Ерик-Еманюел Шмит
Сектата на егоистите (9)

Професор Арман Брусе

Клиника Сент-Анян

Улица Мулине №12

75013 Париж

До Мис Хариет Съмървил

Уважаема госпожице,

Имам тъжната чест да ви уведомя за кончината на вашия далечен братовчед Жерар Лагере, който току-що угасна в трийсет и третата си година. Мускулната дистрофия, която го унищожаваше години наред, в крайна сметка победи здравето му.

Нотариусът, господин Бариер, ще ви каже подробности за състоянието, което неговите родители му бяха оставили, състояние, което е непокътнато, тъй като Жерар прекара почти целия си живот на възрастен човек в нашата клиника.

Не бих могъл с лекота да кажа няколкото добри думи, които обикновено се полагат на младите покойници: братовчед ви не правеше нищо, за да накара хората да го заобичат, дори не говореше с другите болни или с болничния персонал. С годините дори стана все по-потаен и затворен, сякаш никой нямаше значение или дори не съществуваше реално.

В стаята му открихме тази голяма тетрадка с червена кожена подвързия и виолетови ръбове на листите. Според медицинските сестри последните години от живота си той прекарал в това да я изписва с дребничкия си почерк, преди слепотата, после и пълната парализа на ръцете да го направят неспособен за всякаква работа.

Последните му месеци бяха доста трудни. Той говореше за някакъв „старец“, казваше, че той е този „старец“… вероятно е усещал, че приближава края на живота си.

Признавам, че бе трудно да се изпита дълбока симпатия към братовчед ви, но винаги съм усещал силна жалост към него. Много рано останал сирак и с ужасна малформация на лицето, която го изолираше от обичта на другите хора, той още от юношеските години започнал да усеща наченките на дистрофията, която щеше да го отнесе. Така и не успях да се сдържа да виждам в този самотен човек, затворен в стаята си в едничката компания на своите мисли и принуден да мечтае за живот, който не може да води, някаква метафора на човешкия ни живот…

Несъмнено ще научите повече за него след като прелистите този разказ, който набързо прегледах, без да разбера много добре за какво става дума. Братовчед ви намеква там за изследвания, които бил предприел в Националната библиотека, в чужбина, а след това в Нормандия. Кога ли е могъл да иде там, като се има предвид здравословното му състояние? В няколкото дни, през които излезе в почивка от клиниката ни ли? Струва ми се малко вероятно.

Затова сметнах, че е пълна измислица, но при една случайна среща с господин Ривар, преподавател в Колеж дьо Франс, за голяма моя изненада разбрах, че този Гаспар Лангенхарт, философът-егоист, за когото говори вашият братовчед, в действителност бил съществувал. Кое е вярно и кое лъжа в този разказ? Скромният човек на науката, какъвто съм аз, е неспособен да ви каже. Но самият професор Ривар ми изглеждаше силно запален от съществуването на текста, написан от вашия братовчед, и настоятелно ме попита дали при случай не бихте могли да му го заемете.

Успокоих го, че вие вероятно ще изпълните молбата му, тъй като не виждах защо всъщност неговото далечно семейство ще се заинтересува повече от него като покойник, отколкото приживе.

Ще ми простите, госпожице, за тези последни шеговити думи, които отпращат по-скоро към отчаянието на един безсилен пред смъртта лекар, отколкото към някаква враждебност спрямо вас. Госпожице, моите искрени почитания.