Александра Потър
Любовен пасианс (18)

Глава 17

Следващата събота, в една спалня боядисана в бонбоненорозово и пълна със сатенени възглавници във формата на сърце и много плюшени играчки, една хубава блондинка се надигна в леглото.

— Трябва да отидеш на погребението на котарака на баба ти?

Тя придърпа чаршафа към навирените си гърди и нацупи колагеновите си устни като надуваема кукла.

— За съжаление да — потвърди Джими. Чисто гол, той подскачаше, проврял единия си крак в боксерките, като се опита да ги нахлузи, без да спира да търси останалите си дрехи. — В нашето семейство животните са на голяма почит. Феликс беше тринайсетгодишен. Як като сибиряк — той откри дънките си в долния край на чаршафите и ги измъкна с облекчение, — когато пощенският микробус го прегази и… — С подобаващ звук Джими прокара пръст през гърлото си. — Всички са съкрушени.

— Обаче сега е седем и половина сутринта — възрази блондинката.

— Баба Малик обича да става рано — обясни той, отказа се да издирва чорапите си и нахлузи маратонките на бос крак. Грабна ключовете си и се наведе с намерение да я млясне за довиждане, но тогава планът за бягство се провали, защото преди да успее да подхвърли „Ще ти се обадя по-късно“, го уловиха в мъртва хватка и надуваемите устни го засмукаха…

 

 

Джими се беше запознал със Сами-Джо на някакво парти преди година. Беше пристигнала от Тексас, работеше по „промоции“ и имаше най-големите гърди, които той бе виждал някога. Излязоха на две срещи и отначало сякаш ги свързваха много общи неща — това беше жена, която искаше секс без обвързване, гледаше Скай спорт и държеше кутия от обувки до леглото си, пълна с презервативи за всякакви случаи. Докато не откри, че имаха прекалено много общи черти, когато я завари една вечер в бара, награбила някакъв мъж в ъгъла, когото целуваше така сякаш щеше да му извади сливиците. А Джими само беше отишъл до тоалетната.

Невъзмутимо, тя прекъсна целувката, усмихна се и го насърчи да й се обажда когато му се прииска. Покана, за която Джими беше забравил до вчера. Докато лежеше в отдавна изстиналата вода във ваната, потиснат, неудовлетворен и обмисляше варианта самозадоволяване, той внезапно си спомни за нея. Все още мокър, той изрови телефона си, намери номера й и й позвъни.

— Наистина ли трябва да тръгваш? — Сами-Джо надигна глава за глътка въздух, като плъзна пръсти под тениската му и прокара изкуствените си нокти по гръбнака му.

— Налага се — отвърна той и си лепна измъчена тъжна усмивка.

— Не предпочиташ ли да обърнеш внимание на моето котенце? Измърка свенливо тя.

Джими пребледня. При обичайни обстоятелства не му трябваше специална покана. Може и да нямаха много общо със Сами-Джо, но предвид убийственото й тяло и ентусиазъм, на който можеше да завиди дори състезателка в телевизионно риалити шоу, Джими не търсеше в нея точно нравствени добродетели.

— Не мога да карам паството да ме чакат — смигна дружески той.

В отговор Сами-Джо разкопча дънките му, бръкна вътре и улови като в ласо пениса му между палеца и показалеца си. — Аааххх — изохка Джими.

— Ау — ахна Сами-Джо с учудване и разочарование. Очаквайки да го намери твърд, пулсиращ и готов за действие, тя остана слисана и недоумяваща от топлото, меко и заспало нещо в ръката си.

Джими беше покрусен. О, не, само това не. Идеше му да потъне вдън земя, право в огнените казани на ада. Нямаше по-страшно от това изтезание, помисли си, усещайки как пенисът му се свива още повече от срам и позор. Не му стигаше снощи, ами и тази сутрин?

Смразени, те се гледаха право в очите, с отворени усти, тя все още с ръка в боксерките му. Накрая Сами-Джо отпусна хватката и въздъхна тежко.

— Боже, ама ти наистина си в траур, а?

