Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ecume des jours, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Симеон Лекарски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- aisle(2016)
- Kорекция и форматиране
- ventcis(2016)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki(2017)
Издание
Борис Виан. Пяната на дните
Френска. Първо издание
Редактор Мария Коева
Технически редактор Олга Стоянова
Коректор Мария Христова
ISBN: 978–954–597–280–2
ИК ФАМА, София, 2007
Boris Vian
L’ECUME DES JOURS
© J.-J. Pauvert 1963
Société nouvelle des Editions Pauvert 1979
Превод © Симеон Лекарски
Художествено оформление © ФАМА
© ФАМА 2007
Предпечат Митко Ганев
Формат 84/108/32, печ. коли 12
Печат УНИСКОРП
Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.
Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция от zelenkroki
XXVII
— Добре ли спа? — попита Колин.
— Горе-долу, а ти? — отвърна Никола, този път в цивилно облекло.
Клое се прозина и взе каната със сироп от пъпки на капаров храст.
— Аз пък не можах да мигна заради прозореца — заяви тя.
— Не заздравя ли? — рече Никола.
— Не напълно — оплака се Клое. — Фонтанелата все още е отворена и става доста силно течение. Призори дробовете ми бяха пълни със сняг…
— Много е неприятно — каза Никола. — Здравата ще нахокам персонала. Впрочем нали тръгваме тази сутрин?
— Следобед — уточни Колин.
— Трябва пак да си сложа шофьорската униформа — рече Никола.
— О, Никола!… — възкликна Колин. — Ако продължаваш, аз…
— Добре — каза Никола, — само че не сега.
Той изпи до дъно купичка сироп, дояде филиите си, поправи възела на вратовръзката си с помощта на джобен райбер и заяви:
— Ще отида да надзърна в кухнята.
Излезе от помещението и стъпките му заглъхнаха в посоката, накъдето вероятно се намираше кухнята.
— Какво искаш да правим, миличка моя Клое? — попита Колин.
— Да се целуваме — каза Клое.
— Разбира се!… — отговори Колин. — А след това?
— След това ще стане време за обяд. Прегърни ме. Студено ми е. Сигурно от снега…
Златистите талази на слънцето заливаха стаята.
— Не е студено — рече Колин.
— Не — каза Клое, като се притисна до него, — но на мен ми е студено. По-късно ще напиша писмо на Ализ…