Борис Виан
Пяната на дните (7)

VI

— Фрикандо ли готвите за вечеря, Никола? — попита Колин.

— Боже мой, не — заяви Никола. — Господинът не ме беше предупредил, така че имах други планове.

— Защо, по дяволите, непрекъснато ми говорите в трето лице? — рече Колин.

— Ако господинът разреши да му разкрия основанията си, бих казал, че според мен известна фамилиарност е допустима само тогава, когато хората са запазили еднакви задръжки, а в случая подобно нещо няма.

— Държите се надменно — заяви Колин.

— Самочувствието ми отговаря на моето положение, господине — отвърна Никола, — не би трябвало да ме упреквате.

— Разбира се — рече Колин, — но бих искал да не се държите тъй сдържано.

— Храня към господина искрена, макар и прикрита симпатия — сподели Никола.

— Аз съм горд и щастлив, че е така, Никола, и ви отвръщам със същото. Е, какво ще направите за вечеря?

— Ще остана верен на традицията на Гуфе и ще стъкмя наденичка по островитянски с дъхаво порто.

— И как се приготвя това? — попита Колин.

— По следния начин: взимате една наденичка и я одирате въпреки писъците й. Запазвате кожицата. Набождате наденичката с късчета месо от щипци на омар, запържени само за секунда във вряло масло. Слагате я в тънкостенна тенджера под налягане, пълна с лед. Засилвате огъня и в свободното пространство подреждате с вкус кръгли питки от оризово тесто. Когато наденичката изпъшка дълбоко, дръпвате я от огъня и я заливате с висококачествено порто. Разбърквате гозбата с платинена шпатула. Намазвате с мазнина една тава, след което я прибирате, за да не ръждяса. Преди да поднесете блюдото, приготвяте глазура от четвърт литър мляко и пакетче литиев окис. Гарнирате с ориз, сервирате и си отивате.

— Нямам думи — заяви Колин. — Гуфе е бил забележителен човек. Кажете ми, Никола, ще ми излезе ли утре пъпка на носа?

Никола погледна цивката на Колин и отговори отрицателно.

— Докато сме си на думата, знаете ли как се танцува лудисон?

— Не съм напреднал повече от кълчикрак в стил „Боасие“ и от трамонтана, които излязоха на мода преди шест месеца в Ньойи — отвърна Никола, — и не владея добре лудисона, от който знам само някои елементарни стъпки.

— Мислите ли — попита Колин, — че с един урок човек може да добие необходимата техника?

— Сигурно — рече Никола. — В общи линии не е сложно. Трябва само да не правите груби грешки и да не проявявате лош вкус. Като например да танцувате лудисон в ритъма на буги-вуги.

— Това грешка ли ще е?

— По-скоро проява на лош вкус.

Никола остави на масата грейпфрута, който беше оскубал по време на разговора, и си изми ръцете със студена вода.

— Бързате ли? — осведоми се Колин.

— О, не, господине — отговори Никола, — кухненската апаратура е пусната в действие.

— В такъв случай ще ви бъда задължен, ако ми покажете основните стъпки на лудисона — каза Колин. — Елате в хола, ще пусна някоя плоча.

— Препоръчвам на господина някое парче от рода на „Клое“ в аранжимент на Дюк Елингтън или „Концерт за Джони Ходжис“… — заяви Никола. — В Америка такава музика бива moody^[1] или sultry^[2].