Снощи Джими беше отишъл у Сами-Джо с една-единствена мисия: искаше хубав, старомоден секс без усложнения. Искаше да зарови лице в нейната буйна руса грива с изкуствени кичури и да забрави напълно за Кайли. Сексът щеше да издигне бариера, да тегли чертата под връзката им, да му помогне да преодолее катастрофата, която иначе би била сватбата му, да възстанови своето его и да го накара да се почувства отново мъж, а не жертва. Или поне такъв беше планът.

След като той влезе в апартамента на Сами-Джо, те прескочиха излишните приказки, хвърлиха се на розовата кувертюра и ентусиазирано се заловиха да свалят дрехите си. Първоначално всичко вървеше по план — Стиви Уондър от уредбата, чаени свещи по перваза на прозореца, презервативи на нощната масичка. И тогава се случи нещо невъобразимо. Нещо, което никога не се беше случвало на Джими, дори в най-мрачните му кошмари.

Не можа да го вдигне.

Дори сега, дванайсет часа по-късно, той нямаше сили да мисли за случилото се. Беше толкова мъчително и конфузно, особено на фона на усърдието на Сами-Джо да съживи неговия безжизнен пенис като парамедик от „Спешно отделение“. Тя опита всичко — буквално всичко — бебешко олио, шведско порно, дори костюм на медицинска, сестра, който вървеше заедно с тубичка водоразтворим овлажнител и термометър, който тя ловко приложи. Докато накрая, след четирийсет и пет изтощителни минути — всяка от които му се стори цяла вечност, тоест четирийсет и пет такива вечности — тя си изкълчи китката и трябваше да се признае за победена.

Джими едва не умря от срам. Освен душевната агония, той изпитваше физическо изтощение. Точно когато той реши, че положението нямаше как да стане по-лошо, Сами-Джо отиде някъде и се върна с вибратор, настоявайки и той да се включи в играта. Това беше мъжката представа за чистилището на ада. Гола, прекрасна, сексуално неудовлетворена блондинка, един немощен пенис, който отказваше да се вдигне и твърдо като камък дилдо, което по всички показатели го биеше по мъжественост. И това не беше всичко. Защото, като че ли срамът не му стигаше, когато Сами-Джо натика черния латексов вибратор в ръката му, последните оцелели остатъци от егото му моментално умряха.

Беше огромен.

През годините Джими беше получавал не един комплимент за размера, но в сравнение с този Кинг Конг, неговата мъжественост беше отвратително неадекватна. Налегна го параноя. Дали не се беше самозалъгвал през всичките тези години? Дали жените не са били просто любезни? Наистина ли беше заменен от една покрита с латекс въртяща се мегабургия с батерии? При това ужасяващо реалистична. Той гледаше покрития с вени член в ръката си. Само като го гледаше и очите му се насълзяваха.

За разлика от Сами-Джо, която не споделяше неговите тревоги. Тя го смушка с лакът в ребрата и изръмжа нетърпеливо да се залавя за работа.

— По-добре да вървя — въздъхна Джими, който най-сетне успя да се изтръгне от Сами-Джо с маневра, с която Худини би се гордял. — Ще прочета стиха, който написах за случая и трябва да се поупражнявам. — Леле, колко съм добър, помисли си той, изненадан от себе си. Вече сам започваше да си вярва. Даже му се доплака.

Сами-Джо го изгледа заинтригувано.

— Знаеш ли, Джими, никога не бих те причислила към категорията сантиментални мъже.

— Така ли? — Той се усмихна, доста доволен от себе си.

— Не. Тя поклати глава. — Винаги си изглеждал някак си безсърдечен.

— Така ли? — В миналото подобна критика не би го засегнала, но сега го жегна. Още не беше преболедувал обвинението на Кайли, че не знаел какво означава да си влюбен. Въпреки цялото перчене, тези думи го изпълниха с необичайна за него чувствителност и сега, отгоре на всичко, Сами-Джо го наричаше безсърдечен негодник. Обзе го тревога. Започваше да се откроява една обща тема. И тя никак не му харесваше.

Джими се помъчи да възстанови равновесието.

— Когато ме опознаеш ще видиш, че съм чувствителен, помагам на възрастни дами да пресекат улицата, правя дарения за разни благотворителни каузи, гледам мелодраматични филми… ами да, сто пъти съм гледал „Титаник“.

— Така ли? — подхвърли подозрително Сами-Джо.

