Хенри Дейвид Торо
Есенни багри (4)

Брястът

Пак по същото време, сиреч в началото на октомври и малко подир, брястовете достигат връхната точка на есенната си красота — огромни кафеникавожълти маси, още топли от септемврийската пещ, надвиснали над пътищата. Листата им са навлезли в съвършена зрелост. Питам се има ли съответстваща зрелост в живота на хората, живеещи под тях. Плъзна ли поглед по нашата улица, обточена с две редици брястове, те ми напомнят както с очертанията, тъй и с цвета си на житни снопи — сякаш натежалите класове сами са дошли в града, та най-сетне може да се очаква известна зрелост и ДЪХАВОСТ в мисленето на жителите му. Та как под тия шумолящи яркожълти снопи, готови всеки миг да паднат връз главите на минувачите, би могла да тържествува недозряла, сиреч зелена мисъл или постъпка? Застана ли пред къща, над която са провесили клони половин дузина големи брястове, усещам се сякаш във вътрешността на издълбана тиква, тъй омекнал, като че съм заместил изваденото й месо, макар все пак да съм запазил известна жилавост, както и твърдостта на семките си. Какво е закъснялата зеленина на английския бряст — все едно краставица, сбъркала сезона и натрапваща несвоевременното си присъствие, — в сравнение с ранната златна зрелост на американския? Улицата е сцената на голямата жътва. Би си струвало да започнем да отглеждаме тия дървета, та дори и само заради есенната им прелест. Та помислете за тия огромни навеси или слънчобрани, надвесени над главите и къщите ни, правещи от града едно цяло — един ulmarium^[1], КОЙТО в същото време е и развъдник на хора. И как тихо и незабележимо свличат товара от себе си и пропускат слънцето, когато има най-голяма нужда от него — листата им безшумно падат по покривите и улиците, с което градския слънчобран се затваря и прибира! Виждам как в града влиза търговец и заедно със своя товар жито изчезва под навеса от брястови клонаци, все едно е влязъл в огромен хамбар. Изкушавам се и аз да отида там и да вея мисли, сухи и налети като зърно, готови да бъдат отделени от обвивките си; но уви, предчувствам, че триците ще са много, а мислите малко, че ще преобладава царевица, годна само за фураж — защото каквото посееш, това ще пожънеш.