Хенри Дейвид Торо
Дивите ябълки (7)

Тяхното именуване

Приятно занимание би било да се намерят подходящи имена за стотиците разновидности, които наедно отиват в бъчвата за сайдер. Няма ли да е предизвикателство за човешката изобретателност нито една да не бъде наречена на човек, а всички да се именуват на lingua vernacula^[8]? Кой би станал кръстник на дивите ябълки? Гръцкият и латинският ще се изчерпат, бъдат ли използвани, а lingua vernacula ще закрее. Ще трябва да повикаме на помощ изгрева и залеза, дъгата, есенните гори и дивите цветя, кълвача, моравата финка, катерицата, сойката, пеперудата, скиталеца през ноември и момчето, избягало от училище.

През 1836 година в градината на Лондонското градинарско общество е имало над хиляда и четиристотин различни сорта. Ала в Америка има видове, незастъпени в неговите каталози, да не говорим за ония, с които нашата киселица може да увеличи числото на култивираните.

Да изброим някои от тях. Чувствам се принуден в последна сметка за удобство на ония, за които английският не е роден език, да си послужа с латинските наименования на някои от тях, известни по цял свят.

И така: горска ябълка (Malus sylvatica); сойкина ябълка; ябълка, растяща в горските долчинки (sylvestrivalis) или в полските падини (campestrivalis); ябълка, растяща по изоставени изби (Malus cellaris); ливадна ябълка; лещаркина ябълка; ябълка-ленивка (cessatoris), която никое момче не подминава, без да я пообрули, колкото и да е закъсняла с плодовете си; ябълката на скиталците — трябва да си се изгубил, за да намериш пътя към нея; въздушната красавица (decus aeris); декемврийска ябълка; замръзнало-размръзнала ябълка (gelato-soluta), добра за ядене само в Масачузетс; конкордска ябълка, навярно същата като Musketaquidensis; червеноивичеста ябълка; новоанглийско вино; катерича ябълка; зелена ябълка (Malus viridis), която има многобройни синоними, а когато е натъртена или наядена, наричат я choleramorbifera aut dysenterifera, puerulis dilectissima^[9]; ябълката, която спряла Аталанта; храстовидна ябълка (Malus sepium); ябълка-повлекана (limacea); крайрелсова ябълка, която вероятно израства от хвърляните от вагоните огризки; ябълката, чиито плодове сме вкусвали в младостта си; нашата собствена ябълка, невписана в никой каталог; pedestrium solatium; ябълката, на която сме подпрели и забравили косата си; ябълките на Идуна, както и ябълките, които Локи намерил в гората, и още много и много други, които съм си записал — твърде многобройни, за да бъдат споменати тук, ала всичките хубави. Както Бодей възкликва, имайки предвид култивираните видове и приспособявайки Вергилий за целта, така и аз, приспособявайки Бодей, ще кажа:

„Даже да имах хиляда уста и хиляда езика,

глас от метал, пак не бих изредил всички белези разни,

ни имената на всички безчислени ябълки диви.“