— О, да. — Той кимна, разпери широко ръце като разпънат на кръст и затананика песента на Селин Дион. — … слънцето залязва, Леонардо е прегърнал Кейт, тя е на носа на кораба, океанът се простира до хоризонта… „Аз летя, Джак, аз летя“ — зашепна задъхано Джими, с висок и наситен с емоция глас, след което излезе от образа, поклати глава и въздъхна: — Боже, всеки път ме разтърсва.

Погледна Сами-Джо. В очите й имаше сълзи.

Олеле, Джими, това е толкова красиво — пошепна тя. — Нямах представа.

— Повечето хора не подозират. — Той сви рамена, изумен, че тя, наистина се беше хванала на подобен изтъркан номер. — Мек съм като памук, така да знаеш.

Моментално съжали за избора си на думи.

Без да й мигне окото, Сами-Джо побърза да го върне на земята.

— О, това вече го знам — ухили се пакостливо тя.

Той си тръгна с обещанието да се обади и с ясното съзнание, че няма да го направи. Отказът на пениса му да атакува беше факт, но истинската причина беше, че Джими не искаше да се връща назад. Той не желаеше да се върне към навиците си преди Кайли, да продължи ергенския си живот, пък и физически явно не можеше да го направи.

Крепейки смазаното си его, той се прибра в апартамента си, седна на бюрото и докосна клавиатурата на лаптопа. Цяла седмица се беше опитвал да работи върху своя остроумен, хумористичен роман, но след месеци на изобилно творческо вдъхновение, сега Джими беше зациклил.

С дълбока въздишка той се вторачи печално в екрана. Завиждаше за дните, когато журналистите бяха използвали пишещи машини. Поне тогава са имали лукса да пишат заобиколени от топки смачкани листове, да късат страници с драматична решителност, да ги мачкат на топка и да целят кошчето за отпадъци. Сега беше достатъчно да натиснеш едно копче и всичко изчезваше. Изтрито. Заличено. Също като Кайли, помисли си жално той.

Прииска му се животът му да беше качен на този лаптоп. Тогава поне можеше да натисне бутона „изтрий“, да се отърве от изминалата седмица, от последните няколко месеца и да заличи спомена за Кайли, Вместо това трябваше да понася болката, защото наистина болеше. Никога досега не се беше чувствал така. Вместо да излезе, да се развихри по заведенията, да сваля мадами, откакто Кайли беше хвърлила бомбата, той си стоеше повечето вечери вкъщи, ядеше готова храна и пиеше уиски, приспиван от някой телевизионен сериал. Беше адски депресиращо. Едно беше да те зарежат, друго — да седиш пред телевизора в очакване на повторението на „Приятели“.

Някаква гадна миризма проникна през душевния мрак и Джими сбърчи нос. Каква беше тази смрад? Беше отвратителна. Застояла. Гранясала. Откъде идваше, по дяволите? И тогава му просветна. Идваше от неговия апартамент.

Жилището вонеше. Смърдеше непоносимо. Съседите щяха да повикат полицията всеки момент, да разбият вратата, очаквайки да открият гниещ труп. И вместо това ще намерят мен; помисли си Джими и скочи от стола. Какво му ставаше? Обикновено той беше въплъщение на реда, чистотата и действието. Беше се запуснал, трябваше да се съвземе и да се сложи в ред. И трябваше да започне с апартамента.

Джими отиде до шкафа, извади прахосмукачката и тутакси се отказа, като видя какъв къртовски труд го очакваше. Да не забравяме, каза си той, докато търсеше страницата с обяви във вестника, че наскоро беше зарязан от годеницата си, изоставен от мъжествеността си и със сринато самочувствие, следователно последното нещо, от което имаше нужда, беше да чисти и да подрежда. Набра бързо телефона на някаква компания за почистване по домовете.

Няколко минути по-късно затвори, остави четирийсет лири на масата за чистачката и като взе кредитната си карта, хлопна вратата и остави ключа под изтривалката. Опита да лежи в летаргия на дивана и да гледа сериали, опита да се отреже с „Джак Даниелс“, опита дори да прави секс със старо гадже. Нищо не беше помогнало. Което означаваше, че му оставаше още само един вариант.

Шопинг терапия.