Борис Виан
Пяната на дните (31)

XXX

Улицата съвсем се бе променила след заминаването на Колин и Клое. Сега листата на дърветата бяха едри, къщите вече не бледнееха, а се обагряха в светлозелено, преди да добият летния си нежнобежов цвят. Паветата ставаха гъвкави и меки под нозете, а въздухът лъхаше на малини.

Все още беше хладно, но хубавото време вече напираше зад синкавите стъкла на прозорците. Зелени и сини цветя никнеха покрай тротоара. Соковете им се стичаха по тънките стебла с тихо кълколене като при целувка между охлюви.

Никола вървеше начело. Беше облечен в топъл спортен костюм от вълнен плат с цвят на горчица, под сакото носеше пуловер с висока яка, чиято шарка изобразяваше сьомга ала Шамбор, същата като на илюстрацията от шестстотин и седма страница в готварската книга от Гуфе. Обувките му от жълт бокс с гумени подметки едва докосваха растителността. Той внимаваше да стъпва в коловозите, специално разчистени, за да минават автомобилите.

Колин и Клое го следваха. Клое държеше Колин за ръка и дълбоко вдишваше уханния въздух. Носеше бяла вълнена рокля и наметка от намазана с бензин леопардова кожа, чиито петна бяха избледнели след обработката и около тях се бяха образували ореоли, пресичащи се според странни интерференции. Пухкавите коси на Клое се развяваха свободно и излъчваха леки изпарения с аромат на жасмин и карамфил.

Притворил очи, Колин пристъпваше подир този аромат и устните му трепкаха всеки път, когато си поемаше дъх. Фасадите на къщите се поотпуснаха, изменяйки на строгите си четвъртити форми. Новият облик на улиците понякога объркваше Никола и му се налагаше да спира, за да разчита емайлираните табелки.

— Какво ще правим първо? — попита Колин.

— Ще обикаляме магазините — каза Клое. — Нямам вече нито една рокля.

— Няма ли да пазаруваш от „Сестри Калот“, както обикновено? — учуди се Колин.

— Не — отвърна Клое, — искам да си купя рокли серийно производство, а и други неща.

— Никола, Изис сигурно ще се зарадва да те види отново — рече Колин.

— Че защо? — запита Никола.

— Просто така…

Те свиха по улица Сидни Беше и скоро стигнаха до дома на Изис. Портиерката седеше в ароматичен люлеещ се стол, чийто мотор боботеше в ритъм на полка. Беше стар модел.

Посрещна ги Изис. Шик и Ализ вече бяха дошли. Изис носеше червена рокля и се усмихна на Никола. После целуна Клое и всички си разменяха нежности в продължение на няколко минути.

— Изглеждаш добре, Клое — каза Изис. — Мислех, че си болна. Сега се успокоих.

— По-добре съм — рече Клое. — Никола и Колин чудесно се грижеха за мен.

— Как са братовчедките ви? — осведоми се Никола.

Изис пламна до уши и смотолеви:

— През ден ме питат за вас.

— Очарователни момичета — заяви Никола и леко се извърна. — Но вие имате по-стегнато тяло.

— Да… — пророни Изис.

— Как пътувахте? — обади се Шик.

— Хубаво — отвърна Колин. — Отначало пътят беше ужасен, но след това се оправи.

— С изключение на снега всичко беше добре… — добави Клое.

Тя притисна ръка към гърдите си.

— Къде ще ходим? — попита Ализ.

— Мога да ви разправя накратко за сказката на Партр, ако желаете — предложи Шик.

— Много ли негови книги закупи, след като заминахме? — обърна се към него Колин.

— О, не — отговори Шик.

— А работата ти? — продължи Колин.

— Върви… — каза Шик. — Намерих си заместник за часовете, през които ми се налага да излизам.

— Безплатен ли е?

— Ами горе-долу… — рече Шик. — Искате ли да отидем веднага на пързалката?

— Не, ще ходим по магазините — заяви Клое. — Но ако мъжете предпочитат да се пързалят…

— Идеята не е лоша — каза Колин.

— Аз ще ги придружа по магазините — рече Никола. — Трябва да купя някои неща.

— Чудесно — одобри Изис. — Само нека побързаме, за да имаме после време да се попързаляме.