Василий Ян
Чингис хан (23)

Глава пета
Великият хаган изслушва съобщението

Чингис хан се отличаваше с висок ръст и здраво телосложение. Имаше котешки очи.

Историкът Джузджани, 13-ти век

Трима конници препускаха по пътечката между татарските юрти, а вълнените им наметала се развяваха като крилете на биещи се орли. Двамата часови скръстиха копия пред тях. Конниците слязоха от конете и хвърлиха върху белия пясък прашните си плащове. Единият извика, докато оправяше червения си раиран халат:

— Да бъде благословено името на хагана! Съобщение от изключителна важност!

От най-близката шатра вече приближаваха тичешком двама нукери в сини шуби с червени нашивки на ръкавите.

— Пристигаме от западната страна, където бяхме посланици на Великия хаган — продължи мъжът. — Извести за нашето пристигане. Аз съм посланик Махмуд-Ялвач.

В жълтата шатра се отметна копринена завеска и от там прозвуча заповед. Десетимата часови по пътеката към шатрата заповтаряха един след друг:

— Великият хаган заповяда: „Да влязат!“.

Тримата новодошли се поклониха; скръстиха ръце на гърдите си и тръгнаха към шатрата. Слугата китаец ги пусна; те влязоха вътре без да повдигнат поглед и се проснаха на килима.

— Говори! — произнесе нисък глас.

Махмуд-Ялвач повдигна очи. Пред себе си видя строго, тъмно лице с остра рижа брада. Две побелели, завити на възел плитки падаха на широките рамене. Изпод лакираната черна шапка с огромен изумруд в него се взираха втренчено две зеленикавожълти очи.

— Шахът на Хорезъм Алла ад-Дин Мохамед е много доволен от твоите подаръци и предложението за дружба. Той охотно се съгласи да даде всякакви привилегии на търговците ти. Но се разгневи…

— Че съм го нарекъл син?

— Ти, велики, както винаги, позна. Шахът изпадна в такава ярост, че моята глава вече едва се крепеше на раменете ми.

Очите на хагана се присвиха и се превърнаха в тесни процепи.

— Вече мислеше, че ще ти се случи това? — и хаганът прокара с дебелия си пръст права черта по въздуха. От този жест се бояха всички: така Чингис хан осъждаше на смърт.

— Аз успокоих гнева на шаха на Хорезъм и той ти изпраща „селям“ и писмо.

— Успокои гнева му? Как? — гласът на страшния владетел прозвуча недоверчиво. Очите му се взираха в пратеника и ту се разширяваха, ту се присвиваха.

Махмуд-Ялвач започна подробно да разказва за приема при шах Мохамед и за това, как през нощта при него дошъл Великият везир и го извикал за таен разговор. Като каза това, положи в широката длан на Чингис хан перлата, получена от Хорезъм шаха, и подробно изложи всичко, за което говори с Мохамед.

Търговецът, без дори да вдигне очи, чувстваше, че хаганът го гледа втренчено и се старае да проникне и в най-скритите му помисли.

— Това ли е всичко, което чу?

— Ако нещо съм забравил, прости на мен, неспособния!

Чу се изсумтяване: хаганът беше доволен. Той удари с тежка ръка по рамото Махмуд-Ялвач.

— Хитър мюсюлманин си ти, Махмуд. Добре си казал, че моята войска прилича на струйка дим в мрака на черната нощ. Нека шахът си мисли така! Вечерта елате и тримата при мен на трапезата.

Посланиците излязоха от шатрата.

Хаганът се изправи, висок, прегърбен, в черна дреха от грубо ленено платно, пристегната с широк златен пояс. Като стъпваше тежко с големи тромави стъпки на обутите в бели велурени ботуши крака, той премина през шатрата, открехна завеската и проследи как тримата посланици с бели тюрбани и пъстри халати яхнаха прашните коне и бавно се отдалечиха.

— Наближава времето на „великата заповед“ (поемане на поход). Ще почакам „щастливата луна“.