Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ecume des jours, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Симеон Лекарски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- aisle(2016)
- Kорекция и форматиране
- ventcis(2016)
- Допълнителна корекция
- zelenkroki(2017)
Издание
Борис Виан. Пяната на дните
Френска. Първо издание
Редактор Мария Коева
Технически редактор Олга Стоянова
Коректор Мария Христова
ISBN: 978–954–597–280–2
ИК ФАМА, София, 2007
Boris Vian
L’ECUME DES JOURS
© J.-J. Pauvert 1963
Société nouvelle des Editions Pauvert 1979
Превод © Симеон Лекарски
Художествено оформление © ФАМА
© ФАМА 2007
Предпечат Митко Ганев
Формат 84/108/32, печ. коли 12
Печат УНИСКОРП
Изданието е осъществено със съдействието на Министерството на културата на Франция — Национален център за книгата.
Ouvrage publié avec l’aide du Ministère français chargé de la Culture — Centre National du Livre.
История
- —Добавяне
- —Допълнителна корекция от zelenkroki
VII
— Принципът на лудисона — заобяснява Никола — вероятно е ясен на господина: той почива върху поддържането на интерференция между два напълно синхронни източника на трептения.
— Нямах представа, че е нужно да се прибягва до тъй съвременни теории във физиката — учуди се Колин.
— В дадения случай е така — каза Никола. — Партньорите стоят на съвсем малко разстояние един от друг и придават на телата си вълнообразното движение на ритъма на музиката.
— Нима? — възкликна Колин, леко обезпокоен.
— По този начин се образува система от статични вълни, предполагащи, както в акустиката, възли и издутини, което в голяма степен допринася за изграждането на атмосфера в танцувалния салон.
— Сигурно… — промърмори Колин.
— Професионалистите в лудисона — продължи Никола — успяват понякога да създадат допълнителни източници на паразитни вълни, като поотделно и синхронно вибрират с някои от крайниците си. Няма да се задълбочавам и ще се опитам да покажа на господина как се танцува.
Както го беше посъветвал Никола, Колин избра „Клое“ и постави плочата на грамофона. Внимателно положи връхчето на иглата в първата бразда и се загледа в Никола, който започна да вибрира.