Борис Виан
Пяната на дните (12)

XI

Глъчката от приема у родителите на Изис се чуваше още от първия етаж. Стълбището трикратно се извиваше около оста си и усилваше шума в шахтата като преградки на цилиндричен резонатор на виброфон. Колин се качваше, забил нос в токчетата на двете момичета. Хубави заздравени токчета от светъл найлон, обувки от фина кожа и деликатни глезени. А по-нагоре се виждаха ръбовете на чорапите им, леко набърчени, подобни на гъсеници, и задните вдлъбнатинки при коленните стави. Колин се спря и изостана с две стъпала. Сега виждаше горната част на чорапите на момичето отляво, мрежестата материя на двойната плетка и матовата белота на бедрата. Другото момиче бе с пола на пригладени плисета, която не даваше възможност за такова развлечение, но под палтото от бобър ханшът беше по-кръшен, отколкото на нейната спътница, и се извиваше в поредица от чупки. От благоприличие Колин сведе поглед към краката й: видя, че те спират на втория етаж.

Той последва двете момичета, на които отвори прислужница.

— Добър ден, Колин — каза Изис. — Как сте? — Той я прегърна и целуна близо до косите. Тя ухаеше приятно.

— Не аз имам рожден ден! — запротестира Изис. — Рожденикът е Дюпон!…

— Къде е Дюпон да му честитя?…

— Ужасна история — рече Изис. — Тази сутрин го заведохме да го подстрижат, за да е хубав. Изкъпахме го, нагласихме го за случая, а в два часа трима от неговите приятели довтасаха с някаква отвратителна торба кокали и го отведоха. Сигурно ще се върне в гнусен вид!…

— Все пак нали има рожден ден? — отбеляза Колин.

През процепа на двукрилата врата той виждаше момчета и момичета. Една дузина танцуваха. Повечето стояха прави едни до други, по двойки от еднакъв пол. Сключили ръце зад гърба, те с неубеден вид разменяха неубедителни впечатления.

— Свалете си палтото — каза Изис. — Елате, ще ви заведа в мъжката гардеробна.

Той я последва, разминавайки се с две други момичета, които се връщаха от стаята на Изис, превърната в женска гардеробна: оттам долитаха звуци на чанти и пудриери. От тавана висяха железни куки, взети назаем от месаря, а за да попълни украсата, Изис освен това бе поставила две добре одрани овчи глави, които се усмихваха в двата края.

Мъжката гардеробна беше в кабинета на Изисиния баща. За целта го бяха опразнили от мебелите. Човек хвърляше връхната си дреха направо на пода, и толкоз. Така стори и Колин, а след това се поспря пред едно огледало.

— Хайде, елате — каза нетърпеливо Изис. — Ще ви представя на очарователни момичета.

Той я хвана за китките и я привлече към себе си.

— Имате много хубава рокля — заяви.

Беше съвсем семпла рокля от светлозелен вълнен плат с големи керамични копчета, покрити с позлата, а на гърба — с решетка от ковано желязо вместо платка.

— Наистина ли ви харесва? — попита Изис.

— Много е хубава — отвърна Колин. — Може ли човек да провре ръка през решетката, без да го ухапе нещо?

— Не е сигурно — каза Изис.

Тя се отдръпна, хвана Колин за ръка и го поведе към средоточието на потилнята. Сблъскаха се с двама новодошли от острия пол, хлъзнаха се на завоя на коридора, минаха през вратата на трапезарията и се присъединиха към централното ядро.

— Виж ти! — възкликна Колин. — Ализ и Шик са вече тук?

— Да — рече Изис, — елате да ви представя на гостите…

Половината от момичетата действително бяха представителни. Една от тях носеше вълнена рокля от светлозелен плат с големи керамични копчета, покрити с позлата, и с особена платка на гърба.

— Представете ме най-вече на тази — помоли Колин.

Изис го пораздруса, за да го усмири.

— Ще се държите ли кротко най-сетне?

Той бе мярнал друга девойка и подръпна водачката си за ръката.

— Това е Колин — каза Изис. — Колин, представям ви Клое…

Колин преглътна. В устата си усещаше нещо като гъделичкане от препържени мекици.

— Добър ден! — поздрави Клое.

— Добър… Вие не сте ли аранжирана от Дюк Елингтън? — попита Колин. След което побягна, защото разбра, че е изрекъл глупост.

Шик го задържа за пеша на сакото.

— Къде така? Да не би вече да си тръгваш? Виж!…

Той измъкна от джоба си книжле с червена кожена подвързия.

— Това е оригинално издание на „Парадокс за бълвоча“ от Партр.

— Значи все пак успя да си го набавиш? — каза Колин.

След което се сети, че бяга, и побягна.

Ализ се изпречи на пътя му.

