Борис Виан
Пяната на дните (69)

LXVIII

— Повярвай — каза котката, — това не ме интересува особено.

— Грешиш — рече мишката. — Все още съм млада и до последния момент ме храниха добре.

— Но мен също ме хранят добре — заяви котката, — а пък нямам никакво намерение да се самоубивам. Така че положението не ми се струва нормално.

— Защото не си го видяла — обади се мишката.

— Какво е направил? — попита котката.

Не държеше кой знае колко да узнае. Беше топло и козината й лъщеше.

— Стои на брега — обясни мишката, — чака и когато настане часът, отива до средата на дъската. Там вижда нещо.

— Няма нищо за гледане — каза котката, — освен някоя водна лилия може би.

— Да — потвърди мишката, — чака я да се покаже, за да я убие.

— Това е глупаво — рече котката. — За какво му е?

— Когато отмине часът — продължи мишката, — той се връща на брега и се вторачва в снимката.

— Изобщо ли не яде? — озадачи се котката.

— Не, и остава съвсем без сили. Непоносимо ми е. Някой ден ще вземе да стъпи накриво, както си върви по дъската.

— А теб какво те интересува? — зачуди се котката. — Той и така си е нещастен…

— Не е нещастен — поясни мишката, — ами страда. Непоносимо ми е. И освен това ще падне във водата, все се навежда напред.

— Щом е тъй, съгласна съм да ти услужа. Но не знам защо казвам „щом е тъй“. Нищичко не разбирам от тази история.

— Много си добра — рече мишката.

— Слагай главата си в устата ми и чакай.

— Ще бъде ли дълго? — попита мишката.

— Докато някой ме настъпи по опашката. Трябва да проявя бърз рефлекс. Но ще я оставя да се подава навън, не се безпокой.

Мишката разтвори челюстите на котката и провря главата си между острите й зъбки, но почти тутакси я измъкна.

— Акула ли си яла на закуска?

— Слушай — сопна се котката, — ако не ти харесва, можеш да си вървиш. Омръзна ми тази история. Оправяй се сама.

Изглеждаше сърдита.

— Не се ядосвай — каза мишката.

Затвори черните си очички и отново промуши глава. Котката внимателно обхвана нежната сива шийка със зъби. Черните мустачки на мишката се преплетоха с нейните. Тя разгъна рунтавата си опашка и я отпусна на тротоара.

С песен се задаваха единайсет слепи момиченца от приюта за сираци „Апостол Юлий“.