Ерик-Еманюел Шмит
Одисей from Багдад (1)

Пролог

Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен, от седмица на седмица, понякога от час на час, та дори в един-единствен взривил се миг, моята истина приплъзва от арабски към английски и според това дали се чувствам оптимист или окаяник се превръщам в Саад Надеждата или в Саад Тъжния.

От лотарията на раждането човек тегли добро или лошо число. Когато се приземиш в Америка, Европа или Япония, приземяваш се и толкова: раждаш се веднъж завинаги и няма нужда да започваш отначало. Докато щом човек види бял свят в Африка или в Средния Изток…

Често си представям, че съм бил преди да бъда, представям си, че съществувам в последните минути преди зачеването си и тогава оправям нещата, насочвам колелото, което разбърква молекулите, клетките, гените, и го завъртам в друга посока, за да променя резултата. Не да се направя различен. Не. Просто да се разпъпя другаде. Друг град, някоя различима страна. Разбира се, в същото лоно, утроба на тази майка, която обожавам, но утроба, която да ме положи върху земя, където да мога да вирея, а не в дупка, от която двайсет години по-късно ще трябва да се измъквам.

Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен: бих искал да си остана само с арабската версия, с напъпилите обещания, които името ми рисувало в небето, бих желал да поникна единствено със сока на гордостта, да порасна, да се възправя и да издъхна на мястото, където съм се появил, като дърво, разцъфнало сред своите, а след това на своя ред да пусна издънки и да завърша прикованото си към все същото място пътуване във времето; бих бил очарован да споделя илюзиите на щастливите хора, да мисля, че живея на най-хубавото място, без нито една екскурзия да ми е позволила да правя сравнения, но това блаженство ми бе изтръгнато от войната, от диктатурата, от хаоса, от хилядите мъки, от прекалено многото мъртъвци.

Всеки път, когато по телевизията гледам Джордж Буш, президентът на Щатите, виждам пълното отсъствие на съмнения, нещо, което на мен ужасно ми липсва. Буш е горд, че е американец, сякаш има заслуга за това… Той не се е родил в Америка, а я е измислил, да, сътворил я е още с първото си ако в родилното, усъвършенствал я е, докато е гукал в пелените в кошарката, и в крайна сметка я е довършил с пастелчета върху първолашкия си чин. И е съвсем естествено като възрастен да я управлява! Не бива да му говорите за Христофор Колумб, това го изнервя. Не бива да му казвате също и че Америка ще продължи да съществува след неговата смърт, това го наранява. Толкова е очарован от своето раждане, все едно го дължи на себе си. Син е на самия себе си, не на родителите си, и си приписва заслугата за онова, което му е било дадено. Арогантността е хубаво нещо! Тъпоумното самодоволство е прекрасно! Суетата, която поема отговорността за онова, което е получила, е направо великолепна. Ревнувам го за това. Както завиждам на всеки, който обитава обитаемо място.

Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен. Понякога съм Саад Надеждата, понякога Саад Тъжния, макар че в очите на повечето хора съм нищо.

В края на това пътуване и в началото на новото, пиша тези страници, за да оневиня себе си. Роден съм някъде, където не трябваше, поисках да замина оттам, поисках статут на имигрант и пропадах от една самоличност на друга: имигрант, просяк, незаконно пребиваващ, без документи, без права, без работа, а единствената дума, която ме определя в момента, е нелегален. Паразит би било твърде щадящо. Използвач също. Измамник още повече. Не, нелегален. Само нелегален. Добре дошъл никъде. Навсякъде чужденец.

В някои дни имам усещането, че ставам чужденец дори спрямо човешкия род…

Наричам се Саад Саад, но най-вероятно няма да предам това име. Заклещен в двата квадратни метра, до които се свежда моето временно жилище, ме е срам да се възпроизведа и с това да увековеча една катастрофа. Толкова по-зле за майка ми и баща ми, които са празнували идването ми на Земята: ще бъда последният Саад. Последният от тъжните или последният от онези, които са хранели надежда, няма значение. Последният.