Василий Ян
Чингис хан (13)

Глава шеста
Заговорът на царица Теркен-Хатун

С управлението на такава умна жена като Теркен-Хатун, влиянието на военната (кипчакска) аристокрация бързо разклати авторитета на престола. Кипчакците можеха безпрепятствено да опустошават завзетите от тях земи, макар да се явяваха там в качеството си на освободители, и по този начин събуждаха ненавист у населението срещу името на своя господар.

Акад. В. Бертолд

Широката порта Арк се разтвори и през нея, започнаха да излизат двама по двама конници с бели овчи калпаци, червени раирани кафтани и блеснали в златно закривени саби.

Мохамед, шахът на Хорезъм, с бял копринен тюрбан с елмазени блестящи нишки, начумерено яздеше широкоплещест дорест кон с богата златна сбруя. Малиновият брокатен халат на шаха, поясът и сабята му бяха обсипани със скъпоценни камъни, които блестяха ослепително на слънцето.

Малко след властелина следваха двама млади конници. Смугъл юнак умело направляваше вран тюркменски жребец със сребърен хамут. Това беше синът на тюркменката, наследникът на шаха Джалал ад-Дин. До него на петнист раванлия с дълга черна грива, сплетена на малки плитчици, яздеше момче в брокатен халат — най-младият и любим син на шаха от кипчакска принцеса. След тях се движеха важните сановници на Хорезъм, а конете им бяха наметнати с алени кожени покривала.

Свитата войници на шаха се раздели. Една част се придвижваше напред през главната улица на пазара и разгонваше с камшици тълпящите се любопитни, а другата половина от шахските джигити завършваше процесията.

Всички които срещаха процесията, падаха на колене и скланяха глава до земята. Те нямаха право да погледнат отблизо властителя на най-великата ислямска държава. Щом търговците чуеха разтърсващия дрезгав рев на дългите тръби и грохота на барабаните, набързо измъкваха от дюкяните килими и ги разстилаха направо в праха и мръсотията на пътя, по който минаваше шахът.

Шах Мохамед беше свикнал с възхвалите и възгласите, изразяващи преданост. Равнодушният му поглед пълзеше по безбройните раирани гърбове, привели се към копитата на дорестия му кон. По подпухналото му лице не можеше да се прочете абсолютно нищо. Белотата на чалмата особено ярко подчертаваше голямата му черна брада.

Пред портата на изхода от двореца на шахкинята майка Теркен-Хатун, от двете страни на пътя стояха отбрани кипчакски воини. Те бяха облечени в известните непробиваеми за стрели Хорезъмийски ризници и шлемове със спуснати над горната част на носа стрелки, в ръцете си бяха стиснали дълги гъвкави копия.

— Да живее и царува шах Мохамед непобедимият! — гърмяха възклицанията на воините, подети от тълпата; хората изтичваха от пресечките и се катереха на покривите на кирпичените стени.

Мохамед бе поразен от това, че както никога до сега, кипчакските воини бяха твърде много, няколко пъти повече от цялата му охрана. За какво са ги събрали? Да не би да е капан? Дали да не се върне, докато не е късно? Но не, що за подозрения! Нима може родната майка да устройва капан на своя син? Нима той след смъртта на баща си, шах Текеш, не остави на майка си власт, равна на неговата собствена? Нима кипчакските воини от нейния род кангли не участваха във всичките му походи и когато се връщаха в чергарските си станове не донасяха такава обилна плячка, за която бащите им не са и мечтали? Напред!

Мохамед шибна с бича забавилия се пред портите кон и той с два скока влетя във вътрешния двор.

Кипчакските старци в празнични халати хванаха юздите на животното. Хорезъм шахът скочи от седлото на разстланата кадифена пътека. Изправен и силен, въпреки годините си, се изкачи по стъпалата на терасата с тесни резбовани колони, подмина приведените гърбове и влезе в прохладните покои на двореца. Пред него изникна етиопец със златна халка на носа.

— Царицата на цариците идва да ви посрещне. Селям, Ваше величество! — негърът разтвори завесите и обяви високо: — Пазителят на вярата! Мечът на исляма!

Шахът направи няколко крачки напред. В полумрака на стаята, облицована с полирани дървени стени и зарешетени прозорци, блесна златният брокат на мъничка фигурка. От двете й страни в полукръг застинали на колене стояха двайсет от най-знатните кипчакски ханове. Мохамед скръсти ръце на гърдите си, поклони се, с бързи малки стъпки се приближи до майка си и прошепна:

— Селям, Теркен-Хатун, светлина на добродетелта, образец на справедливостта!

Гънките на броката се размърдаха. Кръглият тюрбан със сноп от щраусови пера почти докосна пода, после пак се повдигна.

— Бедната нещастна вдовица, твоята майка, поздравява великия повелител на света. Окажи ми уважение, достави ми радост, седни до мен!

Мохамед се изправи и очите му срещнаха мъничко лице, плътно покрито с белило и руж, и червените огънчета на черни язвителни очички. Теркен-Хатун, прибрала крака под себе си, седеше на осмоъгълен златен трон, подобен на поднос; Мохамед като управник на страната трябваше да седне до майка си, но там нямаше място — то бе заето от брокатената й дреха, затова шахът се отпусна на килима. Теркен-Хатун само това и чакаше, защото желаеше да покаже на своите кипчакци, че шахът на Хорезъм стои по-ниско от нея.

Вдигайки длани, Мохамед произнесе молитва и прокара пръстите по краищата на брадата си. Всички седнали наоколо шепнешком повториха молитвата.

Теркен-Хатун заговори с ласкав, нежен гласец, като поклащаше глава, при което брокатената купчина се размърдваше, а перата на тюрбана потреперваха.