— Нима ще си тръгнете, без да сте танцували с мен нито веднъж? — попита тя.

— Извинете — промълви Колин, — но току-що се държах идиотски и ми е неудобно да остана.

— Но когато ви се отправят такива погледи, не можете да откажете…

— Ализ… — простена Колин, като я прегърна и потърка буза в косите й.

— Какво има, мили Колин?

— Ах… ох… ох!… По дяволите. Виждате ли онази девойка там?…

— Клое?…

— Познавате ли я?… — рече Колин. — Казах й една глупост и затова поисках да си тръгна.

Той не добави, че в гърдите му сякаш ехтеше немска военна музика, от която се чуваха само барабаните.

— Нали е хубава? — попита Ализ.

Устните на Клое бяха червени, косите тъмни, видът щастлив, за което заслугата не беше на роклята й.

— Няма да посмея! — заяви Колин.

После остави Ализ и отиде да покани Клое. Тя го погледна. Беше засмяна и положи дясната си ръка на рамото му. Той усещаше върху шията си хладните й пръсти. Скъси разстоянието между тях чрез контракция на десния си бицепс, предизвикана от мозъчен импулс, който пробяга по два правилно подбрани черепни нерва.

Клое отново го погледна. Очите й бяха сини. Тя разтърси глава, за да отметне назад къдравите си лъскави коси, и с решителен порив притисна слепоочието си о бузата на Колин.

Наоколо им се възцари обилна тишина. Те вече пет пари не даваха за никого на света.

Но както можеше да се предположи, плочата свърши. Едва тогава Колин се върна към действителността и забеляза, че обитателите на горния етаж го наблюдават през процепите на гредореда; че плътна водна пелена затулва долната част на стените; че разноцветни газове излизат от пробитите тук-там отвори и че неговата приятелка Изис стои пред него и му предлага дребни сладки, наредени върху херценианско плато.

— Благодаря, Изис — каза Клое и поклати глава.

— Благодаря, Изис — рече Колин и си взе малък разклонен еклер.

— Грешите — обърна се той към Клое. — Много са хубави.

След което се задави, защото за зла участ се натъкна на таралежов бодил, скрит в сладкиша.

Клое се разсмя и разкри хубавите си зъби.

— Какво ви става?

Той се принуди да я пусне и се отдалечи от нея, за да се накашля на воля, докато му мине. Клое се върна с две чаши.

— Изпийте това — нареди му тя, — ще се оправите.

— Благодаря — промълви Колин. — Шампанско ли е?

— Някаква смес.

Той отпи голяма глътка и пак се задави. Клое не можеше да се държи на крака от смях. Приближиха се Шик и Ализ.

— Какво му е? — попита Ализ.

— Не умее да пие! — отвърна Клое.

Ализ мило го потупа по гърба, който изкънтя като гонг от Бали. Като по даден сигнал всички спряха да танцуват и се отправиха към трапезарията.

— Готово — каза Шик. — Сега всичко е наред. Искате ли да си пуснем една хубава плоча?

Той намигна на Колин.

— Хайде да танцуваме лудисон — предложи Ализ.

Шик затършува в купа плочи, натрупани до грамофона.

— Шик, каня те на танц — рече Ализ.

— Ей сега — отговори Шик, — слагам плочата.

Беше буги-вуги.

Клое чакаше.

— Да нямате намерение да танцувате лудисон на тази музика? — попита Колин ужасен.

— Защо не?… — озадачи се Шик.

— Не ги гледайте — каза Колин на Клое.

Той леко наклони глава и я целуна между ухото и рамото. Тя трепна, но не отдръпна глава.

Колин също не отдръпна устните си.

Междувременно Ализ и Шик предлагаха забележителна демонстрация на лудисон в негърски стил.

Плочата свърши много бързо. Ализ пусна кавалера си и отиде да намери друга плоча. Шик се отпусна на един диван. Колин и Клое бяха пред него. Той ги хвана за краката и ги притегли към себе си.

— Е, как е, гълъбчета, върви ли работата?

Колин седна и Клое удобно се сгуши до него.

— Много е мило това момиченце, нали? — попита Шик.

Клое се усмихна. Колин замълча, но прегърна Клое и небрежно се заигра с първото копче на роклята й, която се отваряше отпред.

Ализ се приближи.

— Шик, отмести се, искам да седна между теб и Колин.

Тя беше подбрала подходяща плоча — „Клое“ в аранжимент на Дюк Елингтън. Колин хапеше косите на Клое около ухото й. Той прошепна:

— Тя е досущ като вас.

Но преди Клое да успее да отговори, всички останали се върнаха да танцуват, понеже си бяха дали сметка, че съвсем не е време за ядене.

— О!… — възкликна Клое. — Колко жалко!…