някакви сребърни обувки на висок тънък ток и се начумери.

— Така ли?

— А ти не помниш ли? — Стресната от къркоренето на стомаха си, Риан зърна пакета цигари на нощната масичка и ги изгледа стръвно.

— Ами, не бях се замисляла… — Мигновеният спомен за целувката в таксито изстреля тръпка по тялото й, чак до петите. Грейс размърда пръстите на краката си, припомняйки си усещането на неговите устни до нейните, сърцето й заби лудо, зави й се свят, слабините й пламнаха. — Той е само приятел — заяви твърдо тя.

— С когото си правила секс.

— Преди тринайсет години — припомни Грейс, облекчена, че усещането бързо. — Той вече не ме привлича и аз вече не го привличам. Честно казано, добре, че навремето сме спали заедно, понеже сега можем да бъдем приятели без сексът да застава на пътя ни.

— Мммм — съгласи се привидно Риан. Съдейки по своя опит, сексът винаги заставаше на пътя. Тя се наведе напред и включи радиобудилника.

— Какъв е този звук?

— О, това е радиото.

Грейс чуваше мазния глас на водещия.

— … добър вечер на всички слушатели и добре дошли в нашето предаване тази вечер. Ще започнем с писмото на Нина от Батърси, което ви прочетох миналата седмица…

— О, прекрасно — изгука Риан, не устоя на изкушението и си запали цигара. По дяволите Дорис Дей, каза си тя и си дръпна. Самотна майка, която пуши в леглото. Какво биха казали по случая в „Дейли Мейл“?

— Какво е това предаване? — попита заинтригувана Грейс.

— „Любовен пасианс“.

— Съкровище, ти и Рупърт сте си лика-прилика — пошегува се тя. Още не можеше да забрави ужасните му реплики.

— Заглавието е иронично — засегна се Риан. — Хората пишат писма или се обаждат, за да си излеят сърцето и да им помогнат да намерят идеалната си половинка или да подредят любовния си живот.

— О, май съм слушала това предаване… — Грейс замълча, припомняйки си онази вечер в таксито. Като че ли нямаше измъкване от спомените за нея.

— Зарибяващо е. Включи радиото, ако не ми вярваш — прекъсна я Риан.

— Аз нямам радио — каза Грейс.

— Нямаш ли уокмен?

Само заради Риан, тя го изрови и напъха едната слушалка в ухото си.

— На каква честота.

— Шшшшшт — сряза я Риан. — Ще изпусна най-интересното.

— Но аз не мога да го намеря — изропта Грейс, въртейки копчето напосоки… докато…

— … миналата седмица ви разказах за Нина, която е на трийсет и пет години, неомъжена — нареждаше водещият. — И бяхме засипани от обаждания. Пръв се обади Джон, който е на трийсет и шест и е пожарникар…

— Ммм — припяваха в един глас Грейс и Риан.

— … и поиска да отведе Нина в неговата хижа в Шотландия, за да се опознаят пред бумтящата камина…

— Аууу — въздъхнаха едновременно двете приятелките.

— … а после ни се обади Гевин, който поиска да я покани на вечеря, както и Ръсел, който ни изпрати съобщение „Бъди моя“. Този мъж не е по приказките, нали? — Радиоводещият се засмя звънко.

— Аз бих избрала пожарникаря — заяви решително Риан.

— Аз също — съгласи се Грейс. — На пожарникар не се отказва, нали така?

— Хммммм. Не знам, Гевин също ми се стори доста симпатичен — размисли Риан.

— Шшшт, тихо — изсъска Грейс, вече уловена на въдицата.

— Но преди да ви кажа кого избра Нина да излекува разбитото й сърце, чуйте най-романтично парче на всички времена — Франк Синатра и „Някой ден“…

 

 

— Имам нужда от музика. — Джими пусна радиото в дома си. Гласът на Франк Синатра изпълни хола.

— А аз от цигара — изохка Клайв, тръшна се на дивана и извади цигарените хартийки и тютюна си.

— … и така, драги слушатели, да се върнем при Нина от Батърси. След продължителни и нелеки колебания, тя реши, че пожарникарят Джон е мъжът за нея. Сега тя е на нашата отворена линия, за да ни сподели впечатленията си. Здравей, Нина?…

Когато песента заглъхна и заговори водещият, Джими се намръщи с недоумение. Той провери честотата. Чакай малко, това не беше честотата на Върджин.

— Ти ли си пипал радиото? — Той погледна обвинително Клайв.

— Не, изобщо не съм го пипал — възмути се приятелят му и размаха бялата цигарена хартийка в знак на примирие.

— … Здравей, доктор Купидон! — По радиовълните се понесе бодър женски глас.

— Здравей, добре дошла в шоуто, Нина. Е, разкажи ни, какво те накара да осъзнаеш, че Джон е мъжът до теб? Вярно ли е, че жените не могат да устоят на мъж в униформа?

Последва висок смях.

— Вярно е, вярно е, но аз избрах Джон по друга причина. Избрах го, защото още щом чух гласа му по радиото миналата седмица, разбрах, че той е единственият и неповторим. Звучеше толкова спокоен и уверен.

— Какви са тези глупости, по дяволите? — Сега Джими гледаше обвинително радиото.

— Всъщност, предаването не е толкова лошо — обади се Клайв и си дръпна с наслада. — В болницата сестрите го слушат, и аз съм го хващал няколко пъти. — Той си дръпна още веднъж и подаде бавно джойнта на Джими. — Миналата седмица се обади някакъв тип, Дерек, който беше влюбен в майката на приятелката си — поклати глава Клайв. — Наистина тъжен любовен триъгълник…

Джими си дръпна от джойнта.

— Много е силна! — Той погледна приятеля си изумен.

— Е, Нина, това е фантастично. Хайде, издай ни някоя тайна. Джон удържа ли на обещанието си да те заведе на неговата хижа в Шотландия? Или по-добре ни кажи дали се гушкахте пред камината…

— Хижа в Шотландия? Гушкане пред камината? Според теб жените наистина ли искат подобни неща? — Джими изгледа Клайв, който се беше изтегнал върху възглавниците със сантиментална усмивка на лицето.

— … Гушнахме се и още нещо — изкиска се палаво Нина.

— Ха-ха-ха, това е страхотно, Нина. Радвам се да чуя, че сега звучиш много по-щастлива.

— О, така е, така е, не помня откога не съм била толкова щастлива. Благодаря, доктор Купидон.

— Моля те, не го споменавай, на мен това ми е работата! И така, драги слушатели, запомнете, ако имате любовни проблеми, ми напишете писмо — тук се включи дразнещото дрънкане — или пък ни се обадете на редакционните телефони на „Любовен пасианс“…

Джими се пресегна и изключи радиото с отвращение.

— Хей, на мен ми харесваше… — оплака се Клайв.

— Точно това ме тревожи — изръмжа Джими, като прокара палец по обложките на дисковете, подредени по азбучен ред. — Стига, моля ти се. Що за човек може да се обади в национална радиостанция, за да му помогнат да се запознае с някого? Трябва да си отчаян — той поклати глава невярващо — или жалък неудачник.

— Или някой, който по случайност заминава на собствения си меден месец със старо гадже от училище, понеже са го зарязали — измърмори Крайв със затворени очи.

Въпреки че беше с гръб към приятеля си, Джими усещаше как усмивката на Клайв изгаряше дупка между плешките му.

— Имаш право. — Той се изсмя пресилено и пусна диска с чувство на облекчение.