— Извиках те, мой величайши, мой възлюбени сине, за да обсъдим заедно важни дела, които се отнасят до щастието и благополучието на нашия прославен род от шахове на Хорезъм и до съдбата на преданите ти кипчакски ханове. Трябва да пазим трона си, властта и приятелите си!

В стаята бе тихо. Само през процепите на решетъчните прозорци отвън долитаха отделни тътнежи от виковете: „Да живее Хорезъм шахът!“

— Слушам те, премъдра майко!

— До скромния ми дом долетяха слухове, че готвиш нови походи в далечни страни. Отново ще се понесеш по равнините на битките с великолепния си кон. Но кой може предварително да прочете предначертаното от всевишния, вписано в неговата „Книга на съдбата“? Ако загинеш като мъченик за правата вяра на бойното поле и се възнесеш като мълния право в райските градини, то тук без твоята могъща ръка може да настъпи безпорядък, да ни опази Аллах! А тъй като нашият горд внук Джалал ад-Дин предпочита да си шушука с тюркмените, в заговор да изколи всички нас, кипчакците, то трябва да помислиш не е ли по-удачно вместо Джалал ад-Дин да посочиш по-отрано друг да управлява страната на Хорезъм?

— Мъдри думи! Скъпоценни като елмаз! — възкликнаха кипчакските ханове.

— Ето защо — продължи царицата — след като се посъветвах с тези най-знатни ханове на родния ни кипчакски народ, аз реших, скъпи мой сине, да ти предам единодушната молба на всички кипчакци да определиш за наследник на престола твоя по-малък син Кутб ад-Дин Озлаг, дете на любимата ти жена, кипчакската ханша, а Джалал ад-Дин отпрати да управлява в най-отдалечените земи — той е постоянна заплаха за теб и за всички нас!

Всички притихнаха в очакване на думите на шах Мохамед. Той замълча, докато замислено усукваше на показалеца си края на копринено меката си брада.

— Ако откажеш, то всички кипчакци незабавно ще заминат за своите степи от Хорезъм и аз, като последна беднячка, ще се впусна в скитания заедно с тях.

Но като видя, че Мохамед все още се колебае, Теркен-Хатун обърна глава назад, където зад гърба й стоеше младият управител на нейните владения, Мохамед бен-Салих, бивш гулям — старши слуга, издигнат в сан от нея заради красотата му. Той разбра жеста на малката ръчичка, излезе от стаята и се върна почти веднага, хванал за ръка седемгодишно момченце в брокатено халатче.

— Ето го вашият нов наследник на престола — извика с властен, рязък глас Теркен-Хатун. — Обявявам на кипчакските ханове, бекове, воини и на обикновения народ, че Хорезъм шахът е съгласен да вижда у него опората на трона си.

Всички ханове скочиха, взеха момчето на ръце и няколко пъти го повдигнаха нагоре:

— Да живее, да пребъде нашият еднокръвен кипчакски султан!

Мохамед се изправи, взе на ръце сина си и го сложи да седне до баба му.

— Слушайте, бекове — каза след това. — Както виждате, изпълних желанието ви. Сега вие ще изпълните моята воля. Старият ми враг, багдадският халиф Насир, пак започна да заговорничи срещу мен и да подстрекава подвластните ми народи към въстания. Няма да има спокойствие в Хорезъм, докато злодеят Насир не бъде свален от власт. Тогава халиф ще стане назначен от нас и предан ни свещенослужител. Аз няма да се спра, докато не разгромя войската на халифа и не забия острието на копието си в свещената земя на Багдад.

Най-възрастният от кипчакците, недовиждащо сухо старче с тънка сива брадичка, каза:

— Ние всичките, като един, ще отправим конете си натам, накъдето ни посочи твоята могъща ръка. Но трябва първо да успокоим становете си, да помогнем на изплашените си сродници. От кипчакската степ пристигнаха пратеници и казват, че от изток в земите ни са нахлули незнайни хора, диви езичници, които не са чували за святата вяра на исляма. Появили са се със стада, камили и талиги. Заели са нашите пасища, прогонват хората от селищата. Трябва да побързаме натам, да спрем тези езичници, да отнемем стадата им, а жените и децата им да раздадем в робство на воините ни.

— Води войската в нашите степи! — викаха хановете.

Писарят мирза с калем в ръка приближи към шаха и коленичи пред него, протягайки му изписан лист хартия.

— Какво е това? — попита Мохамед.

— Височайш указ, че предаваш наследството на най-любимия от малките ти синове, шах Кутб ад-Дин Озлаг! Временно, до навършване на пълнолетието му, управник на Хорезъм и опекун на младия наследник ще бъде неговата баба, твоята майка, шахкиня Теркен-Хатун. А за възпитател и Велик везир на Хорезъм се назначава Мохамед бен-Салих, управител на владенията на царицата.

— А ти, мой велики сине, непобедими Хорезъм шах Мохамед, ще можеш да ходиш с войските си по целия свят и да воюваш с когото си поискаш, докато ние управляваме — допълни Теркен-Хатун.

Синът й подписа указа, без да го чете, и й подаде тръстиковото перо. Тя взе калема и с големи букви старателно изписа:

„ТЕРКЕН-ХАТУН,

ПОБЕДИТЕЛКА НА ВСЕЛЕНАТА,

ЦАРИЦА НА ВСИЧКИ ЖЕНИ ПО СВЕТА“.

Шахът се огледа, търсеше най-големия си син, Джалал ад-Дин, чийто поглед се страхуваше да срещне. Но младият хан го нямаше в залата-ти векилът прошепна на ухото на Мохамед:

— Хан Джалал ад-Дин, виждайки толкова много кипчакски воини, каза: „Аз да не съм овен, че да отивам в кипчакска кланица“, свърна встрани и отлетя като вятър.